SHARE

Ан Апълбаум е журналист, роден в САЩ, с полско гражданство, носител на “Пулицър” за книгата ѝ “Лагерите на смъртта ГУЛаг”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и британските Spectator и Evening Standard. Тя има засилен интерес към Русия и посткомунистическото развитие на Източния блок. За Washington Post тя пише за новите амбиции на Русия към Беларус. 

На 10 септември 2001 г. написах един текст за Беларус, бившата съветска република, скътана между Русия и Европа. Описах как беларуският диктатор Александър Лукашенко манипулира изборите, държи медиите и икономиката под строг контрол, преследва политическите си опоненти, а понякога и ги убива.

Лукашенко, писах тогава, е най-дълго задържалият се диктатор в Европа. Но само няколко месеца по-рано президентът Джордж Буш-мл. изнесе вдъхновяваща реч за нуждата от единна и свободна Европа.

„Никакви повече Ялти“, каза тогава той – имайки предвид, че не желае разделяне на Европа, подобно на това, за което се споразумяват Рузвелт и Сталин през 1945 г. Тогава Беларус бе надвиснала като една голяма пречка пред тази мечта.

Денят след публикуването на статията – 11 септември 2001 г. – два самолета се забиха в Световния търговски център, трети удари Пентагодна, четвърти се разби в полетата на Пенсилвания и американският президент изостави амбициите си за Европа – единна и свободна.

И за изминалите почти две десетилетия от този момент почти нищо не се е променило в Беларус. Лукашенко все още е най-дълго задържалият се диктатор в Европа. Той все още преследва опозицията, манипулира медиите и държи икономиката под внимателен контрол. Той все още е на власт, отчасти благодарение на големия му източен съсед, който му предоставя щедри енергийни субсидии.

Но докато Беларус остава непроменена, неговият голям източен съсед се промени. В частност амбициите на дружката на Лукашенко – de facto диктаторът, руският президент Владимир Путин – са все по-големи.

Путин разви нуждата от забележителни външополитически удари заради все още слабата икономика и отминаваща популярност вътре в страната. Осанката от окупацията на Крим отмина, навлизането в Сирия е сложно и ще е нужна истинска военна кампания, за да превземе по-голяма част от Украйна. И макар че е възможно в крайна сметка той да предприеме този ход, също е възможно междувременно Русия да погълне Беларус.

Двете страни вече на теория са и част от нещо наречено „Съюзът на Беларус и Русия“ и провеждат общи военни учения. Но в навечерието на руската инвазия в Украйна през 2014 г. Лукашенко се опита да опази независимостта си и представи различно послание – на моменти противопоставяйки се на руските искания, следвайки донякъде независима външна политика и дори правейки жестове към Запада като освобождаване на политическите му опоненти от затвора (макар те все още да биват задържани по време на демонстрации).

И сега Москва изглежда решена да отстрани този срам.  През последните седмици Лукашенко и Путин се срещнаха поне два пъти. Руският финансов министър обяви „последващата интеграция“ на двете страни. Беларуският военен министър заяви, че контингентът на САЩ в Полша може да представлява „военна заплаха“ – това не е език, който правителството на Лукашенко е използвало досега.

Руското правителство вдигна цените на енергетиката в Беларус.

Говори се, че Русия ще поеме цели дялове от правителствената дейност на Беларус – митници, визи, монетарна и данъчна политика. И това е „умереният“ модел. По-крайна версия включва обявяването на ново политическо тяло, ръководено от един-единствен президент, чието първо име нявярно почва с буквата „В“.

Лукашенко вече публично определи руския натиск като „изнудване“ и беларуски дисидент ми сподели, че икономистите смятат, че Беларус може да издържи дори с натиска на Русия за газовите доставки. Тя също обаче се съгласи, че бъдеща руско-беларуска държава не може да бъде изключена: Лукашенко се задържа толкова години на власт, защото добре разпознава накъде духа вятърът. Ако Русия му направи предложение, на което той не може да откаже – той няма да се противи.

И сега както през 2001 г. не мога да кажа, че американци и европейци могат да направят – или ще направят – много, за да променят развоя на събитията. Западът има дори по-малко влияние сега над Минск, отколкото тогава, както и по-малко интерес.

Още повече сега имаме американски президент, който не просто изостави мечтите за Европа – единна и свободна, – но е също така предразположен към руската гледна точка по повечето въпроси. Той започна мандата си със странен интерес към несъществуващи полски увертюри към Беларус и го продължи с преповтаряне на руската пропаганда по най-различни теми – от Черна гора до Афганистан.

Но апатията ни има своята цена. Не само беларусите може да са на прага да изгубят независимостта си; Москва може отново да бъде на крачка от това да се превърне в истинска имперска столица – погълнала и управляваща множество страни.

Това ще промени и начина на мислене на руския политически елит за себе си и за съседите си и за мястото си в света.

Веднъж Путин описа разпада на Съветския съюз като най-голямата политическа катастрофа на XX в.; не е далеч от мисълта, че през XXI в. той ще се опита да го възстанови отново.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.