SHARE

„Въпреки това което чувате, не е нужно да правим Америка велика отново. Америка никога не е спирала да бъде велика, но ние трябва да направим Америка цяла отново. Вместо да строим стени, трябва да съборим бариерите.“

Това е своебразният отговор на Хилъри Клинтън към нейния бъдещ съперник за президентската позиция Доналд Тръмп, чийто слоган е „Да направим Америка велика отново“. В тези думи се крие и основната разлика между посланията, с които двамата потенциални кандидати на републиканците и демократите ще се изправят един срещу друг. Доналд Тръмп залага на страха – от променящият се свят, от свободната търговия и от тероризма. Клинтън, от друга страна, е носител на различно послание – САЩ трябва да продължи по извървяния дотук път на бавно, но уверено крачене към прогресивния идеал за една ценностно либерална и икономически социалносправедлива страна.

Това бе и посланието, с което тя даде начало на своята кампания. Но нейният план бе надминат по социални политики от основния ѝ конкурент за номинация на демократите – Бърни Сандърс. Там, където Клинтън предлагаше облекчение на студентските заеми, Сандърс надграждаше с безплатно висше образование. На умереното увеличение на данъците за най-заможните Сандърс отговаряше с предложение за рязко увеличение и нови данъци.

Единственият сенатор, обявил се за демократичен социалист, промени и основната тема на дебатите в демократичните първични избори. Те се превърнаха в дискусия за финансирането на политическите кампании и реформа на банковия сектор. В един момент големите дарения за кампанията на Клинтън се превърнаха от нейно преимущество в нейна слабост. Подкрепените от нея законопроекти по време на мандата ѝ като сенатор (2001 – 2009) за дерегулация на банките станаха повод тя да бъде обвинявана в подкрепа на статуквото и да бъде смятана за един от виновниците за финансовата криза през 2008 г.

Тези обвинения заедно с воденото разследване от ФБР за това, че е използвала личен имейл сървър като държавен секретар на САЩ (2009-2013) намалиха значително ентусиазма за нейната кандидатура. Еуфорията за това, че тя може да бъде първата жена президент на САЩ бе изместена от разочарованието на американците от техния политически елит.

Въпреки това Хилъри Клинтън остава най-опитния и умерен политик, който притежава шанс да бъде следващия президент на Съединените щати. Популизмът и ксенофобията на нейния републикански съперник застрашават бъдещето не само на САЩ, но и сигурността на останалия свят. От другата страна, идеализмът и желанието за изолацията на САЩ от международната сцена на нейния опонент от ляво – Бърни Сандърс – не предлагат сериозни разрешения на проблемите на света и Америка. Това е и причината, политиките предлагани от Хилъри Клинтън да са от особено значение както за Америка, така и за останалия свят.

Във външната политика, бившия държавен секретар на САЩ винаги е бил застъпник на по-голяма намеса на Съединените щати от настоящия президент Барак Обама.

По отношение на Русия, Клинтън иска руския президент да бъде държан в изолация, да бъдат осъждани нарушенията на човешки права в страната и да продължават съвместните санкции на ЕС и САЩ към Кремъл.

Тя подкрепя и по-категорична интервенция от страна на НАТО във Сирия, създаването на забранени за полети зони и продължаване на присъствието на САЩ в Афганистан.

По отношение на Иран, Хилъри Клинтън се разграничава от опонентите ѝ с това, че подкрепя иранските опозиционни движения. „Америка винаги трябва да застава зад тези гласове в Иран, които искат повече откритост. Знаем, че все още върховния водач на Иран взима решенията и фундаменталистите възнамеряват да задържат своята хватка върху властта. Но иранският народ заслужава по-добро бъдеще […] и те трябва да знаят, че ние ще подкрепим техните усилия за положителна промяна в Иран.“ казва бившият държавен секретар в една от своите външнополитически речи.

Тези ѝ позиции категорично я правят най-големия застъпник на засиленото участие на  САЩ в международните отношения сред нейните опоненти. Те, до известна степен, се и разграничават от водената от Обама политика на оттегляне на САЩ от външните дела. Външната политика е и основната разлика между вижданията на Обама и Клинтън.

В онези сфери, които засягат самото американско общество, Хилъри Клинтън е до голяма степен продължител на прогресивните политики на настоящия президент.

В своята данъчна политика, в най-общи линии Хилъри Клинтън предлага покачване на различните видове данъчни тегоби. Увеличение на имотния данък, данъка върху капиталови печалби, данък общ доход за лица с доход от 5 милиона долара на година (от 39% на 43%), и премахване на възможностите за избягване на данъци чрез хедж фондове.

По отношение на висшето образование основна цел на Клинтън е да намали лихвите по студентските кредити. Планът ѝ предвижда държавна субсидия от 17,5 милиарда щатски долара във висшето образование, които от една страна да намалят таксите за образование, а от друга да предизвикат отпускането на студентски кредит с по-ниска лихва.

Реформата в здравеопазването на президента Обама ще остане като едно от най-големите му и противоречиви постижения. От една страна, то донесе безплатно здравно осигуряване на най-бедните, но от друга покачи здравните застраховки на останалата част от населението. Хилъри Клинтън още като първа дама на САЩ е застъпник на държавното здравеопазване, но тогава законопроекта не успява дори да бъде внесен в американския конгрес. Днес, тя иска да разшири обхвата на предприета вече реформа от Барак Обама, като включи и допълнително занижаване на цените на лекарствата.

По отношение на вечния спор в американската политика за правото на носене на оръжия, Хилъри Клинтън предлага неговото драстично ограничаване. Тя е привърженик на идеята производителите на оръжия да обезщетяват близките на загиналите от огнестрелно оръжие. Също така подкрепя налагането на забрана за закупуване на полуавтоматични оръжия и ограничаването на кръга от лица, които могат да си закупуват оръжие до тези, на които не им е забранено да летят със самолет.

Хилъри Клинтън се обяви и като противник на големите дарения за политически кампании в САЩ.  Иска да въведе поправка в конституцията, с която да се премахне разбирането, че “парите са форма на свободата на слово” (Citizens United v. FEC), която позволява неограничени по обем дарения за политиците в САЩ и се разглеждат от мнозина като узаконена форма на подкуп. За разлика от Бърни Сандърс, обаче, Клинтън е противник на отделянето на публични средства за политическите кампании, но също като него иска да въведе повече прозрачност в процеса на финансиране.

Реформата във финансовия сектор на САЩ също е заложена в плана.. Смята да създаде допълнителни регулации, така че да се намали рискът от повторна финансова криза, подобна на тази от 2008 г. и да въведе наказателна отговорност за банките и техните служители при нарушение на закона.

Много от предложените реформи ще бъдат  посрещнати с остра реакция от страна на републиканците. Без мнозинство на демократите в двете камари на Американския конгрес навярно бившата първа дама ще бъде изправена пред две опции: да приеме по-умерена позиция по отношение на своите политики или да продължи да ги устоява, предизвиквайки нови години на законодателен блокаж.

Това, обаче, далеч не е предизвикателство, стоящо пред нея на дневен ред. Сега тя трябва да спечели номинацията на Демократическата партия, което е почти сигурно. Също така трябва да избегне възможността скандалите около ползването на личен сървър за изпращане на имейли да застрашат кандидатурата ѝ. Нещо което кампанията ѝ обявява за пропаганда, но въпреки това, ФБР продължава да води разследване по случая.

През тези президентски избори, стана ясно, че американския избирател не се въодушевява от стандартни политици и предпочита да накаже политическия елит като гласува за популисти. Хилъри Клинтън трябва да изведе до урните многобройните противници на Тръмп, но мнозина от тях са омерзени от политическия естаблишмънт в САЩ.

Краят на тази история предстои ноември, а до тогава по всичко личи ще се развива шоуспектакълът на Доналд Тръмп, в който място за реални политики няма.

 

SHARE