SHARE

Няма значение дали харесвате българските журналисти или не, няма значение с какви епитети ги наричате, както и няма значение дали четете това, което те пишат, или пък дали техните мотиви са правилни според вас.

В този случай няма и никакво значение дали тези журналисти са жълти, бели, черни, честни, обективни, дали са подвивали страхливо опашки или не – това не ги прави по-малко хора и не изтрива човешките им права. Те имат право да живеят свободно, да си изкарват хляба, както намерят за добре, и да бъдат защитени от закона. Същото право, което трябва да ги накаже за това, че като четвърта власт манипулират или накърняват обществения интерес.

Това, което има значение, е, че докато вие нападате журналистите – сред които има много хора, които се борят именно за вашите свободи; онези, които ги заплашват с гейтове и уволнение, пишат вашите закони във вашата държава.

Това са законите, от които утре ще зависите самите вие. И вашето имущество, и вашия интегритет, и вашата работа и вашата възможност просто да живеете така, както намирате за добре. Това, което има значение, е, че хора като Валери Симеонов и Антон Тодоров ви отнемат реалността, отнемат ви постигнатото през последните 30 години и ви връщат в самото начало. А дестинацията, където опитват да ни изпратят, е само една и всички знаем как изглежда тя.

Така че, докато раздавате тихо присъди за това чий стол трябва да бъде празен и чий не; докато в отчаянието, в духовната и моралната си бедност – която не е по ваша вина – клеймите, без да се замислите за последствията; докато сами слагате въжето на врата си, законодателите патриоти и ГЕРБСП пишат бъдещето ви, това на децата ви и това на цялата ни държава.

И утре вашият стол ще бъде празен. Утре вашето слово ще бъде поставяно под рентгеновия лъч на авторитарната простотия. Утре вашата прехрана ще зависи от това – колко ниско може да се наведете.

И защото ще живеете в България, все ще се намери някой, който да ви каже, че сте си го заслужили.

#ОСТАВКА

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )