SHARE

Ларгото или Археологическият комплекс Сердика представя останки от римския град, разкрити в периода 2010 – 2012 г., във връзка с изграждането на метростанция „Сердика 2” и осъществяването на проект „Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика”.

Комплексът, с площ 9000 кв. м., обхваща части от осем улици, раннохристиянска базилика, терми, шест големи жилищни сгради, една от които по всяка вероятност е на магистрата, с хипокауст (отоплителна система) и късносредновековен храм.

Разкрити са части от Декуманус максимус – централната главна улица, свързваща източната със западната порта на Сердика; Декуманус 1 и 2 – северно от Декуманус максимус; Кардо максимус – главната улица свързваща северната с южната порта на Сердика.

Експонирани са мозайки, вътрешни дворове, бани, тоалетни и различни елементи от водопроводната и канализационната системи на града. Всички градежи и структури са от периода І – VІ век.

Оставяме настрана въпросите защо броени дни след тържественото откриване на античния културно-комуникационен комплекс „Сердика” на столичното Ларго стъкленото му покритие протече, а малко след това скандално се и пукна…

Оставяме настрана въпросът къде всъщност потъна голяма част от 15 293 036, 01 лева, защото и с просто око е видно, че тя не е инвестирана в Ларгото…

Ще оставим настрана и въпросът, защо надгражданията върху оригинала, наречени „реставрация” вече се рушат…

По тези въпроси много се изговори и изписа.

Ще обърнем внимание на две други недоразумения, които като да убягнаха от фокуса на критиката и медиите, който не без основание беше бутафорната реставрация на непокритата част от обекта с Кардо максимус и жилището на магистрата.

Към този момент археологическите разкрития под платното на булевард „Мария Луиза”, незнайно защо все още не са обществено достояние, въпреки че и консервационните работи по тях са отдавна вече приключили.

Вероятно прави впечатление, че за непокритата част от обекта с Кардо максимус и жилището на магистрата използвахме израза „реставрация”, а за покритата „консервационните”. В това се състои едното недоразумение. Дори и неспециалист може да установи принципната разлика в отношението на проектанта и изпълнителя към бутафорно достроената открита част и покритите, под платното на булеварда и в пространството пред Министерския съвет.

И за двете може да се каже, че е извършена добра консервационна работа, с минимална намеса в оригинала и естетично експониране. Силно впечатление прави деликатното отношение към останките от късносредновековния храм и стенописите му.

Това идва да покаже, че експертите, които са работили по обекта са достатъчно компетентни и много добре знаят какво и как трябва да се извърши, за да се запази автентичността на паметника.

12346542_10205196206691287_8408791550765230640_n

Защо тогава, Боже Господи и под чия диктовка беше допуснато вандализирането на непокритата част, което щеше да е с още по-тежки последици за паметника ако не беше силният обществен и медиен натиск?

Може би това е било опит да се оправдаят прекомерния брой милиони…

Засега оставяме на съвестта на държавните мъже, които с тържественото откриване на обекта се опитаха да излъскат имиджа си на културтрегери отговорът на този риторичен въпрос.

Другият въпрос, който буди недоумението ни е отстраняването на всички останали културни слоеве и материални свидетелства за другите исторически периоди, освен римския.

Както знаем от историята, преди Римската империя да завладее района, в Софийската котловина е живяло тракийското племе Серди, което е дало и името на римския град. По-късно това е било територия на Византия, на България, а впоследствие и на Османската империя.

Площта на античния комплекс „Сердика” на столичното Ларго е достатъчно голяма, за да може без проблем някъде в периферията му да се остави, подобаващо консервира и естетично експонира стратиграфски срез, който да свидетелствува за двехиляди годишната история на възходите, паденията и приемствеността в развитието на Сердика-Средец-София.

В този си вид обекта създава впечатление, че на това място не е имало никога нищо друго освен римска Сердика, а след пауза от около хиляда и шестотин години на гола ливада са били издигнати сградите на бившия партиен дом, президентството и министерския съвет.

Ние сме убедени, че находките са надлежно прибрани в Музея за история на София, но според нас от туристическа и опознавателна гледна точка разказът така е непълен.

А от археологическа гледна точка това е недопустимо!

15 293 036, 01 лв.

Снимка: Gabriela Stefanova

SHARE
Художник и реставратор на произведения на изкуството. Работил в Национална галерия София, изготвял графичната документация на десетки археологически обекти. Инициатор е на създаването на Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН) и Форум "Културно наследство"