Откакто Еманюел Макрон спечели президентските избори във Франция, всякакви “светила” по света и у нас започнаха да разпространяват всякакви “анализи” за това как всъщност това не било точно победа, “Франция е разделена”, избирателната активност била “рекордно ниска”, всъщност Льо Пен постигна “забележителен успех” и т.н. и т.н.
И така чрез системното им повтаряне отново ставаме свидели на подмяна на темата, а тя е – Франция заедно с Нидерландия и Австрия миналата година избраха европейското си бъдеще и предвещаваният домино ефект от Brexit не последва.
Но тъй като явно тези опорни точки дават резултат, то трябва да бъдат разобличени една по една.
Опорна точка 1. “Франция е разделена… дълбоко разделена”
Еманюел Макрон победи Льо Пен с 66,1% на 33,9% – далеч над победата на Оланд над Никола Саркози през 2012 г. – 51,6% на 48,4% – и тогава ли Франция е била “дълбоко разделена”?
Всъщност от създаването на Петата република има само двама президенти, които са печелили изборите с по-добър резултат от Макрон – Шарл дьо Гол през 1958 г. със 78,5% и Жак Ширак през 2002 г. с 82,2% когато побеждава Льо Пен-баща.
Тогава идва аргументът, “но случаят със семейство Льо Пен е различен” – защо? Ако Франция е “дълбоко разделена”, когато една трета от избирателите са гласували за опонента, как тя не е разделена, когато почти половината са гласували за другата страна?
“Но има места, на които Льо Пен е спечелила с много повече”.
Нека видим картата.
От 102 департамента Марин льо Пен се е представила по-добре от Еманюел Макрон в два – Па дьо Кале и Ен – наистина това са едни от най-бедните и ощетени от деиндустриализацията региони, но съвсем не са единствени – напротив. Съседните области, както и Средиземноморска Франция също са тежко пострадали от високата безработица, но те са предпочели Макрон.
И дори в двата департамента, където печели Льо Пен, победата ѝ е с 52,05% в Па дьо Кале и 52,9% в Ен. Разбира се, че има определени градове и малки населени места, в които Льо Пен показва по-високи резултати, но със сигурност не може да се говори за това, че “Франция е дълбоко разделена”, ако тя е спечелила 2 от 102 департамента.
“Те сигурно имат предвид между млади и стари, че е разделението.”
Не е. Във всички възрастови групи – без изключение печели Макрон – най-силното представяне на Льо Пен е в категорията 35-49 г., където печели 43% срещу 57% за Макрон. За сметка на това Макрон я води с 66% при най-младите (18-24 г.) и със 78% на 22% при най-възрастните (над 70).
Опорна точка 2. “След 5 години Льо Пен ще победи”
Нямам претенции да съм Ванга. Но не знам как се прави сериозен анализ за това какво ще се случи след пет години в които и да било избори – особено при положение че Европа е на прага пред нова реформа и е възможно след пет години да са разрешени повечето кризи на Стария континент – финансова, имигрантска, намесата на Русия и т.н. Всичко е възможно.
Преди пет години никой не можеше да предвиди, че днес ще победи 39 г. проевропейски центрист, който никога не е участвал на избори и не е част от нито една от двете традиционни партии. Всъщност допреди година основно се говореше за шансовете Никола Саркози отново да е президент на Франция – а се оказа, че той дори не успя да премине първия тур на изборите в собствената си партия.
“Но Льо Пен взе над 30% – това е психологическият праг и сега всички биха обмислили да гласуват за нея.”
Тази фраза обикновено е казвана с такава увереност, все едно всички винаги сме го знаели този “психологически праг от 30%”, а той не е измислен 2 мин. след като станаха ясни резултатите от вота.
Между другото Цецка Цачева спечели на миналогодишните президентски избори 36,1% – изглежда, и тя е преминала “психологическия праг”. Странно защо тогава на настоящите парламентарни избори дори не успя да стане депутат, а беше изместена от третия и от четвъртия в листата на ГЕРБ в Плевен.
“Тя удвои резултата на баща си. Това е изключителен успех.”
Да. Тя удвои резултата на баща си – открит фашист, който смята Холокоста за “детайл от историята”. Резултат, постигнат преди 15 г., когато нямаше финансова криза, мигрантска вълна, терористични атентати, руски хакерски атаки и пропаганда, Brexit, Доналд Тръмп и надигане на крайното дясно в множество страни в Западна Европа.
След всички тези събития, работещи в полза на Марин льо Пен, тя успя да събере вота на 10,6 млн. души – по-малко от една четвърт от всички избиратели, и само с 3 млн. повече, отколкото тя спечели на първия тур.
Между двата тура дори се коалира с отцепилия се републиканец Дюпон-Енян, който на президентските избори се яви като независим кандидат и взе 4,7%, а комунистът Жан-Люк Меланшон, който завърши четвърти с 19,6% на първия тур, отказа да призове своите избиратели да гласуват за Еманюел Макрон.
Опорна точка 3. “Рекорден е броят на въздържалите се да гласуват”
На първо място, не е “рекорден”, тъй като през 1969 г. на втория тур се явяват 68,85% от избирателите.
На настоящите избори избирателната активност е 74,56%, което е с 6% по-малко, отколкото на предишните избори през 2012 г. между Оланд и Саркози.
На второ място, избирателната активност във Франция по принцип е изключителното висока и спадът с няколко процента не говори за “масов отлив”, какъвто се опитва да бъде внушен.
Но се пропуска друг “рекорд” – с колко гласа е избран Еманюел Макрон – 20,7 млн. повече, отколкото са гласували за всеки друг президент на Петата република – включително Оланд и Сакрози, с изключение на Жак Ширак през 2002 г.
Опорна точка 4. Победата на Макрон е “късмет”, а той е “бебешор” и не знае как да управлява… а и няма програма, а просто говори сладки приказки
Победата на Еманюел Макрон не е “късмет”, а резултат на правилна стратегия и планиране на неговата кампания от една година насам. И, да, съдбата обича смелите – тези, които се опитват да направят нещо, което никой друг не е правил – да се явят без подкрепата на нито една от двете партии. Но това, че един ход е дързък, не значи, че не е далновиден.
Това как няма програма също не отговаря на истината. Всъщност има доста конкретни предложения за либерализиране на трудовото законодателство, финансова реформа, засилване на еврозоната и подсилване на сигурността и т.н. и т.н. – които могат да бъдат открити на сайта на движението му La République En Marche!.
Там освен управленската му програма е включена и стратегия за развитие на икономиката, която предвижда инвестиции от 50 милиарда евро в ключови области, както и изцяло нова данъчна политика, която цели намаляване на данъчната тежест върху бизнеса и средната класа.
И за разлика от Марин льо Пен неговата програма не е разкритикувана от 25 Нобелови лауреати по икономика като фатална за Франция.
По подобен начин с произволно събиране на факти и преувеличение на дадени резултати се подменя основата тема – Европа спечели – заплахата от разпад на Европейския съюз отмина. Популизмът е победим, когато имаш ясни и категорични проевропейски позиции и правилната стратегия. Оттук на Макрон, както и на всички други лидери на ЕС им предстои трудната задача да реформират Европейския съюз.
За да може след пет години опорчиците да говорят как Льо Пен е преминала “психологическия праг от 20%”, преизбирането на Макрон е “късмет”, а реформираният Европейски съюз “разделя хората”.
C’est la vie.
Снимка: REUTERS/Philippe Wojazer
