SHARE
„STOP на Истанбулската конвенция. Да на суверенна Хърватия.“ Предвождана от този плакат, десетхилядна демонстрация в Загреб протестираше в края на март срещу очакваното ратифициране на Истанбулската конвенция от хърватския парламент.

Възраженията звучат познато – те са единствено срещу дефиницията на понятието „джендър“ като „социална роля“. Коалицията, изправила се срещу конвенцията, също звучи познато – тя се състои от радикални националисти, от лица от католическата църква и от консерватори.

Протестиращите, които пеят патриотични песни и скандират лозунги срещу дясноцентристката управляваща коалиция, се опасяват от, както те смятат, въвеждането на „трети пол“ в обществото.

Протестиращите също се опасяват от посегателство срещу хърватския суверенитет, тъй като според тях външни институции ще следят за спазването на конвенцията, а това означава за тях политиката в страната да попадне под контрола на леви активисти.

След влизането си в ЕС през 2013 година, Хърватия изглежда подвластна на същите политически ветрове, които духат и в останалата част на континента – политическите настроения се плъзгат към радикалния краен национализъм и традиционализъм.

Католическата църква в Хърватия също е много категорична – според нея всички католици, които подкрепят конвенцията, вече не могат да бъдат смятани за вярващи.

Семейните отношения не са за пръв път в центъра на политическия дебат в страната. През 2013 година е проведен референдум за дефиницията на гражданския брак. Мнозинството гласува конституционното положение, че бракът може да бъде само между мъж и жена.

И както обикновено се случва по такива поводи, познанията, циркулиращи в хърватското общество относно конвенцията, са в най-добрия случай откъслечни и далеч от непротиворечиви, като изключим общото желание на част от обществото да попречи на приемането ѝ. Противниците на документа се притесняват от въвеждането на „джендър идеологията“ в хърватската правна и образователна система, ако конвенцията бъде приета. Никой от противниците ѝ не се затруднява с прецизно описание на очакваните ефекти, а по-скоро се противопоставя по принцип на идеята, че половата идентичност, сексуалните предпочитания и биологичният пол биха могли да се различават, и предсказват това различие да доведе до разрушителни ефекти в обществото. Основен момент във възраженията е базиран върху идеята, че една „идеология“ не може да се противопоставя на „естественото положение на нещата“, което в основата си се припокрива с възгледите на католическата църква.

На 13 април хърватският парламент все пак ратифицира конвенцията със 110 гласа „за“, 30 „против“ и двама „въздържали се“.

Редно е да се спомене, че около 12 депутата от управляващата партия са против ратификацията и че парламентарното мнозинство се разделя в гласуването по този въпрос.

Няма да се появи правно задължение Хърватия да внася в учебните програми промени, противоречащи на националните ценности, които и аз споделям, разяснява премиерът Андрей Пленкович по време на дебатите, като допълва че приемането на конвенцията е за заздравяване на правната рамка за противодействие на домашното насилие.

Пленкович също така отхвърля твърденията, че прилагането на конвенцията ще изисква по милиард куни (около 135 милиона евро) годишно. Разходите за предотвратяване на домашното насилие не надвишават 70 милиона куни (около 9,4 милиона евро) на година, допълва Пленкович, и далеч не цялата сума произтича от приемането на конвенцията.

Заедно с конвенцията хърватският парламент приема и декларация, в която изрично се определя за цел на конвенцията защитата от домашно насилие, а не като опит да се въвежда „джендър идеология“ в правната и образователната система на страната. Също и че конвенцията е в пълно съгласие с конституционните принципи за защита на основните  права и свободи на гражданите. Предложението на социалдемократите тази декларация да отпадне, тъй като е излишен жест към противниците ѝ, е отхвърлено от парламентарното мнозинство.

„Терминал 3“ заедно с Български фонд за жените/Bulgarian Fund for Women стартира съвместна кампания за необходимостта от приемането на Истанбулската конвенция, паднала жертва на пропагандна кампания, изпълнена с лъжи, както и за значимостта на „домашното насилие“ като дълго пренебрегван обществен проблем.

 

SHARE
Константин Павлов-Комитата – инженер, автор, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress.