SHARE

Автор на този текст е доц. д-р Мира Майер – преподавател в Нов български университет, доцент по политология („Политика и сигурност в Близкия изток“) и доктор по философия. Автор е на няколко книги, сред които: „Цивилизации и религии“, „Ислямските движения в Близкия изток“ и „Политическа география на Близкия изток“.

Само преди два дни в интервю за европейски вестник Нечирван Барзани, министър-председателят на Иракски Кюрдистан, съобщи, че независимостта на автономията ще бъде обсъдена с иракските власти веднага след превземането на Мосул. И допълни: „Ние не сме араби, на тези територии сме само кюрди и отдавна имаме собствено управление, полиция, армия, независими сме от Багдад.“

Не за първи път лидерите на евентуалната бъдеща независима държава с фамилия Барзани твърдят, че независимостта е близо. През февруари чичо му – легендарният Масуд Барзани, каза същото. За първи път обаче се фиксира срок. Какво се промени? Ще изпуснат ли кюрдите историческия шанс да обявят своя държава и да поправят несправедливост още от края на Първата световна война при определянето на картата на Близкия изток и създаването на новите страни върху провинции на бившата Османска империя?

Трябва да се припомни, че днес около 30-32 милиона кюрди нямат собствена държава. Те живеят на териториите на четири страни – Ирак, Турция, Иран и Сирия, и изобщо не са единни нито в исканията и програмите на партиите си, нито в търсенето на покровители. Факт е, че въпреки първоначалните планове да се създаде кюрдска държава в Близкия изток след Първата световна война по-късно победителите изоставят идеята и прекрояват териториите според собствените им интереси. Никоя от Великите сили не се застъпва за кюрдите.

111

Днес положението в региона е по-различно. Кюрдите в четирите страни, в които живеят, имат различни интереси и ориентация. Макар че имат автономия на територията на Ирак с огромни свободи, иракските кюрди не обявяват независимост основно поради несъгласието не на световната общност, а на регионалните лидери – Турция и Иран. Приходите от продажбата на петрол, които зависят основно от Турция, са в основата на икономиката, а във външнополитически аспект съвсем явно иракските кюрди се ползват от благоразположението на Ердоган. Съюз, изгоден и за двете страни, защото турският президент показва по този начин, че не се държи зле с всички кюрди, а само с онези от тях, които определя като терористи, т.е. КРП (ПКК) на територията на управляваната от него държава и близките до нея сирийски кюрди, в каквато и формация да влизат те. Факторът Киркук също вече е на страната на кюрдите – в града днес има само войски на пешмерга. Древният град Киркук е мечтаната столица и не е причина за забавяне на обявяването на независимост. Важна причина обаче са сирийските кюрди[1].

Освен тях положението в Иракски Кюрдистан не е еднозначно определено, а доста по-сложно, защото, макар и с по-слаби позиции, съперниците на семейство Барзани от град Сюлеймания са близки до Иран. Нещо повече – когато преди време бойците на „Ислямска държава“ са пред вратите на Иракски Кюрдистан, помощ идва от републиканската гвардия на Иран и генерал Касем Сюлеймани пристига в Сюлеймания. Иран не би искал неговото влияние в региона да намалее, като се създаде независима държава с част от територията на изцяло доминирания от него Ирак.

Тогава поне една от регионалните сили би трябвало да бъде съюзник за независимостта. Турция? Може би ако все пак сирийските кюрдски бойци се оттеглят от другата страна на река Ефрат, както многократно ги предупреждава турският президент? Това не са изконно техни територии, а и пречат на коалицията да нападне Ракка, което започва да става все по-належащо. За страните по света, защото е известно, че там се измислят плановете и детайлното изпълнение на терористичните актове в различни европейски или страни в други континенти. Сухоземни сили, които да водят сражения там, биха могли да бъдат доминирани от турските военни експерти. В по-дългосрочен план прочистването на ивицата ще осигури спокойствие на турските градчета и села по границата – нещо, което Ердоган отдавна иска.

Ако политиците от Иракски Кюрдистан успеят да въздействат на сирийските кюрди да се оттеглят от граничната територии (около Манбидж), Турция може и „да преглътне“ независимостта на кюрдската държава.

Кюрдите са наистина много близо до лелеяната им мечта за собствена държава. Дали ще пропуснат момента е трудно да се предскаже.

 

1111


[1] Вчера Ердоган декларира, че кюрдите не трябва да се движат на запад от Мосул, което, общо взето, очертава границата на бъдеща кюрдска държава в Ирак само на изток от река Тигър (без Синджар, където са ПКК). Руснаците пък в момента посредничат между кюрдите и Ал-Асад за федерална Сирия.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.