Кибервойната отдавна е фактор в световната политика, за това сочат както доклади на НАТО, така и атаки срещу държави като Германия, Естония и България – миналата година например над комуникационната инфраструктура на българското правителство бе извършена DdoS атака. В началото на месеца и американското разузнаване официално обяви, че Русия се опитва да се меси в президентската надпревара в САЩ.
При много от нападенията следите водят към Москва, но Русия няма монопол над хакерските атаки и през изминалите дни отделни хакерски групи решиха да ѝ го напомнят.
Първи беше Шутът – The Jester, – който разби сайта на руското министерство на външните работи и предупреди “другарите”, че те може и да са способни да притискат народите около тях, “но ние сме Америка. Никой не се впечатлява!”.
Това не е първа изява на Шута – той от години се бори с онези, с които държавата не може или не иска да се справи. Бивши служители на ФБР го сравняват с Батман, който раздава справедливост в интернет пространството.
Той твърди, че негови жертви са WikiLeaks, бившият ирански президент Махмуд Ахмадинеджад, бившият либийски лидер Муамар Кадафи, хомофобски организации и др. Най-мощната му кампания обаче е срещу ДАЕШ и сайтовете за пропаганда и привличане на джихадисти към терористичната организация.
По негови думи той е свалил стотици сайтове с пропаганда от ДАЕШ. “Спрях да броя след 179”, казва в интервю за CNN. “Осъзнах, че нещо трябва да се направи за онлайн радикализацията и отглеждането на бъдещи джихадисти и ние нямаме механизми, за да се справим с това. Затова почнах да ги разбивам.”
Когато извърши успешна атака, Шутът пише в туитърския си профил TANGO DOWN. Така през 2010 г. той временно блокира WikiLeaks, защото сайтът публикува огромно количество дипломатическа кореспонденция, която според Шута застрашава мисиите и войниците на САЩ в Близкия изток. Той е извършвал и атаки над еквадорското посолство в Лондон, което укрива основателя на WikiLeaks Джулиан Асандж.
Макар самоличността на Шута да е неизвестна, той е разкрил за себе си, че е бивш войник от американската армия, който е участвал в мисиите на САЩ в Афганистан. В края на 2014 г. той решава да спре с кибератаките, но атентата срещу френския вестник „Шарли Ебдо“ отново го подтиква да продължи борбата с ДАЕШ.
Това, което той прави, е незаконно, предава CNN, но мнозина смятат, че дейността му се ползва с мълчаливото одобрение на Вашингтон. “Отговарям пред съвестта си и пред Бог”, отговаря самият той. “Мисля, че действията ми говорят достатъчно силно за принципите и доктрината ми.”
През изминалата седмица беше нанесен и още един удар върху Кремъл, този път от украинските хакери от “Киберхунта”, които хакнаха имейлите на “сивия кардинал” на Путин – Владислав Сурков. От тях разбрахме как действа руската пропагандна машина и как Кремъл спонсорира сепаратиските движения в Украйна и си назначава министри и премиери в Донецк.
За тях не се знае толкова, колкото за американския хакер Шута. Но и те са си поставили за цел да се борят с враговете на Украйна, които имат средства “подръка”. На сайта им те споделят, че на няколко пъти са атакували кремълските служби, включително наследника на КГБ – ФСС, руската социална мрежа “ВКонтакте”, пускали са различни документи от Кремъл и са разкривали “други интересни процеси във “велика Русия” (написана с доста по-дребен шрифт от останалата част на анонса).
След последните руски парламентарни избори тази година “Киберхунтата” пуска личните контакти на новоизбраните депутитати в руската Дума. И споделя, че всеки украински патриот “има уникалната възможност и е длъжен лично да си пообщува с “любият си депутат” от ГОСДУМЫ. В хода на разговора може да попитате “любимия си депутат” за изтезаванията в Донецк и Луганс, свалянето на „Боинг MH 17“ и влошаващата се ситуация в Руската федерация”.
Те също така улавят кореспонденция за набиране на агенти в Украйна от Федералната служба за сигурност, наследник на КГБ. Хакерите разбиват личния профил на украински сепаратист, който ръководи група за създаването на “Виницка народна република” – Виница се намира в Западна Украйна и е била част от Полша до края на XVIII век.
В края на 2015 и началото на 2016 г. сепаратисткият лидер Сергей Климчук е в постоянен контакт с “протойерей Олег Иванов”, който иска от него информация колко души ще се съберат на митинг за независимост и колко от тях могат да “надигнат народа”.
Протойереят подчертава, че трябва да предаде тази информация “в щаба” и че с лидера на сепаратистите иска да говори неговият “куратор” Максим.
Двамата се свързват и кураторът Максим му иска биографията, и след месец му дава ново задание – да пуска пропаганда, че Полша има претенции към Виница. Сергей Климчук му отговаря, че не са открили особено сериозно влияние на поляци в областта.
След месец Максим му казва да сложи надписи и разпространи листовки с посланието “Виница – Полша”, а протойерей Олег Иванов пише статия как украинците могат да избират между католическа Полша и православна Русия.
Споменаване на ФСС няма в тяхната кореспонденция, но от разговорите е видно, че Максим и Олег Иванов са руски служители. Така украинската „Киберхунта“ разкрива как се разпространяват опорните точки и се създава паралелната реалност, в която Полша има претенции към Украйна и украинците трябва да избират между Варшава и Москва.
Подобни методи сме виждали и на родна почва, но явно е въпрос на време, преди някой хакер да е разкрил как родните борци за „независимост от НАТО и ЕС“ разпространяват своята пропаганда и изменят дневния ред. Очевидно следите остават.
