SHARE

27 април 2016 г. ще остане в историята като денят, в който гражданите промениха системата. Народното събрание окончателно прие промени в Изборния кодекс, с които гласуването през интернет е вече факт. Това бе и една от малкото промени в този закон, която имаше гражданска подкрепа и реален смисъл, а не обслужваше статуквото. 118 депутати гласуваха със „ЗА“, „против“ бяха 6 от БСП.

Според приетото от депутатите електронният ни вот ще се отчита на реални избори през 2019 г. Дотогава трябва да се разработи цялостна система, която да обслужва този процес, да се приеме Законът за електронната идентификация и да се направят няколко експериментални гласувания.

Процесът за въвеждане на електронно гласуване ще отнеме поне 2 години. Причината – въпреки огромните инвестирани суми за електронно управление, реални стъпки за изграждането му се правят едва от година и половина. А електронното гласуване ще бъде работещо само с електронни идентификатори, по-популярни като чипове в новите лични карти.

Какво предстои от тук нататък? Приемане на Закона за електронна идентификация. Следва обществена поръчка за изграждане на система за електронно гласуване, тестване и симулации, експериментален вот. При успешни стъпки, на европейските избори през 2019 г. ще можем да гласуваме през интернет, като вотът ни ще бъде реално отчетен.

Как ще се случи всичко? Всеки ще притежава лична карта с чип или друг идентификатор. Ще е нужен четец (подобни на тези за електронен подпис с цена около 15 лв.), компютър или таблет. Чрез специален софтуер всеки ще може да даде своя вот неограничен брой пъти, като ще се отчита само последния по време, спазвайки принципа „един човек, един глас“. Процесът ще продължи 96 часа и ще приключва преди традиционния изборен ден. Всеки, гласувал през интернет, ще може да пусне и хартиена бюлетина, стига да държи на това. В този случай електронният му вот отпада.

Както всичко ново и тук се намират критици, изразяващи съмнения в сигурността, тайната на вота, хакерски атаки и манипулации. През 2016 г. технологиите са на ниво, което позволява тяхното коректно използване в обществена полза. Софтуерният код, с който ще бъде създадена системата, ще бъде публичен. Това означава, че всеки с нужните компетенции ще знае как работи тя. Така трябва да отпаднат съмненията за манипулации на технологично ниво, а ще се даде възможност за поправяне на грешки.

Атаките към държавни сайтове през последните 6 месеца имаха една единствена цел – да компрометират идеята за гласуване през интернет. Въпреки че между двете няма общо, български политици не се поколебаха да подхвърлят спекулативни тези в обществото. Дори и да допуснем огромна по мащабите си атака към бъдещата система, то нормативно са създадени достатъчно ясни стъпки за избягване на възможността от провал.

Въпросът с въвеждане на избор от дистанция е технически. В България, обаче, той се превърна в политически. А пасивността на партиите и страховете им от въвеждането му активира гражданите. Политическите сили имаха много възможности да го въведат много преди референдума през 2015 г. И въпреки че декларативно бяха „ЗА“, в парламентарната зала не го подкрепиха. Това катализира гражданския процес, а въпросът за електронното гласуване от дистанция стана част от общия дебат за местните избори. Резултатът изненада статуквото, а опитите за „опраскване“ продължиха дори след подкрепата на близо 2 млн. гласоподаватели. Ключови фигури от властта заявиха, че не е нужно да бързаме, а можем да го въведем след години. Тогава отново със силен граждански натиск, среднощни заседания в парламента, в работни групи и неформални разговори, посоката бе сменена.

Целият процес е пример как гражданите могат да променят системата. Политиците са объркани, не са свикнали да бъдат притискани в политическия и обществен процес от хора, „овластени“ единствено от гражданската си активност. ИК „Гласувай без граници“ показа, че всяка власт трябва да чувства силен обществен натиск. Особено в държава, в която гражданското общество прави първи плахи крачки.

Снимка: Тихомира Методиева, Булфото

SHARE
Иво Мирчев, експерт по IT и маркетинг. Член на ИК "Гласувай без граници".