SHARE

Убийствата на Веселин Стоименов – Весо Дебелия и Димитър Стоянов – Митьо Лудия са свързани. Това разкриха криминалисти пред „Терминал 3“. Свързващото звено между двете престъпления е популярен автокрадец, който е доставил колите, с които са се придвижвали убийците, извършили и двата разстрела. Около година разделя убийството на Митьо Лудия от разстрела на Весо Дебелия. Първото се случи през януари 2015 в Пловдив, второто през януари тази година в столичния комплекс „Макси“. След разстрела на Стоименов, на 9 януари тази година, криминалистите откриха опожарено BMW в Студентски град. Всичко сочи, че екзекуторите му са се оттеглили от местопрестъплението с него и после са го опожарили, за да заличат евентуални ДНК следи. Разследващите обаче достигат до информацията, че въпросното BMW е откраднато от лице, което набавило кола и за друго покушение. Оперативни данни сочат, че то е откраднало и доставило аудито, с което се оттеглят убийците на Димитър Стоянов -Лудия. Той беше разстрелян с ловна пушка на 14 януари 2015 година. И при този случай колата на екзекуторите беше открита в близост до мястото на инцидента. Освен един „доставчик“ на автомобили криминалистите отчитат и идентичен почерк на извършителите на двете убийства. Разследващите допускат те да са от една група. И Митьо Лудия, и Весо Дебелия са свързвани с „делата“ на наследниците на ВИС-2 и по – конкретно с Христофор Аманатидис–Таки. След разстрела на Весо Дебелия, който  беше сочен за отговорник на „легалния“ бизнес на Таки, се появи информация, че покойният е отклонявал фирмени средства към личните си сметки. Разстрелът му беше обяснен като логично наказание за кражбите от ВИС-2. Според криминалистите мотивът за разстрела на Лудия отново са неотчетени средства, но от наркоразпространение. Между двата знакови разстрела има и трети, на Борис Борисов – Боби Белята. Там според запознати мотивите се свързват с провалена наркосделка. Като цяло ситуацията сочи, че МВР знае всичко, но не може да докаже нищо. Ден след като беше разстрелян Веселин Стоименов – Весо Дебелия, на 9 януари беше убит и създателят на модна къща „Агресия“ Александър Антов. Той  беше застрелян, докато разхождал кучето си в Бистрица. Това убийство накара Борисов да свика спешна оперативка, но за малшанс в този момент вътрешният министър Румяна Бъчварова и главният й секретар Георги Костов бяха в… Китай! Убийствата през януари са ескалация на мрачна поредица. Едва 4 месеца по-рано, през септември 2015 г., изчезва плевенският бизнесмен Йоско Исаев. Отвлечен е, а уж времената на отвличанията бяха обявени за минали…

Факт е, че разстрелите от началото на годината изостриха общественото внимание към неспособността на МВР да се справи с разплитането на случаите. Всъщност досега единствено и само по „Килърите“ на Петър Стоянов–Сумиста вътрешното ведомство и прокуратурата са постигнали резултатите, които бяха набелязани – осъдителни присъди за организаторите и поръчителите. След този случай почти всички шумни акции с грандиозни арести се оказаха тотални провали в съда.

Разследванията срещу Валентин Янев–Бореца и Мила Георгиева – Кървавата Мила генерираха преди всичко публикации в пресата, но до осъдителни присъди така и не се стигна. Да ви припомним и това – през 2013 година Валентин Янев и Мартин Антов бяха посочени като извършители на разстрела на легендарния люлински крадец Йордан Цонков–Джиджи и на още няколко поръчкови убийства. Джиджи, който беше сочен за организатор на най-дръзките „удари“ по трезори и златарски ателиета, беше разстрелян с автомат “Калашников” в кв. “Люлин” на 22 януари 2009 г. Въпреки че МВР и прокуратурата посочиха “виновните лица“, присъди липсват. МВР брои на сметката на Мила Георгиева убийството на Борислав Манджуков и неуспешните опити срещу Радостин Бързанов, известен още като Слънцето, Тихомир Дочев–Мравката и Георги Семерджиев, познат като Жоро Шопа. Днес Мила Георгиева е извън ареста. Станислав Ангелов–Сиси, наричан от жълтата преса „Пернишкият Чикатило“ (един от малкото осъдени за някои от извършените от него убийства), пък се превърна в най-удобния свидетел на държавното обвинение, но и това не помогна на прокуратурата да е убедителна в съда по делата за знаковите разстрели на прехода.
Освен всичко друго МВР беше споходено и от малшанс при разследването на случая с убийството на шефа на „Агресия“ Александър Антов. И днес основен заподозрян като поръчител на разстрела на бизнесмена е бившият му зет Стефан Миланов. Естествено той публично отрече да има общо с покушението на модния бос. На Миланов обаче не му липсват мотиви за подобно престъпление – лични и финансови. За нещастие на разследващите след разстрела на Антов местопрестъплението е сериозно отъпкано от хората, които са го търсили, докато е бил часове в неизвестност. За близките на жертвата станало ясно, че нещо не е наред, когато кучето се прибрало само, а по козината му имало кръв. Те мигновено подали сигнал на 112 и тръгнали да търсят Антов. В опитите си да го открия заличили множество веществени доказателства.

Вероятно убийствата от тази и миналата година, които бяха споменати по–горе, ще си останат в графата „неразкрити“. Такова ще остане и отвличането на плевенския хлебопроизводител Йоско Исаев. Неговото тяло все още не е открито от „компетентните органи“, но за МВР няма и грам съмнение, че търси труп. Потенциалните заподозрени пък се борят за овладяването на имотите на Исаев, но МВР и прокуратурата отказват да свържат двете събития. Въпреки екзекуциите в останките от ВИС-2 и Христофор Аманатидис–Таки беше свален от издирване, защото делата срещу него бяха прекратени. Подозренията нарастват, но обвиненията намаляват. Казано накратко, стабилност.