SHARE

Големите икономисти са големи, защото първи са уловили големия проблем на икономическата епоха, в която са живели, и са създали теория за неговото решаване. Те НЕ са големи, защото впоследствие техните решения все още работят или вече не работят при други условия.

Период:

1770-1848

Адам Смит е адресирал потребността от създаването на условия за развитие на малкия, индивидуален предприемач в условията на възникващо пазарно стопанство, затова акцент са: трудовата теория на стойността (която да покаже кой създава стойността) и справедливостта (правосъдието), което да защити създателя на тази стойност.

1848-1870

Маркс е доразвил трудовата теория за стойността с акцент наемния работник, защото експлоатацията на работнически труд по негово време е била масова и нечовешка, довела до многобройни работнически брожения в негово време, така пропускайки, че не само те създават стойност, а и този (героят на Смит), който ги е наел.

1870-1920

Менгер, Баверк, Визер, (по-късно Мизес и Хайек)- австрийската школа – връщат фокуса върху индивидуалния предприемач като контрапункт на 1. Пренебрегването от Маркс на пазара като верификатор на стойността, съобразно нейната ценност за потребителя и 2. Ролята му за стопанския напредък спрямо тази на държавата капиталист, която организира стопанството и води до тоталитаризъм.

С консолидирането на стопанската мощ и възникване на монополите и олигополите, а и с отказа на пазарните механизми да сработят в условията на масова паника – идват и ограниченията на тази теория.

1920-1950

Кейнс – най- погрешно разбираният икономист – адресира един основен проблем – как да съхрани капитализма след Голямата депресия, когато пазарните механизми не сработват, и затова предлага ВРЕМЕННО държавата като основен купувач, за да възстанови пазарното равновесие. Самият той не е считал себе си за кейнсианец.

Неговата теория е в основата на New Deal* на Рузвелт и Glass–Steagall Act от 1933** за разделяне на инвестиционното от търговското банкиране

1950-1980

Кейнсианците (последователи) Домар, Хикс, Робинсън и др. решават, че теорията на Кейнс може да се използва не само в кризи, но и за развитие на капитализма чрез активно участие на държавата като контрапункт на съветския социализъм. Всичко това приключва с рухването на Бретан-Уудската валутна система (1971) и петролния шок (1973).

1980-2008

Предвид горните фундаментални промени в икономическата среда, теориите на Милтън Фридман и Чикагската школа чрез рейгъномиката възраждат водещата роля на пазара при намалено участие на държавата (дерегулация), но увеличено участие на централните банки в паричното регулиране в епохата на липса на международна валутна система и пари без златно покритие.

Дерегулацията достига връх с частичната отмяна на Glass–Steagall Act през 1999 г., което ще доведе до нова катастрофа през 2008 г и изчерпване на т.нар. неолиберален модел – пак в условията на неработещ (на основата на рационални очаквания) пазарен механизъм.

2008+ Възраждане на неокейнсианството – активни фискални интервенции на правителствата и монетарни на централните банки. Същевременно – макар, както през 1936 г целта е да са временни мерките, още не е намерена формула как да сработят пазарните механизми без паники в полза на устойчив растеж. Все по- голямо значение имат разработките на новата институционална школа за ролята на институциите в икономиката и на поведенческия иконимикс, който предлага по- добро познаване на потребителите не само през догматичната призма на егоистичния интерес. Допълнителен натиск върху съществуващия икономикс има вече амортизиращата се догма за оскъдността на благата , респективно тяхното търсене и предлагане в епохата на дигиталната трансформация на глобалната икономика. Производството на почти всичко струва все по- малко и с все повече вградена информация, а тя – притежание на все повече хора.

Така повърхностно скицирани, икономическите теории адресират конкретни проблеми на времето си и затова не са универсални в обяснението на икономическите феномени. Затова умната стопанска политика (нормативният икономикс) изисква коктейл от мерки, базирани на различни теории, които максимално адекватно да адресират конкретния във времето и пространството икономически проблем.

*New Deal – „Новата сделка“ е политическата програма на демократите и президента Франклин Рузвелт, приведена през 1933–1936 г.  в отговор на Голямата депресия от края на 20-те и началото на 30-те години на XX в. 

Програмата включава създаването на редица нови федерални агенции, които добавят значителна власт в ръцете на федералното правителство на САЩ. „Новата сделка“ води и до преначертаване на политическата карта, като демократите  все повече се позиционират като партията на средната класа и градския избирател – бел.ред. 

**Glass–Steagall Act 1933 – Банковият закон, който разделя инвестиционната и търговската банкова дейност. Така вносителите на закона – сенатор Картър Глас и Хенри Стийгъл, вярват, че ще предотвратят финансови спекулации, които да доведат до нова финансова криза подобна на Голямата депресия – бел. ред. 

Текстът е препубликуван от фейсбик профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.

SHARE
Доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания "Маконис". В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.