ТерминалНО беше първата медия, която съобщи за това, че има руска намеса в изборите за президент и вицепрезидент в България.
Номинацията на кандидата на БСП за български президент от Русия стартира още през юни
Намесата е извършена от Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), който е директно подчинен на президента Владимир Путин и през 2016 г. е оглавяван от Леонид Петрович Решетников. Биографията на Решетников е много интересна и тясно свързана с България.
Леонид се ражда не къде да е, а в … Потсдам, Германия през 1947 г. и е дете на съветски военнослужещи. През 1970 г. завършва историческия факултет на Харковския държавен университет (сега в Украйна), който от 1936 г. носи името на съветския пролетарски писател Максим Горки, инициатор за създаването на казионния съюз на Съюз на писателите на СССР и пръв негов председател. От 1999 г. университетът носи името на своя създател – украинеца, Василий Назарович Каразин.
Решетников е ученик на Георгий Николаевич Попов, роден в Казан, Татарска автономна социалистическа република през 1925 г. Той е съветски историк, специалист по историята на България и основоположник на харковската историческа школа по българистика. Никъде в съветските учебници няма да прочетете, че учителят на Решетников, проф. Попов, е всъщност по произход … българин. Както и много други негови съграждани в Татарстан.
През 1971-714 г. Леонид Решетников е аспирант в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, където защитава дисертация на кандидат на историческите науки на тема “Участието на българските политически емигранти в строителството на социализма в Съветския съюз (1921 – 41 г.)”. След кратък престой като научен сътрудник в Академията на науките на СССР Решетников постъпва през 1976 г. във външното разузнаване на страната, с други думи в КГБ. Та така до 2009 г., когато вече е с чин генерал-лейтенант. Без съмнение, докато той е на действаща служба, той е най-високопоставеният съветски и руски офицер, отговарящ за България, където многократно е бил и работил. При преминаването си в запас през 2009 г. той е шеф на изключително важния отдел за “Анализ и информация” на Службата за външно разузнаване на Руската федерация (СВР – наследник на КГБ). След пенсионирането си от СВР ген. Решетников не е оставен да скучае като пенсионер, четейки българска историческа литература, а оглавява РИСИ, създаден от неговия колега от КГБ – президента Владимир Владимирович Путин (в същия период временно министър-председател на Руската федерация).
Апотеозът в кариерата на Леонид Решетников е именно президентската кампания на Румен Радев. Както ТерминалНО спомена още в края на 2016 г. генералът от запаса наема българска социологическа агенция и открива профила на бъдещия успешен кандидат за президент на страната ни. Това трябвало да бъде мъж; не по-възрастен от 60 г.; с успешна кариера извън политиката, но не интелектуалец, бизнесмен или представител на съдебната система; почтен и некорумпиран; демонстрирал кураж и опозиционност спрямо позиции и действия на властта; убедителен защитник на националните интереси и суверенитета на страната; способен да демонстрира опитност и информираност относно заплахите за националната сигурност; патриот; свободно говорещ чужди езици. Препоръчително е било кандидатът да персонифицира каузата „промяна срещу статуквото“. От всички разгледани профили, като най-походящ е идентифициран ген. Румен Радев, командир на Военновъздушните сили на Република България. Кандидатурата е обсъдена по времето на посещението на Решетников в началото на август 2016 г. с лидера на БСП Корнелия Нинова, с бившия президент и създател на АБВ, Георги Първанов, както и с председателя на Национално движение „Русофили“, Николай Малинов. Срещата с Нинова е проведена на 8 август 2016 г.
Малко по-късно Румен Радев е избран за президент и встъпва в длъжност на 22 януари 2017 г.
Никаква реакция тогава от страна на българските служби и прокуратурата. Въпреки, че на 23 март 2017 г. за мероприятията на РИСИ и ген. Леонид Решетников разказва и авторитетният Wall Street Journal.
Точно около година по-късно – в началото на март 2018 г. – светът е потресен от опита за отравяне с бойно отровно вещество на бившия служител на руските специални служби, потърсил убежище във Великобритания – Сергей Скрипал – и неговата дъщеря Юлия. Правителството на Обединеното кралство ясно идентифицира извършителите на това дръзко престъпление – руските специални служби. В отговор на дръзката операция, Великобритания и повечето държави в ЕС и НАТО решават да изгонят множество агенти на руските специални служби, действащи под дипломатическо прикритие. България е една от малкото държави, които не направи това, с обяснението, дошло от самия министър-председател, че за такъв ход му трябват “повече доказателства”.
През миналата година стана ясна и още една операция на руските специални служби в България. Не благодарение на българските медии или специални служби. Не! Благодарение на разследващата журналистика във Великобритания. Британският сайт Bellingcat разкри, че срещу българския оръжеен производител и търговец, Емилиян Гебрев, неговия син и още един техен служител, е била извършен опити за покушение с бойно отровно вещество, подобно на това, използвано срещу Сергей Скрипал във Великобритания. Не един, а два опита! Според сайта, всичко това се е случило през 2015 г. и в операцията са участвали не по-малко от 8 (осем!) офицери от руското ГРУ.
Никаква реакция тогава от страна на българските служби и прокуратурата. Не само това, ами главният прокурор на Република България, по това време Сотир Цацаров, обяви пред медиите, че Гебрев, сина му и техният колега, май се отровили с … рукола!
През миналата година, обаче, дойде времето да избираме главен прокурор. ТерминалНО следеше цялата позорна процедура с един, предизвестен кандидат – Иван Гешев, възпитаник на школата в Симеоново, наричана от всички с тъжна ирония “Маганурската школа”.
Прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет (ВСС) излезе с единодушна и предрешена кандидатура. Зад нея твърдо стоеше и действащият главен прокурор, Сотир Цацаров. Както заяви преди време “Главният”, той ще гласува за кандидатурата на Иван Гешев, ако трябва “дори и два пъти”. След това пленумът на ВСС послушно гласува за Гешев. Само четирима се осмелиха да гласуват против. И четиримата от съдийската колегия на ВСС. Нека да споменем имената на тези достойни магистрати отново – Атанаска Дишева, Олга Керелска, Красимир Шекерджиев и Лозан Панов.
Единствената институционална преграда пред избора на главен прокурор остана именно президентът Румен Радев. Той можеше да издаде указ за назначаването на Гешев, а можеше и да го върне. Избра да го върне. След връщането и повторното гласуване от страна на ВСС, обаче, нямаше срок, установен в Конституцията на страната ни, задължаващ президента да издаде указ за назначаване на Гешев. Радев, обаче, издаде указа. Защо ли?
Прокуратурата реши да даде ясен знак на президента, че ако не подпише указ за назначаването на новоизбрания от ВСС главен обвинител, ще има последствия за държавния глава.
Такъв “намек” беше т.нар. “руско разследване”. В него прокуратурата повдигна обвинение за шпионство по Глава първа (Особена част) на Наказателния кодекс за шпионство в полза на чужда държава (чл. 105 НК) на Николай Малинов, председател на националното движение „Русофили“ у нас, бивш народен представител от парламентарната група на БСП. От 2008 г. в продължение на 7 години той беше и издател на партийния официоз – вестник “Дума”. Беше и член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП. През 2015 г. Малинов напуска БСП заради “колебливото й” и “често противоречиво отношение към проекти като „Белене“ и „Южен поток“. Според него „БСП загърби българския интерес и обслужи чужди геополитически стратегии. Поведението на ръководствата на БСП по отношение на днешния геополитически конфликт между ЕС и САЩ от една страна и Русия от друга, е жалко от гледна точка на моите разбирания. Недопустимо е БСП да признава и да си сътрудничи с власт, която дойде с преврат в Украйна и в която неофашистките изблици са очебийни.“ Любопитно е да се отбележи, че Николай Малинов е завършил висшето си образование не къде да е, а в … Киев, Украйна. И той като Решетников, който е завършил също в Украйна, само че в Харков.
Шпионският гейт именно днес цели да гарантира избора на Гешев. За съжаление
Прокуратурата на Република България поиска (и съдът наложи) на Малинов мярка за неотклонение “парична гаранция” в значителната за българските условия сума от 50 000 лева. В допълнение, обвиненият в шпионаж беше лишен и от правото да напуска територията на страната. За това, колко сериозно е обвинението срещу Малинов, можете да съдите по това, че прокуратурата позволи на обвиняемия да пътува да Москва, за да получи … държавна награда от президента на Руската федерация Владимир Путин (?!). Наградата представлява Орденът на Дружбата и е съпътстван от парична премия в размер на 2,5 млн. рубли (около 70 хил. лева). Отново подчертаваме, че за да пътува, Малинов е имал изрично разрешение от Прокуратурата на Република България (ПРБ).
Ние написахме вече, че ПРБ (Цацаров и Гешев) всъщност работи в тясна връзка и сътрудничество с руската генерална прокуратура и лично с руския генерален прокурор, Юрий Чайка, който внезапно наскоро бе свален поста си предсрочно от руския президент Путни. Това е още една причина да не вярваме в искрените намерения на Гешев и Цацаров по отношение на “шпионското” разследване. Ако искаха да разследват намесата на Русия в политиката и икономиката на България, те имаха многобройни други, по-сериозни основания да го направят. Не го направиха. Защото съвсем друга е целта им и затова използват правомощията си избирателно.
Още тогава ТерминалНО написа, че държавният глава си дава сметка, че ако не подпише или забави указа на Гешев, много скоро може да се окаже, че е въвлечен в дело за “държавна измяна”. Отново припомняме, че две са основанията за импийчмънт на президента (чл. 103, ал. 1 от Конституцията):
- нарушение на Конституцията и
- държавна измяна.
Прокуратурата разчита на слабата ни обществена памет, тъй като това вече се е случвало. През 2013 г. тя заплашваше единствения институционален противник на правителството на Орешарски – президента Росен Плевнелиев – именно с импийчмънт. Позволи си дори да наруши конституцията като образува наказателно дело срещу действащ президент. По-късно Цацаров дори се извини за това.
Тогава, обаче, Плевнелиев удържа на натиска, а и нямаше никакви формални основания да се опасява, тъй като никъде и с нищо не беше пристъпил рамките на закона.
Предвидихме, че Радев няма да има този комфорт. Сянката на Решетников го преследва.
В България, дали си президент или обикновен престъпник, решава един – Главният (прокурор). Свиквайте!
