След среща и съвместно изявление с Румен Радев на 15 март, Бойко Борисов заяви:
„Нито една държава в комента не е предложила конкретна мярка – докторите не могат да кажат за колко вреще ще се справят – заяви още Борисов.
И обяви за популисти тези, които твърдят, че държавата трябва и може веднага да излезе с икономически мерки.“ (Клуб Z)
Това е откровена лъжа. До този момент конкретни мерки са обявили Франция, Германия, Швейцария, Белгия, Сигнапур, Китай, Великобритания, и т.н., и т.н. В поредица от текстове ще представим избрани икономически подходи.
Германия извади голямата финансова “базука”. И смята да я използва, за да предотврати кризата
От Ги Шазан от Берлин и Сам Флеминг от Брюксел, FT
Икономическите мерки и в другите най-големи икономики
Германия обеща неограничени парични средства за предприятия, засегнати от коронавируса, което финансовият министър Олаф Шолц определи като голямата „базука“, за да предотврати кризата в най-голямата икономика в еврозоната.
Този ход бе част от серия от мерки, предприети от правителствата и регулаторните органи в Европа и САЩ, предназначени да успокоят бизнеса и стабилните пазари, на фона на опасенията, че пандемията може да предизвика тежка кредитна криза и глобална рецесия.
Той дойде, след като Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, предупреди, че кризата с коронавируса представлява „голям шок“ за икономиките на ЕС и обеща да даде на държавите-членки достатъчно свобода за увеличаване на разходите в отговор на това.
Г-н Шолц каза, че правителството ще предостави неограничена помощ за ликвидност на германските компании, засегнати от пандемията, която е всяла хаос в каналите за дистрибуция и е довела до редица спирания на производството в цялата страна.
Пакетът, представен в петък, предвижда огромно увеличаване на заемите, предоставени от KfW (Kreditanstalt für Wiederaufbau), държавната банка за развитие. На компаниите също ще бъде разрешено да отлагат милиарди евро данъчни плащания.
„Това е базуката и ние ще я използваме, за да направим всичко необходимо„, заяви г-н Шолц пред репортери в Берлин. Той каза, че „няма горна граница за размера на кредитите, които KfW може да даде„.
Петер Алтмайер, министър на икономиката, каза, че мерките са „безпрецедентни в следвоенната история на Германия“, като ги нарече „най-всеобхватната и ефективна помощ и гаранции, които някога са били вземани в криза“.
Също в петък Федералният резерв ускори покупката на американските държавни ценни книжа, ден след като заяви, че ще достави трилиони долари краткосрочни заеми в опит да облекчи сериозните смущения в най-големия и най-ликвидния пазар на държавен дълг.
Нюйоркският клон на централната банка заяви, че ще купува ценни книжа с всички падежи по подвижен график през целия ден. В него се казва, че покупките са били предназначени да „се справят с изключително необичайни смущения на пазара на ценни книжа, свързани с коронавируса“.
Междувременно, европейските власти се намесиха в пазарите на акции и облигации в региона с поредица от мерки, целящи да осигурят стабилност на цените. Италианските и испанските регулатори на пазара забраниха на инвеститорите да залагат срещу цените на комбинирани 154 акции, в опит да успокоят вълненията на пазара на акциите. В същото време Лондонската фондова борса облекчи изискванията към отделните участници на пазара, които търгуват за своя собствена сметка с фондове, търгувани на борса с фиксиран доход.
В Испания, която се бори с един от най-големите скокове в случаите на коронавирус, премиерът Педро Санчес постанови състояние на тревога, което дава на правителството му правомощия да контролира производства и да ограничава движението на хората.
В същото време френският финансов министър Бруно Льо Мер заяви, че Париж ще похарчи „десетки милиарди евро“, за да смекчи въздействието на коронавируса. Френското правителство вече обяви мерки, включително гаранции за заеми, фонд за солидарност и финансова помощ за предприятията, съкращаващи часовете на работа без съкращения на персонал.
Но ходовете, обявени от германското правителство в петък, отиват много по-далеч от всяка друга европейска държава. Длъжностните лица заявиха, че са създадени да осигурят на компаниите „щит“ чрез значително увеличаване на достъпа до заеми, предоставени от държавната банка KfW.
Понастоящем германският бюджет гарантира на KfW финансова рамка от 460 милиарда евро, но официалните лица заявиха, че това вече може да бъде увеличено с 93 милиарда евро, давайки на банката повече от 550 милиарда евро налична огнева мощ. „И това е само началото“, каза г-н Алтмайер.
Условията на заемите от KfW ще бъдат променени, така че федералното правителство да поеме повече риск, каза той, докато процедурите за кандидатстване за заем ще бъдат опростени и ускорени. Достъпът до кредитни гаранции също ще бъде разширен. „Ние поемаме неограничен залог, за най-малкия бизнес, от таксиметровите шофьори, креативните индустрии, до наистина големите фирми с десетки хиляди работници“, каза г-н Алтмайер.
Бизнес асоциациите приветстваха мерките. „Целият пакет е важен сигнал, от който германските компании се нуждаят в момента“, каза Ерик Швайцер, ръководител на германската търговско-промишлена палата.
В петък Бундестагът също се втурна чрез закон да разширява схемата за Kurzarbeit или за краткосрочен труд, според който компаниите, които поставят работниците си принудително на намалено работно време, могат да получават държавна подкрепа.
Ходовете, обявени от госпожа Шолц и Алтмайер, представляват рязко преобръщане от страна на правителството, което от години е привързано към идеологията на балансираните бюджети, без нови заеми и отдавна се съпротивлява на призиви от международни организации като МВФ да разтворят по-широко портфейлите си.
На въпрос дали това означава края на така наречената политика на правителството на „черната нула“, г-н Шолц отговори: „Не е напълно неправдоподобно, да имаме нужда от допълнителни средства.“
Драматичният ход на Германия дойде, след като Европейската комисия предложи мрачна оценка на икономическите щети от коронавирусната криза. Разкривайки пакет от мерки за подкрепа в петък, тя предупреди, че тази година производството в ЕС и еврозоната може да бъде насочена към отрицателна територия, добавяйки, че вирусът може да има „много голямо пагубно икономическо въздействие“.
Прякото въздействие на кризата би могло да доведе до свиване на брутния вътрешен продукт с 1% през 2020 г., със „съществено, но не пълно“ възстановяване през 2021 г. Това следва да се сравни с досегашната прогноза за 1,4% ръст в ЕС през тази година.
В същото време Комисията заяви, че на държавите-членки трябва да се предоставят повече възможности за подкрепа на компаниите, засегнати от коронавируса. Заместник-председателят на Комисията Валдис Домбровскис заяви, че сега ЕС ще използва „пълната гъвкавост“ във фискалните си правила, за да позволи на страните да увеличат разходите си.
Комисията „е готова“ да задейства специална обща клауза за отклонение от бюджетните правила, ако регионалният спад стане достатъчно тежък, добави той, въпреки че тази стъпка все още не е предприета.
Комисията допълнително ще мобилизира 37 милиарда евро по своите регионални програми за финансиране за борба с въздействието на вируса – по-голям брой от предварително обявената от г-жа Фон дер Лайен.
