Скоро предстои на вълните на този къшей интернет, известни нам като Терминал СимиТри (отпреди шефът на „Агромах“ да сподели пикантерията – бел. авт.), да създам очерк за всички кандидат-президенти, така че да направите най-информирания и шармантен избор, заради който да си заслужава да се скарате с родата, да блокирате 40-50 човека във Facebook и да си татуирате лицето на любимеца или любимката си.
Международното положение, както винаги, е дало зелена светлина на цяло съзвездие кандидати:
Как великите сили решават кой да е президент на България?
Седи си Путин, шмърка кокаин от бедрата на чиста от допинг, кажи-речи, пълнолетна гимнастичка и умува: „Кой да бъде моят кандидат за президент в братска България?“.
Представили са му списък с предложения. Гоцета, генерали, агенти, пищови, шишарки, Орешарл Перо, Баневци, каракачанки и пудели, огромен списък.
Путин въздъхва с лека усмивка и казва:
„Прекрасни хора с качества. Ще издигна всичките!“
Питат Обама, който нервно консумира марихуанени кексчета в компанията на астматични тенисистки с физиката на гардеробиера на Ториното, кой да е българският президент и той махва с ръка, загрижено и казва:
„Трай сега, че тука е напечено!“
Европейските партньори пък са най-лесни. Седят, облени в студена пот в компанията на вносните си елитни спортисти със свръхдоза меланин, тъй като коренното евронаселение е остаряло и дебело и изобщо не им дреме за президентската ни кандидатура. Те дори поддават на модата от последните седмици – Граждани за българско развитие на Европа. Или по-скоро гражданин. С розова фланелка, долнище на „Челси“, спрял лъскав НСО керван на аварийки връз мост, за да гледа как гравитацията забавлява други хора.
Корабчето в долния клепач плува енергично и всички вярваме, че от няколко месеца кандидат-президентът на ГЕРБ е ясен. Не го обявяват, „за да не се влезе в риторика“.
Държавническо мислене, риториката не е помогнала на никоя фасадна демокрация досега!
Хапливи подмятания, иронични бележки и саркастични съскания целят да уязвят тази хипотетична кандидатура. Но дори привърженици на управляващата групировка вече нямат енергия да се концентрират в контрахапливи подмятания относно другите кандидати, защото не знаят в името на кого го правят. Никой обаче не влиза в положение на банкянския хан Тервел, разкрачен между стабилността тук и спирането на арабските нашественици в Цариград.
Нямате идея как се избира номинацията в голяма партия като ГЕРБ. Там не работят нещата с номинации, вътрешни гласувания, конкурси, самоиздигане на кандидати. В ГЕРБ кандидатът трябва да бъде сънуван. А за да сънуваш, трябва да заспиш. А да заспиш е нужно спокойствие. Атлас не е можел да си позволи да спи, балансирайки небето, подземния свят и стабилизирайки статуквото. Тогава кандидатът трябва да бъде избран в риториката на безсъние. Но как? Просто е. Друг трябва да заспи, а не Лидера.
И кой спи най-добре у нас?
Електоралните единици.
Електоралните единици ще сънуваме кандидата за най-вероятен според социолозите президент. Едни ще го сънуват така. Други ще я сънуват онака. И ще продължаваме напред! И насън!
