SHARE

На 14 септември 2017 г. с гласовете на ГЕРБ, ДПС и „Обединени патриоти” Народното събрание преодоля президентското вето върху промените в Закона за опазване на околната среда (ЗИД на ЗООС). Промените предвиждат премахване на втората съдебна инстанция в делата по законност на одобряването на т.нар. оценка на въздействието върху околната среда  (ОВОС) на „обекти със стратегическа важност”. Това са обекти, включени в енергийната или транспортната стратегия.

Прозрачност на законодателния процес и обществено участие

Преди гласуването не бе проведено обществено обсъждане на предлаганите промени. Това стана въпреки изричния призив на държавния глава в мотивите към наложеното вето да бъде проведено широко обществено обсъждане. Той бе в отклик на посоченото в искане на 27 неправителствени организации драстично нарушение на Закона за нормативните актове при първото приемане на ЗИД на ЗООС през юли, когато безпрецедентно законът бе внесен и окончателно гласуван в рамките на 16 дни. В заседанието на водещата парламентарна комисия миналия четвъртък депутати  са предложили законът да бъде обсъден поне с представители на бизнеса, но мнозинството е отказало.

Кого ползват промените?

Промените не ползват нито гражданите, чиито права са накърнени с тях, нито бизнеса. Може би затова народните избраници не пожелаха да чуят нито едните, нито другите. Понятието „обекти със стратегическа важност” се въвежда в употреба за първи път в българското законодателство с цел да постави фокус върху сферите на енергетиката и транспорта. Въпросът защо един термин, традиционен за сферата на сигурността, се придърпва към икономическите сфери с най-голяма печалба, е любопитен сам по себе си. Справката със списъка на Министерския съвет на обектите от национално значение със стратегическа важност, които бяха заложени в първоначалния вариант на промените в ЗООС, показва, че тук попадат автомагистрали, ТЕЦ-ове и проекти мрачни и непрозрачни като АЕЦ „Белене“, Националното хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО), газопроводите „Южен поток“ и „Набуко“.

Строежът на големи магистрали и енергийни обекти не ползва точно свободата на бизнеса, както се опитват някои да представят промените. Напротив, последният не получава никакви облекчения от законовите промени. Създава се единствено привилегия в интерес на точно определен сектор с шепа играчи – строители на големи инфраструктурни обекти, случайно съсредоточен у нас в ръцете на олигархичен кръг, да не кажем точно определен олигарх. Изхвърлен „през вратата” от управлението след гражданските протести през 2013 – 2014 г., той, изглежда, се опитва да се завърне „през прозореца” на бял кон.

Проблем ли е за инвестициите съдебният контрол?

Нека да кажем, че съдебният контрол върху решенията на администрацията е широко разпространен в демократичните страни, а дори и в развиващите се държави. Инвестициите не са над закона, а обратно, следва да спазват установения законов ред. От тази гледна точка инициаторите на законовите промени се опитват да създадат една много елементарна представа, че благосъстоянието и правата на човека са две противоположни ценности. След края на ХІХ век това със сигурност са две взаимно допълващи се ценности. Гражданите сами могат да си съставят мнение кого ползва представата, че хора с много пари трябва да имат повече права от останалите.

Тайни и лъжи

Промените не са съпътствани от доклад за въздействието в противоречие със Закона за нормативните актове. През август 2017 г. „Програма Достъп до информация“ изпрати заявление за достъп до обществена информация до Народното събрание, с което поиска копие от „наличното в Народното събрание проучване, изследване, анализ или други подобни материали, отнасящи се до уредбата в други държави на материята, свързана със съдебния контрол върху административни актове за одобряване на ОВОС, послужило като основа за твърдението на председателя на парламентарната комисия по околна среда г-жа Василева, че в други държави – членки на Европейския съюз, има подобни изключения от принципа за касационно обжалване. Изрично посочихме, че ако не получим изричен отговор в законоустановения 14-дневен, ще приемем, че такова сравнителноправно проучване/изследване не е налично в съхраняваната от Народното събрание документация.

Срокът за отговор на внесеното в деловодството на парламента на 17 август заявление изтече на 31 август 2017. Отговор не постъпи, което вероятно означава, че цитираното изказване на председателя на парламентарната комисия не е подкрепено с никаква фактология. Отделен е въпросът, че нововъведеният израз „обекти със стратегическа важност” със сигурност няма аналог в другите държави – членки на ЕС, което прави невъзможно и изключването на съдебна инстанция за тези обекти.

И невежество

За яснота трябва да се подчертае, че е мит твърдението, че втората съдебна инстанция забавя твърде много административните дела (каквито са тези по ОВОС). Напротив, тъкмо защото е инстанция по въпросите, свързани с приложението на закона, а не по фактите, тя разглежда много по-бързо делото – най-често в едно съдебно заседание. Остава на мнозинството в парламента да обясни на кого пречи най-бързата в нашата система съдебна процедура.

Справка в базата данни на Върховния административен съд по произволно взетите административни дела с номера 1001 – 1020  и 2015 – 2030 от 2017 г. показва, че 19 от тези общо 35 дела са по касационни производства. Първата група дела са образувани в периода 15.01.2017 г. – 25.01.2017 г., а от втората всички са образувани на 17.02.2017 г. От първата група 8 касационни дела половината са внесени за разглеждане в открито заседание точно след един месец – на 16 януари 2017 г., като по три от тях е постановено решение преди изтичането на два месеца от образуването на делото.

От втората група от 11 касационни дела четири са насрочени в открито заседание за след около месец, едно за след около два месеца, две за м. декември и три – за февруари – март 2018 г. Прегледът показва, че както бързо разгледаните, така и забавените дела са разпределени на едни и същи отделения във ВАС. При петчленните състави, попаднали в извадката обаче, неизменно са разгледали делата точно един месец след образуването им и са ги решили в рамките на по-малко от месец с едно изключение. Тъй като делата, за които бе изключен касационният контрол, се разглеждат тъкмо от петчленни състави, следва изненадващият вероятно дори и за вносителите на закона извод, че са чукали на отворена врата и няма да се постигне никакво особено забързване на инвестиционните проекти. Ще се постигне само тяхната некачественост, потенциална незаконосъобразност и повишен риск за живота и здравето на хората и за околната среда.

Заключение

Ето за илюстрация някои констатации на Върховния административен съд, потвърдени от касационната инстанция, които са направени през 2013 г. по повод законността на ОВОС на един „стратегически обект” – Национално хранилище за радиоактивни отпадъци:

„Основен критерий при избора на площадка следва да е радиологичният, а не икономическият критерий .” [] … Без да бъдат приведени доказателства, в доклада [за ОВОС] е направен извод, че площадка „Р.“ предлага най-благоприятните условия за изграждане и експлоатация на съоръжението, макар в приложенията да са били добавени данни, които на практика опровергават направените в съдържателната част заключения… Не е доказано и обстоятелството, че характеристиките на площадката в комбинация с избраната концепция за погребване осигуряват защитата на населението… В нетехническото резюме на доклада не се съдържа ясно и достъпно за засегнатата общественост заключение относно очакваните стойности и възможните неблагоприятни последици върху здравето и безопасността на човека и върху околната среда от радиационното облъчване в периода на експлоатация и след това. При положение че в [община] се отчитат данни за смъртност с два пункта по-висока от средната за страната, авторите правят извод, че здравният статус не се различава от този в страната (част ІІІ, стр. 102). Не са коментирани статистическите данни за 2008 година, от които се установява значително по-висок ръст на смъртността в [община] вследствие на болестите на кръвообращението и на дихателната система в сравнения със средните стойности за страната. По-високи от средните за страната са и показателите, свързани със злокачествените образувания…”

Тези и множество други нарушения е установил Върховният съд, за да отмени като незаконосъобразно становището на министъра на околната среда и водите за ОВОС на хранилището през 2013 г. и това решение да бъде потвърдено от касационен състав от петима върховни съдии (изглежда поради непознаване на правната материя представители на работодателски организации са се ангажирали с твърдението, че съдът сам бил преразглеждал собственото си решение. Това въобще не е така – други петима съдии разглеждат правилността и допустимостта на решението, постановено от тричленен състав).

В ден днешен без почти никакви промени същият доклад по ОВОС е одобрен от друг министър и гражданите имат нужда от защита пред независим съд. Тази защита пред касационна инстанция им отказа днес мнозинството в Народното събрание.

Промените в закона могат да бъдат атакувани пред Конституционния съд.

Автор: Александър Кашъмов
Текстът е препубликуван от блога на „Програма Достъп до информация“ – „Точка на достъп“. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“. 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.