Отношението на министъра на културата към водещия, журналиста и преводача Георги Ангелов предизвика поредната вълна на протести срещу опитите за цензура върху свободното слово в България.
Терминал 3 му зададе няколко въпроса, чиито отговор предоставяме на нашите читатели.
Разликата между журналистиката и слугинажа?
Да го кажем така: журналистът е човек, избрал професията на посредник между различни групи хора в обществото, задаващ въпроси, от чиито отговори зависи как (а понякога и къде) живеем, търсещ истината, но не от личен интерес, а в интерес на хората, чието мнение прави достояние. Но той все пак е човек… Като такъв е особено уязвим при три ситуации – когато позволи пълно налагане на лични пристрастия, когато поради страх или автоцензура се опитва да е в услуга на силните на деня и когато ползва облаги (финансови, материални, политически, сексуални и др.), за да наложи определено мнение, което често дори не е и неговото. При второто и третото говорим за слугинаж.
Принципите, които изповядваш?
Истината над всичко. Каквото и да ми струва това. Има неща, с които не мога да правя компромиси: ниската култура, простащината, задкулисието, корупцията, тоталитарното мислене, овластената некадърност.
Защо си посветен на литературата, културата и историята?
Защото така съм възпитан. Защото такова е образованието ми. Защото половината ми живот мина в социалистическия лагер и това беше моя начин на емиграция – вътрешна емиграция. Защото живея, буквално (като преводач и водещ), от книгите и за книгите. Анекдот от детството: Питат ме какъв искам да стана, когато порасна, очаквайки стандартното за момче от онова време – пожарникар, милиционер, моряк… Отговорил съм – читател! Е, станах читател, професионален читател.
На какво учиш дъщерите си?
Да не се страхуват. Да отстояват мнението си да момента, когато някой или нещо не ги убеди в противното. И тогава да имат интелектуалната сила и почтеност да го приемат. Защото всички се развиваме и истината често е многолика. Но има и безспорни злини – нацизъм, комунизъм, расизъм, хомофобия, ксенофобия… изкушавам се да добавя и човешката простотия.
Какво е времето, в което живеем?
Интересно (според китайската мъдрост). Знаете ли, всяко поколение твърди, че живее в преломно време, че нищо не е както преди – децата не са същите, възрастните са други, политиците са ужасни, нравите са в упадък… Не, живеем във времето, което ние създаваме. Живеем така, както ние позволяваме или не позволяваме. Тук времето просто няма нищо общо – всичко е в нас и всичко зависи от нас.
Възраждане, кой и как?
Тук ще отговоря като историк. Възраждането, като процес, е преосмисляне на историята и отваряне на нови хоризонти. Необходимо е най-напред да преосмислим цялата ни най-нова история и да извършим истинска и дълбока декомунизация на обществото ни. В противен случай ще продължим да се давим в блатото на неосъществената ни демокрация.
Какво е България?
България за мен е много неща – бриз в края на шейсетте години на пуст плаж, език, чиито дълбочина и гъвкавост продължават да ме смайват, писатели, музиканти, художници и интелектуалци, без които нямаше да съм аз, близки хора и приятели, повечето от които са в чужбина, но продължават да са България.
Снимка: издателство Колибри
