Гениалността на Пикасо

„Кой вижда правилно човешкото лице: фотографът, огледалото или художникът?“

Той е гений на съвременното изкуство, гений, който превръща всяко платно в страница от историята. Той е от личностите, променили ХХ век. Той създава и налага кубизма. Той е велик художник. Той е Пабло Пикасо. Историята на изкуството не познава друг художник, чието творчество да даде повод за толкова много и противоречиви спорове като това на Пикасо. За него никой не може да говори спокойно. За него са написани множество книги, открити са музеи, носещи името му в почти целия свят. Още приживе изложбите му са се превръщали в събития, за които се е говорело не само в артистичните среди, но и по улиците, кафенетата, дори в метрото. Пикасо цял живот е експериментирал, не е спирал да търси себе си, не е спирал да търси музата си и никога не се е отказал от това да рисува и създава изкуство.

Осъзнаването на Пабло Пикасо като художник

Едва ли има много хора, които знаят, че пълното му име е Пабло Диего Хосе Сантиаго Франсиско де Паула Хуан Непомусено Криспин Криспиано де ла Сантисима Тринидад Руис Бласко Пикасо и Лопес. Кръстен е така, защото по това време в Испания се смята, че дългото име носи късмет.

Роден е на 25 октомври 1881 г. в Андалусия, Южна Испания. Бащата на Пикасо бил преподавател по рисуване в школата по изящни изкуства. Стремейки се да подражава на баща си както всяко едно малко момче, така и Пикасо още в ранните си години започва да рисува, като не просто рисува, той твори с отличаваща се и изумителна точност.

Случайно или не, първите думи на Пикасо били “piz, piz”, което съкратено от „lapiz” означава „молив“.

С напредването на възрастта си Пабло Пикасо доста по-сериозно започва да се занимава с рисуване, като набляга на живописта. Поразен от таланта на сина си, баща му бил убеден, че синът му е един малък гений, който някой ден ще стане художник, отговаряйки на неговите очаквания. Дал му своята палитра и четки, като заявил, че никога повече няма да се върне към живописта и се отказал от рисуването, давайки път на гения на сина си.

След като едва успява да завърши училище, защото е силно незаинтересован към всички предмети освен рисуването, Пикасо и семейството му се местят в Каталуня (Барселона). По онова време Каталуня развива творчески и културни връзки с Франция, а младият художник успява да извлече огромни ползи от тази среда, в която живее.

Пабло е приет в художествено училище. Въпреки липсата на години изпитната комисия е убедена, че той притежава вроден талант и го приемат в клас за напреднали. Няколко години по-късно по решение на баща му и чичо му го местят в най-известната школа за изкуства за времето си – мадридската кралска академия „Сан Фернандо“.

Пикасо доста добре успява да се утвърди като художник със свой собствен и идентичен начин на изразяване, който да го отличава от останалите художници. Годината е 1900, месецът – октомври. Това е едно от най-важните решения, които Пикасо някога е взимал – качва се на влака и се мести да живее в Париж, а няколко години по-късно установява, че това наистина е неговото място и заживява завинаги там.

Въпреки важните решения и влиянието на западната култура и западните художници изобщо не може да се каже, че този период от живота му носи единствено радост и щастие.

Мрачните дни настъпват с т.нар. син период. Той продължава от 1901 г. до 1904 г. Този период на великия художник започва със самоубийството на неговия приятел Карлос Касагемас. Повечето картини, характерни от това време, са с преобладаващата студена синя гама и множество сенки, пропити от болката и тъгата, която изпитва.

Преходът между синия и розовия период започва през 1905 г. и трае до 1907 г. – преобладават топли цветове, розово и червено. През тези години той рисува главно пътуващи циркови артисти — танцьорки, акробати и комедианти. Макар сюжетите на картините да са по-жизнерадостни и доста по-живи, от платната на Пабло лъха самота.

Основите на кубизма полагат той и Брак, негов близък приятел, който е повлиян от същото течение между 1906 г. и 1915 г. Кубизмът е много авангардно течение в изкуството, което се характеризира с пълно отхвърляне на класическата концепция за красотата. Не се спазват никакви пропорции, пространствата са мъгливи и без ясно очертани граници. Обектите не се разглеждат от един фиксиран ъгъл, те се раздробяват на множество фасети, така че могат да се видят няколко различни аспекта едновременно.

Естествено в началото новото не се приема. След като Пабло Пикасо успява да направи няколко изложби и да изложи творбите си в галерии, кубизмът успява да се наложи като течение и бързо печели почитатели и се разпространява в цял свят.

Пикасо е 27-годишен, когато кубизмът рязко променя досега познатия мизерен начин на живот, който води. Картините му започват да се продават много добре, а това определено се отразява и на финансовото му състояние. Той веднага сменя старата порутена къща, в която живее, с достатъчно светъл апартамент, който превръща в свое ателие.

Но изпитанията не спират. Тъкмо намерил баланс в кариерата си като наложен художник, през 1914 г. Европа е хвърлена във въртележката на Първата световна война, а парижките му приятели заминават на фронта. Париж се превръща в депресиращо и задушаващо място. В този период Пикасо преживява и лична загуба, тогавашната му любима умира от туберкулоза. Художникът е съкрушен от толкова много загуби и напуска жилището си, като се мести в околностите на Париж.

Освен Първа световна война Пабло Пикасо преживява и Втора световна война.  Ужасно трудно е да се печелят пари, когато изкуството не е на дневен ред, Пикасо го осъзнава, но не спира да работи. Той стои далеч от бурята на войната, но въпреки това животът му е изпълнен с трудности и несгоди. Войната за пореден път хвърля мрачна и злокобна сянка над творбите на Пикасо.

Пикасо яростно мрази нацизма и когато Париж най-накрая бива освободен, а нацистка Германия пада, той става член на Френската комунистическа партия, което е неговия личен бунт срещу падналия режим.

През 1953 г. получава искане да нарисува портрет на починалия Сталин за списанието „Френска литература“. Пабло всява смут в обществото и предизвиква  ожесточени дебати сред обществото, защото го рисува „нереалистично“ – слаб и повехнал, далеч от амплоато на лидер.

Любовният живот на Пикасо.
Жените като негова муза и извор на вдъхновение.

Вълнуваща човешка история, поставена в един дисбалансиран свят между преходи и войни, който ту парализира въображението, ту изостря сетивата с поредната нова муза.

Пикасо има връзки с доста жени, като всяка една от тях оставя отпечатък върху изкуството му, всяка една от тези жени е негова муза и извор на вдъхновение.
Първата, която изиграва важна роля в творчеството му, се казва Фернанд Оливие, живеят бедно, но щастливо, а депресивната тематика бавно отшумява и той започва да рисува малко по-радостни мотиви, окрилен от любовта. Връзката им продължава около 10 години.

Пикасо се влюбва в друга жена – Марсел Юмбер, която нарича нежно Ева.
Нова енергия завладява твореца и той решава да се възползва от възможността, която му се представя и започва да развива все по-експериментално кубизма. Въпреки голямото възхищение, което буди, и славата, която печели, съдбата му нанася удар – Ева умира, а с нея и щастието. Пабло потъва в депресия.

Няколко години по-късно Пикасо излиза от мрака и се влюбва в една руска балерина – името и е Олга Хохлова. Олга е първата жена, с която Пабло сключва брак. Като дъщеря на генерал тя е свикнала на доста буржоазен начин на живот, а самият Пикасо по това време продава изкуството си доста добре, така че може си позволи да живее в разкош със съпругата си. Живот в лукс, живот в скъпи дрехи и скъпи вещи, живот с приеми, на които се събират тълпи от буржоазни гости.

Олга ражда и първото дете на Пикасо, а стотиците скици, които изобразяват съпругата му и детето, докато кърми или върши някаква друга дейност, са живото доказателство за любовта му към тях, но въпреки това той не може да свикне с бохемския и буржоазен начин на живот на своята съпруга и постепенно чувствата му започват да изстиват. С времето връзката им все повече започва да губи смисъл и двамата се отчуждават един от друг. Той е толкова натоварен, че стресът си личи и в творчеството му, тогава се появява и картината „Танцът“, която е в ярки цветове и агресивни форми.

Дори да не са ясни демоните, които са обзели твореца, за широката аудитория, на Пикасо му предстои да претърпи нова трансформация. Любов като на кино. На улицата той среща едва 17-годишната Мари-Терез, която на секундата спира дъха му и пленява сърцето му. Младата жена е глътката свежест, от която Пабло се нуждае, тя го освобождава от мрачното ежедневие, в което е потънал с Олга, и поставя началото на новите върхове, които той покорява в изкуствата.

Мари-Терез позира за негови картини, а той я обожава, обожава цялата й чувствителност и завладяваща красота. Връзката им остава тайна, докато познат не разкрива на Олга коя е жената, която стои зад новото вдъхновение на Пикасо. Освен всичко това новата любовница на Пикасо е бременна. От връзката му с Мари-Терез се ражда дъщеря му – Мария де ла Консепсион. Пабло Пикасо категорично отказва да се разведе с Олга, защото не желае да дели вече натрупаното си богатство, разделят се без развод, а малко по-късно тя умира.

Пикасо определено не е от мъжете които могат да се фиксират върху една жена и не след дълго той сменя Мари-Терез с нова любовница – Дора Мар.

Дора Мар е поредната муза на Пикасо, най-предизвикателната и най-загадъчната. Тя е от неговата порода, художник и фотограф, човек, разбиращ изкуството. Освен негова муза Дора Мар е и негова интелектуална сила, а нейното влияние върху художника го довежда до едни от най-завладяващите му портрети.

Въпреки интелектуалната сила и заряда, който давала на Пикасо, тя трябвало да отстъпи пред капризите му, тъй като той не напуснал Мари-Терез и според настроението и събитията ходел ту при едната, ту при другата.

В живота, както и в картините си, Пикасо демонстрирал висша степен на свиреп и понякога отвращаващ егоцентризъм. Дори на 60-годишна възраст, той не спира да търси авантюри. Съдбата го среща с 20-годишната Франсоаз Жило. Купува замък, в който живеят, а от отношенията им се раждат две деца – Клод и Палома. Уморена от тежкия характер на Пабло, Жило го напуска: „Тогава Пабло изгори всички мостове, свързващи ме с нашето общо минало. Постъпвайки така обаче, той ме принуди да намеря себе си и по този начин да оцелея. За това аз ще му бъда винаги благодарна.“

Когато говорим за великото изкуство, което е оставило отпечатък във времето, трябва да знаем, че ще ни се наложи да говорим за любов, страст, болка и много разбити сърца, не само за изкуство.

След раздялата им следват серия от „мръсни номера“, Франсоаз все пак иска Пикасо да даде името си на децата им, въпреки че по това време тя вече е омъжена за друг. Пабло се съгласява, като й поставя условие, че ще признае децата, ако се раздели с тогавашния си съпруг и се върне обратно при него. Франсоаз склонява с дълбоки резерви, а веднага щом научава новината, Пабло се жени тайно за следващата жена в живота си – Жаклин. В отговор на постъпката на Пабло Франсоаз издава през 1964 г. своята скандална книга „Живот с Пикасо“, в която разказва целия ужас на техния съвместен живот. След издаването на книгата децата на Пабло от Франсоаз прекратяват сами всякакъв контакт с него.

„Всеки път, когато сменям жената – казва Пикасо, – аз трябва да изгоря онази, която е била последна. Това може дори да върне моята младост”. За съжаление не му връща младостта, но любовта с Жаклин му дава дълги и спокойни старини. Жаклин го обожава и боготвори, той нея също.

Завесата пада

На 8 април 1973 г. Пикасо издъхва. Потъването в прегръдките на смъртта е истински парадокс на фона на бурния живот, който води. Погребан е във Вовенарг, а картината „Жена с ваза“ е поставена като негова надгробна плоча.

Великият художник, който налага течения и донася истинска революция в изкуството на ХХ в., пише на последната страница в скицника си:

„Картините ме владеят, а аз винаги им се подчинявам“

Състоянието на Пикасо е в размер на 1,1 милиарда долара.
Той умира на 91 години, като зад гърба си оставя хиляди картини, скулптури, рисунки, графики, албуми със скици и творби от керамика.