Четири статии посвещава Financial Times за политическото и икономическото положение на България. С тях изданието прави пълен профил на страната от руската енергийна зависимост, през избора на Румен Радев до надигащата се заплаха от ултранационалистите в странта.
Междувременно на Международния филмов фестивал в Амстердам бе представен документалният филм “Звярът е още жив”.
“Зависимостта на България от руски газ почти приключи”. “Нищо не представя по-добре бързопроменящите се перспективи пред България от увереността, с която министрите и специалистите от сектора предвиждат края на почти пълната зависимост на тяхната страна от руски природен газ.” пише автора на статията Тони Барбър.
Той припомня, че “Руският Газпром осигурява повече от 90% от годишното потребление на газ за балканската страна.” и че “България зависи от руския внос за повече от три четвърти от нейните първични енергийни ресурси”
“Въпреки това, с подкрепата на ЕС и САЩ, отиващото си център-дясно правителство направи прогрес за намаляване на зависимостта на България от руска енергия.
Най-амбициозният план е отварянето на трансграничните пътища с четири съседни страни – Гърция, Румъния, Сърбия и Турция – и общият българо-гръцки проект за изграждане на терминал за пренос на втечнен газ от северния гръцки град Александруполис.
В статията се споменават и другите проекти, които правителството подписа като споразумението за годишни доставки от Азербайджан, които ще започнат от 2020 г., както и откритият в страната петрол от консорциума между френската компания “Тотал” , австрийската “ОМВ” и испанската “Репсол”.
“Изгледите за българският ядрен пазар са по-противоречиви” пише авторът. “В положител аспект, наскорошна инспекция на централата в Козлодуй показва, че живота на петият реактор на централата може да бъде удължен с 30 години. [Министърът на енергетиката в оставка] очаква да се одобри с толкова и другият шести реактор на централата.” Ако това стане АЕЦ “Козлодуй” ще може да доставя около една трета от електричеството за България до края 40-те години на настоящия век.
“По обезкуражително е състоянието с АЕЦ “Белене”, който бе спрян заради спираловидно набъбващата му цена.” допълва автора като споменава, че България дължи 620 милиона евро в компенсация на руската Атомекспортстрой за спирането на проекта. “Г-жа Петкова се надява частен инвеститор да спаси проекта и казуса с централата да се разреши на принципите на свободния пазар. Въпреки това, правителството не е готово да предостави държавни гаранции, че ще завърши строителството или, че ще купува електричество от централата на фиксирана дългоскочна цена, казва тя.”
Същия автор Тони Барбър е написал още две статии за България през изминалата седмица за Financial Times. “Голяма коалиция от немски вариант не изглежда вероятна в България” пише Барбър.
“Някои инвеститори се надяват, че голяма коалиция би донесла положителни изненади, например някакво разрешение за бъдещето на проблематичният проект за АЕЦ “Белене”. “Ще видим какво ще се случи с Белене след като получим някаква яснота за политическата ситуация. Не бих изключил двете основни партии да постигнат някакво споразумение.” твърди Александър Бебов, изпълнителен директор на Балканска консултантска компания, който е специализирал в енергийния пазар.”
“Въпреки това, пътят към голяма коалиция може да е стръмен.” коментира автора като на първо място посочва голямата разлика с която Румен Радев победи кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева на отминалите президентски избори. “Има усещане в София, че завесата пада за ерата “Борисов” в България, която продължава от десетилетие.”
“На второ място, България има малко опит в големите коалиции. ГЕРБ и социалистите са заклети съперници. От края на комунизма и първите демократични и многопартийни избори в страната през 1990 г. досега е имало само една голяма коалиция, формирана през 2005 г., за да улесни влизането на България в ЕС” смята авторът на статията.
“На последно място, няма никаква гаранция, че ГЕРБ и социалистите ще спечелят достатъчно места, за да съставят коалиция със солидно парламентарно мнозинство.” пише автора и допълва, че “допълнителен риск е, че както в други европейски страни, споделянето на властта между център-дясното и център-лявото може да подсили подкрепата за антисистемните популистки движения.”
Статията завършва с предупреждение за настъпващата заплаха за страната. “В българския случай най-голямата антисистемна заплаха идва от ултранационалистическото дясно, което привлича подкрепа от недоволството срещу извънредната имиграция от мюсюлмански страни. Един радикален десен кандидат стана трети в пърция тур на президентската надпревара, с 15% от гласовете. Съюз на ултранационалистите се очаква да се представи също толкова добре на парламентарни избори.”
В третата статия на Барбър разглежда как се справят младите жени-предприемачи в България. Авторът е потърсил мнението на Мария Върбанова, която е директор на частната “Хил клиник” и Силвия Тодорова, изпълнителен директор на консултанската къща New-I, която се занимава с европроекти.
От медията посочват, че “жените в България днес съставляват около една трета от собствениците на компании и висшето ръководство, според проучване не EY и Института “Питърсън” за международна икономика.”
От престижната международна медия представят и четвърта статия за страната тази седмица, която отново е анализ на вакума, който заплашва да спре прогреса на страната. Тази статия е с автор Керин Хоуп.
“Репутацията на България за политическа стабилност, в сравнение с някой от нейните съседи, е поставена на картата след избора с неочаквано голяма разлика на бившия военновъздушен командир Румен Радев, който няма никакъв предишен политически опит” пише авторката на статията.
Авторката заключава, че въпреки икономическата стабилност и разтеж “допълнителни структурни реформи ще са нужни на страната, за да има шанс да настигне държавите с високи доходи от Централна Европа. Един от приоритетите е да се разреши корупцията по високите етажи, която е застигнала политиците и съдебната система според Европейската комисия.”
Междувременно от Cineuropa ни разказват за новия документален филм на Мина Милева и Весела Казакова “Звярът е още жив”, който е бил представен на Международния филмов фестивал в Амстердам. Филмът разказва за последиците от комунистическия режим в съвременна България. “Една от водещите теми на документалния филм е как днешна България все още е контролирана от водачите на стария режим, сега преобразени като социалисти, които са анчело на едни от най-влиятелните институции в страната. И въпреки, че са били изобличавани от пресата, срещу тях никога не са повдигани обвинения и са сред най-богатите и влиятелни хора в държавата. Или както се казва в заглавието на филма – Звярът е още жив”
* На снимката: Председателят на управителния съвет на Газпром Алексей Милер.
