По повод началото на българското председателство на Съвета на ЕС от Financial Times изготвят профил на българския премиер и неговия интимен подход за водене на политика. Публикуваме превод на цялата статия в престижния британски вестник:
Когато двамата големи Борисовци на европейската политика – британският външен министър Борис Джонсън и българският министър-председател Бойко Борисов – се засякоха миналата година, един свидетел на срещата не може да не направи закачлив коментар:
„Исках да се присъединим към ЕС от малък“, каза Еди Рама, премиер на Албания, заговаряйки двамата на срещата в Триест. „Но никога не съм си представял, че Борис ще напуска ЕС, а Борисов ще го председателства.“
На някои българи също им е трудно да го повярват. Десет години след присъединявато си към ЕС България остава най-бедната страна в блока с проблеми в корупцията по високите етажи и слаби институции. Тези проблеми задържат и присъединяването ѝ към еврозоната и Шенген.
Въпреки това на 1 януари България прие ротационното председателство на ЕС за първи път, което й дава особени отговорности за това законодателната машина на ЕС да върви гладко в един труден период, в който включително се провеждат преговорите по Brexit.
Начело е г-н Борисов, каратист с черен колан и бръсната глава, бивш бодигард. Често на държавите, които поемат председателството, им е трудно да представят силно послание за шест месеца. С г-н Борисов България не трябва да се притеснява, че нейното няма да е поне отличително.
Притесненията за дебюта на българското председателство не намаляха след скорошните престрелки над бизнесмен и високопоствен данъчен служител. („Може да се случи навсякъде“, каза г-н Борисов), нито от присъствието на крайнодесни партии в коалиционното правителство.
Въпреки това на център-дясната политика на Борисов се гледа повече като на актив, отколкото на слабост в Брюксел.
Точно като Роберт Фико в Словакия, българският премиер комбинира груба националистическа политика – предпочитаща оградите пред имигрантите – заедно с открито проевропейско послание.
„Той доби увереност и сега разбира много по-добре защо европейските решения и политики имат значение и как има пряка връзка между случващото се в Европа и успеха му в България“, казва Весела Чернева от Европейския съвет по външна политика. „Това обикновено не идва естествено на българските политици за последното десетилетие.“
Г-н Борисов дава заслугата на ЕС за българския икономически ръст от времената на комунизма, когато бананите „са били само за Коледа“, а кока-кола за „отбрани случаи на отбрани хора в отбрани магазини“.
Той открито казва как ЕС е финансирал пътища, мостове и дори водопречиствателни станции и дори кръсти една от метростанциите в София „Европейски съюз“.
Старите коалиционни партньори на г-н Борисов казват, че мачовщината му идва с непринудено поведение.
Ивайло Калфин, център-десният бивш вицепремиер, казва, че никога не си е представял да е в правителство на Борисов.
„Но, честно казано, бе лесно да се работи с него… той единствено мрази хората да протестират на улиците. Но ако не провокираш хората – тогава всичко е наред.“
Притесненията на европейско ниво за вътрешните проблеми на България – от корупцията до свободата на медиите, са частично озаптени от лоялността на г-н Борисов. За европейските лидери Борисов се е доказал като доверен и прагматичен съюзник.
Дейвид Камерън, бившият премиер на Великобритания, често се шегува как е трябвало да се възстанови след неговата „Бойкова прегръдка“ с напетия г-н Борисов.
За други страни като Франция, Германия и Нидерландия проблемът е с това, което символизира Борисов.
България иска да се присъедини към Шенген – за да могат гражданите ѝ да пътуват без документи в ЕС – и да влезе с ERM II, „чакалнята“ за еврото.
Но въпреки че България е покрила много критерии на хартия, високопоставени служители на ЕС се притесняват, че институциите на страната са далеч от готови за това.
За да ги опровергае, г-н Борисов в типичния за него личен подход покани Марк Рюте, премиера на Нидерландия, да обиколи границата на Турция и България.
„Ако има по-добре пазена шенгенска граница, ще кажа – ОК, не ни приемайте“, казва г-н Борисов, допълвайки, че България „наистина не заслужава“ да бъде изключвана.
Фронтовата позиция на България по отношение на мигрантската криза я принуди да се откаже от истинкта си да не се занимава с балканските проблеми.
В знак на този обрат – основната тема на България по време на председателството ѝ ще бъде среща за Западните Балкани, която цели да съживи връзките на блока с региона.
Г-н Борисов иска гордо на сложи практически фокус над подобрението на пътната мрежа и отпадането на роуминга за Западните Балкани. Той предложи тази идея на Ангела Меркел, напомняйки ѝ, че по този начин са били изградени магистрали след обединението на Германия.
Предизвикателството пред г-н Борисов ще бъде да покаже, че интимният му подход в политиката може да бъде преведен в ефективно председателство на ЕС. Доналд Туск, председателят на Европейския съвет, се пошегува, че Борисов „всява страх у мнозина с вида си на тракийски воин“.
Но има места, където възгледите му може да попречат на ролята на България като председател: той е против това ЕС да налага задължителни квоти за бежанци например и изказа резерви за „лошия прецедент“ да се наказва Полша за авторитаризма ѝ.
Преговорите за бюджета на ЕС, които също ще започнат по време на българското председателство, може също да се окажат сложни. Основното послание на г-н Борисов към неговите партньори обаче е ясно: Дайте ми повече пари и ще ви обичам повече.
