SHARE

Как изглежда новото правителство отвън? От Financial Times подчертават притесненията на партньорите на НАТО и ЕС от това, че в следващото управление на България ще вземат участие партии, които искат да подсилят връзките на България с Русия и в тях членуват агенти на комунистическата Държавна сигурност. „Премиерът трябва да намери баланса между задълбочаването на връзките си с ЕС и призивите на коалиционните му партньори за засилване на връзките с Русия“, пишат Керин Хоуп и Теодор Троев за британското издание.  

Бойко Борисов ще води третото си българско правителство за осем години, след като в парламента бе гласувана коалицията между център-дясната “Граждани за европейско развитие на България” партия на премиера и трио от малки крайнодесни партии.

Г-н Борисов избегна нуждата от това да сформира правителство на малцинството, като се коалира с групата “Обединени патриоти”, която води националистическа кампания по време на изборите миналия месец, въздигаща традиционната дружба на България с Русия. 

57-годишният министър-председател трябва да балансира между целите на партията му за задълбочаване на интеграцията с ЕС и желанието на “Обединени патриоти” да подсилят връзките с Русия.

Народните представители подкрепиха коалицията с 133 на 101 гласа по време на приемането на кабинета на г-н Борисов.

През януари България приема ротационното председателство на ЕС. Г-н Борисов увери, че България “успешно ще организира и ръководи” председателството на блока, като допълни: “Ще работим за реформа и разширяване на ЕС”.

Въпреки това министър-председателят посрещна критики, че си сътрудничи с „Обединените патриоти“, чиито лидери са обвинявани в използване на реч на омразата срещу българските малцинства от роми и етнически турци, както и че поощряват връзките с проруския местен бизнес.

Огнян Шентов, председателя на Центъра за изследване на демокрацията, софийски тинк-танк, заяви: “Традиционно проруските “Обединени патриоти” са нов елемент в управлението, но те представят същата неформална мрежа, която превзе българската държава през последните десетилетия. Очаква се това управление да е стабилно, но то няма да има способността да приеме истински реформи”.

България, най-бедната държава – членка на ЕС, е под натиск от комисията да промени правосъдната си система и да се справи с корупцията по високите етажи, която забавя разплащането на европейските фондове за инфраструктурни проекти и модернизиране на администрацията. 

Г-н Борисов награди лидерите на „Обединените патриоти“ с високопоставени кресла в правителството, докато повечето позиции в кабинета бяха заети от неговата партия, позната като ГЕРБ. [sic.]

Красимир Каракачанов, лидер на Вътрешното македонско революционно движение, бе назначен като един от четиримата зам. министър-председатели, отговарящ за националната сигурност и отбраната. Назначението на г-н Каракачанов бе критикувано заради позицията му през 80-те години на агент на комунистическата Държавна сигурност.

Г-н Каракачанов, евроскептик и гласовит критик на членството на България в НАТО, е смекчил антизападната си реторика според Даниел Смилов, анализатор от Центъра за либерални стратегии, тинк-танк.

“Сега той много внимава да не заема антизападни позиции. Но въпроса с доверието между партньорите от НАТО и България ще стои и на патриотите ще им е трудно да преодолеят тяхното [антизападно] наследство”, заяви г-н Смилов.

Валери Симеонов, който оглавява Националния фронт за спасение на България, бе също назначен за зам. министър-председател, отговорен за икономическата политика. Г-н Симеонов бе заснет по време на изборната кампания да участва в насилствени протести от активисти на НФСБ, които се опитваха да блокират етнически турци от това да преминат границата, за да гласуват.

Г-н Борисов също така назначи двама вицепремиери от собствената си партия.

Емил Караниколов, бившият изпълнителен директор на Българската агенция по приватизация, ще служи като министър на икономиката. Г-н Караниколов бе номиниран от „Атака“, третия член на “Обединени патриоти”, и ще поемe разплащането на фондовете на ЕС.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.