SHARE

Всичко е ново и коридорите все още ухаят на боя, разказва материал на Le Monde относно пускането на телевизия Russia Today във Франция. На стените на студиото се закачат неоновите знаци в зелено, цветът – запазена марка на канала Russia Today (RT). Руснаците, пристигнали миналата зима, както и малкият екип зад интернет сайта се познават бегло. Повечето журналисти са назначени в края на това лято. Те си говорят на английски, с парижки или московски акцент, и жестовете им са някак внимателни – на хора, които се опознават взаимно.

Материалът разказва за трудностите на телевизията да си намери журналисти. Тя има репутация на рупор на Кремъл, която бе твърдо потвърдена от френския президент Макрон в среща с Владимир Путин по-рано тази година, когато той заяви, че това не е журналистика, а просто пропаганда.

„Преди Коледа“, надява се Ксения Фьодорова, президентът на RT – Франция, цитирана от изданието. Тогава всичко трябва да е готово. Френската версия на канала, финансирана от Русия на Владимир Путин, ще бъде видима в интернет, както и с услугите на оператора Bouygues Telecom и вероятно Free, с който преговорите напредват. SFR и Orange твърдят, че все още са в процес на преговаряне: емблематичният канал на „меката власт“ на Русия все още предизвиква недоверие.

По време на помпозното посещение на президента на Руската федерация във Версай на 29 май тази година Ксения Тодорова задава директен въпрос на  Еманюел Макрон, след като с изумение открива, че журналистите й нямат достъп до щабквартирата на партията En marche!

„Russia Today и Sputnik нямат поведението на медии и на журналисти“, заявява френският президент Макрон пред невъзмутимия Владимир Путин „Те са изградени като органи за влияние, за пропаганда и за дезинформационна пропаганда, нищо повече, нищо по-малко.“

В редакцията Ксения, както я наричат всички, e прецизно орлово око, което в момента на интервюто следи притеснено работата на репортер, който скорострелно набира текст на темата за глифозатите, които отново ще бъдат разрешени за употреба от Европейския съюз.

Напрегнатото ѝ лице е белязано от леко тъмни кръгове под лешниковия поглед и изглежда плува в бялата си риза, а в пазвата ѝ блещука малко позлатено кръстче. „Ксения толкова е отслабнала заради стреса, че може да ни я откраднат, за да я направят манекенка“, каза в туит преди няколко дни след престоя си в Париж Маркарита Симонян, шефка на мрежата Russia Today и на информационната агенция „Россия сегодня“.

„Оставам на информационния подиум“, отвърна час по-скоро г-жа Фьодорова, с този особен руски хумор, който използва като защитна реакция. На 37 тя определено знае как да захапе опонента обратно.

През 2015 една млада дама е изпратена в Париж, за да положи основите на RT, но падането на рублата задължава Русия да изтегли проекта. В това време тя научава малко френски, запознава се с чара на Латинския квартал и после е преместена в Берлин, за да усъвършенства до професионално ниво Ruptly, друга агенция за новинарски видеа, която зависи от Кремъл. Това е пореден етап – след пускането на RT на арабски, на испански, след това отварянето на сателитни агенции в САЩ и Великобритания – на имплантиране на руската мрежа в света.

И тук идва завръщането ѝ във Франция, този път с бюджет за пускането, равен на 20 милиона евро, и екип от евентуално 150 души.

Майка ѝ, Наталия Борчик, е журналист в съветската преса, а след това в държавната „Российская газета“ и има добри връзки в московските кръгове.

Резюмето на Ксения: курс по международни отношения в Института за американски и канадски науки на Руската научна академия, после журналистическия факултет в университета в Москва. Така тя бързо е привлечена от Маргарита Симонян, с която са родени в една и съща година. Днес Симонян е главен редактор на руската мрежа и е класирана на 52-ро място в листа на Forbes за най-влиятелни жени на планетата, „на две места след Бионсе, но много преди Хилари Клинтън“, подчертава за Le Mond с усмивка Ксения Фьодорова.

„Бебетата на RT“  – така Ксения Фьодоровна нарича малката амбициозна групичка, която е пораснала с канала и се заражда около Маргарита, чиито репортажи от миналото в Чечня са почти толкова впечатляващи, колкото и близостта ѝ с Путин.

Ксения Фьодорова е била неин асистент до заминаването си от Москва и бързо прави списъка на последователите на г-жа Симонян, които са на пост по света: „Виктория Воронцова води RT на испански. Ираклий Гачечиладзе слага начало на проекта във Франция от 2015 до 2017. Бивша моя колежка е начело на NTV, руски държавен канал. А аз, аз съм г-жа RT в Париж.“

Без съмнение „Г-жа RT“ подценява лошата репутация на канала си, разказва изданието. Посочена поне стотина пъти в доклада на американското разузнаване за „кампанията, организирана от Путин“ за влияние над президентските избори в САЩ, RT е обект на четиринайсет предупреждения за четири години във Великобритания от регулатора Ofcom, като в повечето случаи става дума за съдържание, осъдено като неточно или пристрастно относно Сирия или Украйна.

„Постоянно следим програмите им“, уверява президентът на Conseil supérieur de l’audiovisuel (CSA) [регулаторният орган на Франция – бел. авт.] Оливие Шрамек, без да се притеснява, че Ксения Фьодорова вижда това като несправедливо специално отношение.

Откакто преди десет месеца започва да търси служители, президентът на RT не успява да привлече познати лица.

В проекта няма да намерим „големите френски журналисти“, които Ираклий Гачечиладзе, първият шеф на RT Франция, е имал амбицията да привлече през 2015 г.

Наташа Полони, която Ксения Фьодорова хвали за „фантастичната ѝ работа“, отказва офертата. Постоянният секретар на Френската академия Елен Кариер д’Енкос, която беше част от етичната комисия, наложена от регулаторите, която трябва да даде позволение на канала да излъчва, избра да се разграничи от случая по същия начин, както и адвокатът Франсис Тейтген, към който са се обърнали последно.

Агенцията Publicis, назначена от руснаците с цел да убеди френски представители да влязат в етичния комитет, също удря на камък. Телевизионните журналисти Франсоаз Лаборд и Кристин Кели, и двамата членували в CSA, не се поддадоха на ухажванията.

Според Ксения Фьодорова става дума за политически натиск. Но до момента единствено бившия депутат на републиканците Тери Мариани, който е един от председателите на Асоциацията за френско-руски диалог и често се подвизава в путинските кръгове, е приел да бъде част от въпросната етична комисия. „Една телевизия е доста по-гъвкава и доста по-ефикасна, отколкото един танк“, казва той безцеремонно. „Не виждам причина защо редом с BBC и France 24 да няма и RT.“

Друга фигура в канала е икономистът и националист Жак Сапир – също стар приятел на руските власти. Той вече е хроникьор към руската информационна агенция „Спутник“ и участва в икономически дебати всяка седмица в студиото на RT, лице в лице с либерала Жан-Марк Силвестр, бивш журналист на TF1, LCI и i-Télé, а също така и на сайтът Atlantico.

За да убеди г-н Силвестр да участва в проекта, Фьодоровна е използвала връзките си бивши служители на LCI, които днес работят в RT. На 71 години Силвестр е приел, без да се колебае, поканата, въпреки лошата репутация на канала, успокоявайки се, че французите са казвали същото и за Берлускони.

Доста по-лесно за проекта остава да се сдобие с журналисти, които са по-маргинални. Такъв е Жером Боне, който е работил в сатиричния Siné Hebdo, просъществувал две години. Според него Башар ал Асад не е отговорен за атаките с отровен газ и това трябва да бъде подчертано. Той говори и за съществуването на движение срещу Европа и твърди, че гласът на антиевропейците трябва да бъде чут. Така той вижда RT почти като контракултура.

Френският сайт RT е голям фен на различните протести и манифестации, които са ежедневна част от френския политически живот. Операторът на RT Джонатан Моадаб редовно снима тези протести, а попитан защо е фен на антисемитистки фигури, той отговаря, че това е „било отдавна“. 

Каналът ще бъде пуснат на 19 декември, в сърцето на Булонския лес. Разпратени са стотици покани до различни журналистически органи, включително „Репортери без граници“, международният France 24 и съветниците в Министерството на културата, което отговаря за френския регулатор. Демонстрация, която цели да покаже, че руснаците нямат проблем с лошата си репутация в страната. Дали?

Снимка: ANNE GAËLLE AMIOT

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.