SHARE

Новогодишното обръщение на френския президент Еманюел Макрон беше кристално ясно: съществуват външни сили, които се опитват да увредят демократичните устои. Дезинформацията е основното оръжие на тази стратегия, а Франция ще се бори с нея със закон, който трябва да бъде готов преди края на тази година.

Съвсем естествено формалното обявяване на война на хибридната война хвърли френското общество във вихъра на дебат за това къде свършва свободата на словото и къде започва откритата манипулативна пропаганда, на която ставаме свидетели в последните години.

На страната предстои да си отговори на въпрос, който стои пред повечето западни общества, включително и България: възможно ли е да се пречисти информационният поток от хибридната война, без да се накърни свободата на словото? Ако да – кой и как ще поеме тази функция?

„Не е ясно дали президентът Еманюел Макрон прощава, но той със сигурност не забравя“, написа малко след това Le Point. Кампанията на Макрон, който спечели Елисейския дворец през май миналата година, беше обект на атака в навечерието на изборите, когато руски хакери пуснаха теч с информация, открадната от щаба на партията La République en Marche (по това време En Marche! – бел. авт.). Различни документи бяха примесени с фалшификати, течът бързо бе проследен до Русия, а Франция не успя да изпадне в паника поради стриктна забрана за излъчване на информация, свързана с изборите в деня преди вота.

На 29 май 2017 г. Макрон прие руския президент Владимир Путин в Елисейския дворец, където по време на съвместната им конференция Макрон заяви пред привидно спокойния Путин, че Russia Today France и Sputnik France не са медии и не са нищо повече от органи за упражняване на влияние. Едно от лицата начело на Russia Today France  – Ксения Фьодорова, константно атакува президента и роптае срещу забраната на рупорите на Кремъл да присъстват на пресконференции и официални събития.

„Във време, в което фигурата на журналиста е по-нужна от всякога, никога не е било по-лесно да сепреструваме на журналисти“, заяви Макрон. „Социалните мрежи ще бъдат задължени да осигурят прозрачност и да обявят кой стои зад платените публикации, да разкрият самоличността на публикуващите […] и в случай на пропагандиране на фалшива новина ще бъде възможно да се сезира правосъдието, което, ако е нужно, да изтрие въпросното съдържание.“

Еманюел Макрон е твърдо решен да превърне принципите в закони. Решение, което е нож с две остриета, който може да ореже голяма част от възстановеното в институцията доверие. Концепцията на пръв поглед е проста: изисквания към прозрачност на материалите, публикувани в интернет, включително самоличността на публикувалите; право на гражданите да се обръщат към правосъдието за нарушаване на правата им, като съдиите ще могат да вземат решение за изтриване на съдържание и дори блокиране на достъпа до определени платформи. Очаква се това да увеличи правомощията на френската Висша комисия на аудио-визуалните медии.

Плановете на Макрон се вписват в позицията на Европейската комисия, която на 13 ноември миналата година обяви борбата с дезинформацията за приоритет през 2018 г. Но Франция е първата държава в Европа, която ще се опита да превърне това становище в закон.

Президентът призовава за по-активно търсене на отговорност от социалните мрежи и платформи в интернет, като Макрон подчерта интереса си и подкрепата си за инициативата на „Репортери без граници“, която цели създаването на механизъм за оценяване и класиране на медиите според стандартите на журналистическата професия.

Все още не знаем как ще изглеждат плановете на Макрон, превърнати в закони. Във всички случаи те не трябва да противоречат на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, която защитава правото на изразяване и свободата на словото.

Но самата Франция също има законови мерки, които са важни в контекста на новата реформа: член 97 от Изборния кодекс гласи, че лицата, повлияли на изборните резултати чрез фалшиви новини или други измамни средства, оказвайки натиск над избирателите да не гласуват или отклонявайки ги от урните, са заплашени със затвор и глоба до 15 000 евро.

Емблематичният закон от 29 юли 1881, който гарантира свободата на словото, гласи, че публикуването, разпространяването или репродукцията по какъвто и да е начин на фалшиви новини, изфабрикувани материали или клевети, мотивирана от злонамерени мотиви, което потенциално би могло да наруши или нарушава обществения ред, се наказва с глоба до 45 000 евро. Ако по някакъв начин подобно действие навреди на морала на армията или повлияе на страната във военно време, глобата скача до 135 000 евро.

Новите технологии трудно се вписват в старите разпоредби и дори могат да се окажат невъзможни за кодифициране: това се дължи отчасти на техния глобален характер, което прави дезинформацията в XXI век много по-различна в нейната есенция. Трудното идентифициране на авторите онлайн също би било проблем. Интернет няма граници, нито физически координати или лимити – законите във Франция може да бъдат в конфликт със или да бъдат неприложими в международното право или правото на друга държава.

Докато във френското общество, политическия спектър и особено сред журналистическата гилдия дебатът тепърва ще се води, всички се съгласяват, що се отнася до основната точка: дезинформацията е сериозен проблем, който трябва да бъде преборен възможно най-бързо и ефективно. А дали Франция на Макрон ще даде пример и заряда, от които западната демокрация силно се нуждае в момента – остава да разберем.

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )