ТерминалНО следи внимателно за своите читатели разследването за импийчмънт срещу Доналд Тръмп, което започна в средата на 2019 г. Поводът бе подаден сигнал (от източник, чиято анонимност се охранява строго, но медиите предполагат, че е от американското външно разузнаване) за американския президент Доналд Тръмп, че е злоупотребил с правомощията си, като тайно е упражнил натиск върху президента на Украйна да предприеме действия, които биха помогнали на кампанията на Тръмп за преизбиране през 2020 г. Образувано бе производство за импийчмънт в Конгреса на САЩ и от известно време се изслушват различни дръжавни служители, които могат да свидетелстват, дали Тръмп и други висши държавни служители са оказвали натиск върху държавното ръководство на Украйна и други чужди държави публично да обявят разследвания срещу “Буризма”, украинска компания, за която е работил Хънтър Байдън, докато баща му, Джо Байдън, е вицепрезидент на Барак Обама. Досега бяха изслушани многобройни свидетели, предимно от дипломатическата служба на САЩ. Вчера беше очакваното с голям интерес изслушване на бившия старши директор на Съвета за национална сигурност в САЩ и един от най-добрите експерти по Съветски съюз и Русия в САЩ – англичанката Фиона Хил.
От Джулиън Борджър, кор. на Гардиън във Вашингтон
Много преди Фиона Хил да пристигне, за да дава показания на Капитолийския хълм, вече имаше дълга опашка за публичните места и трептящо чувство на очакване за един от най-важните моменти досега в процедурата по импийчмънт на Доналд Тръмп.
Поводът за това не разочарова. Беше епична среща с изключителната служба в полза на обществото, лоялността, основополагащите идеали на Съединените щати, външната политика и третирането на жените. Хил, бивш водещ експерт по Русия в Белия дом, се изяви като национална героиня, заради владеенето на фактите и аргументите, и поради хладнокръвието си под натиск.
Шестте часа изказвания и разпити далеч не бяха приключили, когато републиканците в Разузнавателната комиция спряха дори да се опитват да я надхитрят и да пробият дупки в показанията й. Те прибегнаха до тактиката да правят изявления, а не да й задават въпроси. Междувременно Twitter изпадна в колективен припадък.
Шефът на офиса на [медиата – бел.ред.] Politico в американския Конгрес Джон Бреснеън я сравни с „национално съкровище“. Никол Уолъс, която е работила в Белия дом за президента Джордж У. Буш, заяви: „Прекарах голяма част от кариерата си в политиката. Никога не съм виждал някого като Фиона Хил.“
Джордж Конуей – адвокат, водещ критик на Тръмп и същевременно съпруг на един от главните съветници на президента [Келиан Елизабет Конуей – един от най-старшите политически съветници на президента Тръмп – бел.ред.] – заяви, че създава фен клуб на Фиона Хил.
Когато Хил беше старши директор на Съвета за национална сигурност (NSC), изглежда, че президентът е имал само неясна представа за важността й, като в началото я объркал със секретарка. Но това не е непременно необичайно. Докато Хил свидетелства в четвъртък, Тръмп нямаше представа и за това кой е съветникът му в Украйна.
Сега, 54-годишната Хил, родена в Северна Англия, попаднала да работи за Тръмп в духа на безпартийна служба в администрацията, се очертаваше – без да го търси, но неумолимо – като негово възмездие.
Дори преди да се яви на първото си публично изслушване в четвъртък, тя беше излъчена като централна фигура в сагата за импийчмънт, и то не само защото беше свидетел на ключови събития в Белия дом.
Много хора видяха в Хил антитеза, ако не и лек, за някои от токсините, разяждащи нацията, която я бе осиновила. Тя влезе в залата на Комисията в сградата „Лонгуърт“ на Камарата на представителите, жена пред почти изцяло мъжки състав, хладна и експертна във време на партизански страсти, вестител от света на науката, хвърлен по средата на битка, в която фактите са заплашени от победа на манипулирано мнение.
В показанията си в четвъртък Хил потвърди история, появила се вече в пресата, че когато е била на 11 години, ученик подпалил плитките й, докато тя имала писмен изпит. Тя изгасила с ръце горящата си коса и завършила теста. Тя се пошегува, че това е довело до прическа, приличаща на тенджера, направена от майка й, оставила я завинаги да изглежда като Ричард III в училищната си снимка. Това също звучеше като метафора за изслушванията в четвъртък.
Хил зае мястото си и банката на свидетелите, заедно с Дейвид Холмс, американски дипломат, всмукан във вира на скандала, защото станал свидетел на неприлично шумен телефонен разговор между Тръмп и един от политически назначените му посланици [Гордън Сондланд, за чиито показания ТерминалНО също писа – бел. ред.] в ресторант в Киев.
И двамата дадоха встъпителни изявления, но Хил веднага се открои със своята прямота и с личната история, която стои в основата й. Тя започна, като посочи, че е станала американка по избор и е дошла от същата част на североизточна Англия като предците на Джордж Вашингтон.
Тя израства в графство Дърам в семейство, което „винаги се е борило с бедността“ и чиито мъже са били миньори във въглищните мини от поколения. Нейният собствен баща, Алфред Хил, за първи път слязъл в забоя на 14-годишна възраст, за да се присъедини към баща си, брат си, чичовците си и братовчедите, копаещи въглища в Дърам. Майка й, акушерка, все още живее в родния град на Хил.
Когато въгледобива умрял в Дърам, бащата на Хил искал да емигрира в САЩ, но не могъл да напусне Великобритания, защото майка му била заболяла и изтощена от живот с тежък труд и той трябвало да остане, за да се грижи за нея.
Алфред Хил живял достатъчно дълго, за да види дъщеря си, избягала от бедността, да прекосява Атлантическия океан и да се издига, за да стане един от най-важните експерти по Съветския съюз и Русия във Вашингтон.
Встъпителното послание на Хил към двете партии с членове в Конгреса, подредени отпред и над нея, беше, че тя е застанала пред тях като самото въплъщение на американската мечта. Поради устойчивите социални предразсъдъци във Великобритания, тя е трябвало да емигрира, за да може нейният талант и опит да бъдат оценени правилно.
„Израснах бедна, с много характерен акцент от работническата класа“, каза тя пред Комисията по разузнаването на Камарата със същия акцент, донякъде омекотен от годините й в САЩ. „В Англия през 80-те и 90-те години това би възпрепятствало професионалното ми развитие. Този произход никога не ме е възпрепятствал в Америка.“
Хил го нарече „измислен разказ, който е създаден и разпространен от самите руски служби за сигурност“.
Предишния ден Путин, напълно неспособен да сдържи радостта си, каза на икономически форум в руската столица: „Слава Богу, никой вече не ни обвинява в намеса в изборите в САЩ; сега обвиняват Украйна.“
Хил се обърна към инквизиторите си по следния начин: „Бих искала да помоля да не популяризирате политически мотивирани фалшивки като тези, които така ясно служат на руските интереси.“
Девин Нунес, най-висшият републиканец в Комисията, бе обуздан от нейните забележки – изненадващо, тъй като ролята му през цялото производство беше да разпространява теорията на конспирацията, за която именно Хил говори. Нунес все пак настоя, че републиканците са изготвили свой доклад за руската намеса и било напълно възможно две чуждестранни правителства да са се намесили е тях.
В отговорите си на първоначалния рунд в въпроси, Хил направи на пихтия този аргумент. Констатацията, че Русия успешно се е намесила в изборите, бе ясно подкрепено от консенсуса на американските разузнавателни агенции и се основава на факти, много от които са публично достояние. Историята за намеса на Украйна е изградена върху фалшивки, много от които се разпространяват чрез социалните медии от Кремъл.
Това е разликата, за която имаше опасност да бъде размита. Хил беше там, за да установи отново ясни линии в това отношение и не беше ясно как Тръмп и неговият лагер ще реагират. Тръмп, обикновено бързащ да стартира атаки срещу възприети от него като заплахи действия, особено от страна на жени, сдържа палците си в Twitter за цялата сутрин.
Републиканците в Комисията, дори Джим Джордън, най-агресивният сред тях, се отказаха от това да атакуват Хил пряко.
Хил излезе от залата на Комисията, по начина по който влезе, уверена в себе си и сериозна, с изключение на една-единствена усмивка, запазена за униформения полицай на вратата, когато тя излезе от помещението.
