“Финансовите мини“, които източват публични средства и прокарват сенчести банкови интереси

Задълбочено разследване на „Грийнпийс“ – България, проведено през последните месеци, повдига завесите на феномена в българската енергийна система и икономика – Христо Ковачки.

Общо с името на Христо Ковачки се свързват 150 или 160 фирми с най-различен фокус, като те се използват за определен период от време, за да събират дивиденти или получават или предоставят заеми. Те често менят ролите си в този своеобразен холдинг, така че проследяването на техните взаимовръзки е трудно. Същинската дейност без съмнение е управление на национална мрежа от въглищни мини, топлофикации и ТЕЦ, с фокус продажба на електроенергия и „усвояване“ на възможните енергийни държавни субсидии.

Фокусът на текущия доклад „Финансовите мини“ попада върху фирмите, които изграждат енергийния бизнес на Христо Ковачки. Анализът се ограничава върху основните финансови показатели за периода 2007 – 2016 г. на 19 дружества, определени като „въглищната мрежа“ на Ковачки. В това число влизат три електрически централи, осем топлофикации и осем мини. Те представляват производственото звено, генераторът – както на приходи и печалби, така и на замърсяване. Обобщените им резултати не дават пълна представа за икономическата сила на групата. В същото време така по-ясно изпъкват използваните бизнес стратегии.

По-долу са изредени някои принципи на управление, общи за предприятията от разгледаната икономическа структура. В по-конкретен и синтезиран вид те са изложени в доклада „Финансовите мини”:

• Тези предприятия се обслужват от български банки, предимно от Първа инвестиционна банка (ПИБ). Европейската комисия в документа за Европейския семестър изрично посочва Първа инвестиционна банка и ниското качество на корпоративните ѝ кредити.
• Фирмите като цяло работят на счетоводна загуба. Така те не плащат данъци, освен това притискат служителите си с по-ниски заплати, а контрагентите и държавните агенции – със забавени плащания. Забавянето и ниските стандарти и заплати се обясняват с твърдени финансови затруднения на компаниите.
• Тези фирми работят като икономическа група, т.е. доставките на материали, на външни услуги, на кредити и на финансови услуги, логистиката и т.н. са от свързани предприятия. Формират се големи текущи вземания, които нереално надуват активите им.
• Не се инвестира или се инвестира минимално в дълготрайни материални активи.
• Широко се използват офшорни компании. Фирмите се регистрират на най-различни лица, което прави проследяването трудно.
• Силно лоби в някои ключови публични структури: Агенцията по приватизация, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията по енергийно и водно регулиране.
• Хитруване на дребно (публикуват се нечетливи отчети в Търговския регистър, в приватизацията се подават сигнали за бомби и т.н.). Систематично забавяне на сравнително малки плащания за доставки.

Финансови показатели

От интерес представляват финансовите показатели на компаниите от „въглищната мрежа“ за последните 10 години:

1. Задлъжнялост. Към 31.12.2016 г. „въглищната мрежа“ има обща задлъжнялост от 1.112 млрд. лв. В това число влизат както текущите, така и нетекущите пасиви на 19-те компании. Най-големи са пасивите на трите ТЕЦ (455 млн. лв.), следват мините (390 млн. лв.) и топлофикациите (277 млн. лв.). Сумата на търговските задължения – към доставчици и клиенти, е 441.7 млн. лв. Групата има висящи данъчни задължения към държавата в размер на 114.24 млн. лв. Задълженията към персонала и социалното осигуряване са за 109 млн. лв. Данните за мините сочат и непокрити 8.6 млн. лв. задължения за концесии.

2. Натрупани загуби. Към 31.12.2016 г. дружествата обявяват общо натрупана загуба от 377 млн. лв. Тази стойност е приблизително равна на сумата на финансовите резултати за периода 2007-2016 г. Тоест икономическата група декларира, че като цяло работи на загуба. Рекорд в това отношение държи „Брикел“ ЕАД със 125 млн. лв. натрупана загуба. На „плюс“ са само топлофикациите във Враца и Бургас и, учудващо, лигнитните мини „Бели брег“ и „Станянци“.

3. Данъци. Фактът, че тези предприятия отчитат загуби, закономерно се отразява в много ниски данъчни задължения. В продължение на 10 години 19-те фирми са платили минус 9.176 млн. лв. данъци. Тоест данъците за тях не са разход, а нетен приход. Резултатът е, че в счетоводно отношение държавата субсидира с данъци Ковачки, вместо да получава корпоративен данък от функционирането ѝ.

4. Приходи от продажби. Предприятията от тази група декларират устойчиви загуби, но не спират да функционират – и да реализират солидни продажби. Общо 7.209 млрд. лв. са отчетените продажби в периода 2007-2016 г. Най-силна година за групата е 2011, когато продажбите достигат 855 млн. лв. През 2016 г. продажбите се ограничават до 500 млн. лв.

„Империя“ без бъдеще

Както става ясно от финансовия анализ, сумата на неизплатените заплати и осигуровки за цялата „Империя“ възлиза на 109 млн. лв. към края на 2016 г., а само за „Брикел“ ЕАД задълженията към персонала достигат 17.5 млн. лв. Различни съобщения в медиите посочват, че в последните години заплатите на заетите във въгледобива са били сериозно намалени и сега варират между 500 и 800 лв. месечно за работа на смени, като 800 лв. взимат малцина.

„Проведеното от нас разследване има за цел да освети голяма част от тъмните практики, които поддържат въглищния отрасъл у нас на системи. Това се случва с подкрепата на държавата, която позволява на едни от най-замърсяващите централи да продължат да работят. Старите и амортизирани централи от групата на Ковачки нямат място в енергийната система на страната. Те няма да могат да отговарят на новите екологични норми”, коментира Деница Петрова от „Грийнпийс” – България.

„Въглищната индустрия върви към своя естествен залез. Нека не позволяваме на общностите, които са изиграли ключова роля в производството на енергията ни, да изчезнат заедно с въглищата. Хората, които работят в сектора и тези, които живеят във въглищните региони, имат нужда от подкрепа, за да постигнат справедлив и възможно най-безболезнен преход. Колкото повече изчакваме, толкова по-труден ще става този преход”, допълва Теодора Стоянова от организацията.

Не са рядкост и трудовите злополуки. За последните десет години в българския въгледобив по време на работа са загинали 23 души и други 17 са инвалидизирани. Въглищните мини предлагат изключително вредни и опасни условия на труд.

Общото заключение от извършения анализ сочи, че в момента предприятията на групата „Ковачки” се държат на доизживяване. На финала в жизнения цикъл на един мръсен бизнес, хиляди хора са принудени да търпят нечовешки условия на труд, мизерно заплащане и систематично унижение, само защото държавните органи дават приоритет на конкретни финансови интереси пред нуждите от развитие на регионите.