SHARE

Преди месец зам.-председателят на Комисията по външни работи на Сената в САЩ Бен Кардин публикува доклад, в който се посочи следното:

„Никъде руското господство не е по-видно, отколкото в енергетиката. България е почти напълно зависима от руския петрол и природен газ – 90% от вноса на природен газ на България е от Русия и страната напълно зависи от Москва за доставки на ядрено гориво за нейните два реактора, които генерират 35% от електричеството в страната.“

И събитията, развили се след публикуването на този доклад, доказаха правотата на тезата му. България не просто е зависима от руските интереси, но, изглежда, единствената реална причина за политическа нестабилност в страната са  енергетиката и интересите на Русия в нея.

Отново се заговори за падане на правителството, отново има разнобой в коалицията, отново агентът Ахмед Доган се включи в политическия дискурс.

Като изключим няколко кризи като въпроса за закупуването на военна техника и в частност изтребители, основният голям проблем на българското правителство е именно в този сектор. Не само на това и не само сега – от първия кабинет на Борисов, паднал формално заради цената на тока, но в действителност поради спирането на двата мегапроекта – „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, през монтирането и демонтирането на кабинета „Орешарски“ с едничката цел да ги поднови и с всички съпътстващи катаклизми, които бяха породени и пряко следствие от окончателното им спиране.

От есента на 2017 г. започнаха разместванията в енергетиката, а с тях и осезаемата криза на коалицията „Борисов 3.0“. От скандалите с Делян Добрев, през възраждането на „Белене“ до настоящата ситуация със сделката за ЧЕЗ. И във всички тези скандали има един общ знаменател – руските енергийни интереси.

Да погледнем развоя от последните дни:

1) „Сламен човек“ закупи пазарния дял на електроразпределителната компания ЧЕЗ, като от вестник, близък на чешкия премиер Андрей Бабиш, стана ясно, че властите в Прага са знаели кои интереси стоят зад Гинка Върбакова. Част от тях се оказаха на руски олигарх от грузински произход и руска банка. 

2) Незабавно след анонса за сделката контролираният директно от Русия Волен Сидеров  поиска отстраняването на депутата от ГЕРБ и бивш енергиен министър Делян Добрев. 

Срещу Делян Добрев бе проведена кампания и миналата година, която завърши с подаването на оставката му и дълъг конституционен казус дали може да остане депутат в парламента. Остава неизвестен въпросът на кого е неудобен Делян Добрев, но в интервю за „Терминал 3“ бизнесменът Иво Прокопиев заяви в края на 2017 г.:

„Делян Добрев е един от последните останали лидери в ГЕРБ, който е професионално подготвен и има визия за развитие на България, в частност енергетиката.

Тази визия за съжаление не съвпада с интересите на руското енергийно лоби.“

Изглежда, Сидеров е пуснат като предупреждение, че коалицията може да се разпадне, ако не бъдат удовлетворени интересите на Кремъл.

3) В същото време премиерът Борисов даде нова идея за развитието на АЕЦ „Белене“.

До този момент правителството чрез енергийния министър Теменужка Петкова се застъпваше за изграждането на атомната централа с частен инвеститор, като единствено „Росатом“ проявяваше интерес. Но в понеделник Борисов, след като поиска и получи оставката на Теменужка Петкова заради познанството й с Гинка Върбакова, която си купи ЧЕЗ – предложи АЕЦ „Белене“ да бъде изграден от Европейската комисия и/или с помощта на съседните държави на България. Такава идея до този момент не е била обсъждана, но светкавично след оповестяването на сделката с ЧЕЗ звучи сякаш като негласна заплаха, че може да бъде елиминирана нуждата от руско участие в АЕЦ „Белене“. 

4) За кулминация имахме извънредно събрание на ДПС, свикано от Ахмед Доган. 

Агентът на ДС само преди месеци в новогодишното си обръщение обяви как не е моментът да се говори за предсрочни избори, но заплаши, че може да свали правителството за месеци. Сега партията смени своя тон и заяви, че започва подготовка за управлението на страната. Но не и за предсрочни избори… Морфичен дисонанс.

5) В същото време виждаме как българският премиер, осъзнал мащабите на кризата, се опитва да се разграничи от скандалните събития.

Той обяви, че това е опит да бъде свален от власт. 

„Това е планирана операция срещу правителството. Целта е да внуши, че ние стоим зад тази сделка! Аз съм щял да купувам ЧЕЗ?! На мен ли ще продадат тия, дето искат пак да ме свалят от власт?“

След това затвърди и казаното от чешката преса, като цитира информация лично от премиера Андрей Бабиш:

„Като разгледах изпратеното от премиера на Чехия, виждам руско-грузински офшорки, руски банки, български, и то от тези, които и преди по някаква причина са имали проблеми.“

Изведнъж оставката на Теменужка Петкова бе замразена. И то именно след застъпване за нея от „Обединените (руски) патриоти“.

„Днес, като разговарях с Валери Симеонов, Волен Сидеров и Красимир Каракачанов и те казаха, че не е нужно, не е правилно да й се взима оставката, преди да проверим всичко, което е станало“, заяви премиерът.

Само ден по-рано той поиска и незабавно прие оставката на Петкова, след като стана ясно, че тя е близка с официалния купувач Гинка Върбакова.

Скандалът постигна ефект, познат ни от назначението на Пеевски за шеф на ДАНС – фасадата на фасадната демокрация падна. Овладяването на държавата, безсилието на институциите, мълчанието на прокуратурата и безпардонното прокарване на неизвестни интереси, което свидетелства за трайно сливане на интереси власт, пари, влияние – отново взе връх. 

По отношение на случката с ЧЕЗ „избухването“ на премиера не даде отговори, а постави още въпроси – от това кой наистина стои зад сделката и дали това са само руски олигарси и банки, през това кой в българското правителство е знаел за случилото се, до това къде са и на кого реално служат българските служби. Къде е главният прокурор и ще предприеме  ли той, който увещава Европейската комисия, че България постига отличи резултати в борбата с корупцията, нещо – какво и кога?

Но ако в конкретната случка има неясноти, то общата картина за пореден път се потвърждава.

Управляващата коалиция „Борисов 3.0“ имаше един-единствен период на стабилност – в своето начало, когато трябваше да избере следващия състав на Висшия съдебен съвет (който от своя страна ще избере и бъдещия главен прокурор).

Оттогава то е пленено от една-единствена опасност, която реално го клати, формулирана от простичкия въпрос: Kакво се случва в енергетиката?

SHARE