Вече от години са ясни причините, заради които Обединеното кралство не харесва Европейския съюз и заради които свика референдума за членството си в него. А в последните месеци се изговори толкова много за британската гледна точка, че едва ли има някой, който да не я е разбрал. Срамното в случая обаче е, че малко се знае за европейската гледна точка или по-точно за гледната точка на ЕС. Не знаем, ако имаше ответен референдум в ЕС за оставането на Великобритания, как биха гласували гражданите на страните-членки. Това, което ще чуете от политиците на континента е, че всички искат Великобритания да остане. Някои повече, други по-скромно, но от София, през Загреб до Будапеща, Берлин, Париж и Мадрид се чува само едно – по-добре е Великобритания да остане в ЕС. Защо и за кого е по-добре обаче, са въпроси, които получават като отговор едно и също неубедително клише – ЕС не може без Великобритания и Великобритания не може без ЕС. По-силни сме заедно. Нито една страна не може да оцелее сама в днешния свят. И други подобни. Така ли е наистина?
Великобритания е страната, заради която беше измислен терминът членство по меню (membership a la carte). Тя се ползва с лукса да си избира в коя обща европейска политика да участва. Не е единствената страна с някакви изключения от общите европейски политики, но е единствената с ужасно много изключения. Толкова много, че понякога е трудно да се каже, че е членка на ЕС. Обединеното кралство не е нито в еврозоната, нито в Шенген, не участва в политиките, свързани с вътрешните работи и правосъдието, има специални отношения със Съюза, когато се договаря общият европейски бюджет, няма да участва в изгражданата в момента обща европейска прокуратура, нито пък участваше в договорената с много усилия европейска схема за разпределение на бежанците. Примерите са много. Британците винаги са били труден партньор на континента, но по време на Студената война твърде много общи неща свързваха двете страни. В последните години всяка среща на върха на ЕС се превръщаше в битка за отстояването на британската независимост. Лидерите на 27 страни-членки бяха принудени да се съобразяват с британския вътрешнополитически дневен ред и често това ги дразнеше и изнервяне. Затова те се съгласяваха, защото Великобритания е важен член.
Колко важен и за кого?
За Германия Великобритания е важна, тъй като въпреки своите десетки изключения, тя не създава грандиозни проблеми – не е в еврозоната, не се налага да се дават пари на германските данъкоплатци за нея, манталитетно двете страни са по-близки, както признава германското списание Der Spiegel – британците и германците имат много повече общо, отколкото имат германците с хърватите или португалците. Германия освен това се страхува, че евентуално излизане на ОК от Съюза, може да предизвика ефект на доминото, което ще застраши сигурността на целия континент. От изходна зараза се страхува и Франция, където догодина предстоят президентски избори, а евроскептичният Национален фронт на Марин льо Пен има големи шансове. Льо Пен вече обяви, че ще поиска референдум за евентуален Фризход.
Великобритания е близка до манталитета и важна за всички скандинавски страни. Важна е и за Испания, която е основна дестинация за британските туристи и купувачи на имоти.
За днешната Централна Европа Великобритания не е важна за оставане. Тя е важна за напускане. Ако британците решат да напуснат ЕС в четвъртък, това ще бъде основателна причина за евроскептичните правителства в централноевропейските държави да заемат нейното място в ЕС. В някои от тези страни (и не само тези) ще се направи опит Великобритания да бъде последвана извън Съюза, други имат нужда от него, но имат нужда също и от британския поведенчески модел. Такава страна е Унгария. Премиерът Виктор Орбан постави основата, когато заплаши да съди ЕС за схемата за разпределение на бежанци, срещу която той е категорично против. Полша също е от страните, които предпочитат по-малко Съюз, но все пак да останат в него. Те няма да се поколебаят да поискат да „им се върне” още суверенитет, тоест членство a la carte.
По югоизточната периферия на Съюза темата за Бризхода е на последно място. В България тази тема не е на дневен ред и политическите лидери не са ангажирани с нея, нищо че във Великобритания работят и живеят много българи. В Хърватия тежката политическа криза изхвърли всички останали теми от дневния ред. Единствено Европейското футболно първенство успява да си намери място. Напускането на Великобритания обаче ще има тежки геополитически последици за гранични държави като България и Хърватия, които се намират на фронтовата линия между сферите на влияние на Русия и Запада.
За България последиците от евентуален Бризход са дори още по-страшни, отколкото за Хърватия, защото в България се сблъскват три сили едновременно – Русия, Турция и Запада. Ако Великобритания напусне, това поне временно ще отслаби ЕС, от чиито пари българската икономика е зависима почти изцяло. ЕС ще охладнее допълнително към Турция и нейните перспективи за членство, което ще радикализира и без друго твърде авторитарния президент Реджеп Тайип Ердоган и това със сигурност ще има последици и за България.
Балтийските държави се страхуват от Русия и затова силно подкрепят оставането на Великобритания в Съюза като противотежест на онези меркантилни сили на континента, които са готови да продадат европейските ценности в името на икономически облаги за държавите им.
Великобритания vs еврозоната
Най-големият залог е за еврозоната, чиято интеграция е най-дълбока, но и най-недостатъчна за оцеляването й. И най-малката икономическа несигурност води до загуба на работни места и политически турбуленции. Напускането на Великобритания може да има такъв ефект. От друга страна обаче, британците са тези, които спъват по-силната интеграция в еврозоната и Съюза като цяло. Условията за оставането на британците са ясни – нямаме против да продължите с интеграцията, но не и ако това би имало негативен ефект върху нас. Днешният Европейски съюз е резултат от десетилетия битка между естествените интеграционни сили и британския евроскептицизъм.
Ако британците напуснат, това може да окуражи евроскептичните сили на континента, но със сигурност ще засили и интеграционните настроения, защото залогът в Европа е мира. Без Великобритания евроскептичните източни членки няма да имат сигурен съюзник, който да им дава сили да се противопоставят на общите европейски политики. Евроскептичните сили в страните от еврозоната няма да успеят дълго да прокарват тезите си за напускане на ЕС, тъй като излизането от общата валута ще има тежки икономически последици, които нито една с такива сили в момента не може да си позволи – нито Франция, нито Италия, нито Испания. Това, което обединява страните на континента е много повече от това, което ги дели.
Покрай европейския референдум в Обединеното кралство започнаха необратими процеси. Оставането на Великобритания не означава връщане към добре познатото статукво. Нищо няма да е същото след 23 юни. Затова е настъпил часът ЕС да си зададе въпроса – наистина ли не може без Великобритания и дали няма да е по-добре без нея? А след като си отговори, да се попита – как и кои продължаваме напред?
