SHARE

С началото на есента започват и ежегодните партийни конференции във Великобритания. Обикновено те са място, на което управляващата партия представя своя план за следващата година, а опозицията търси добри лозунги, с които да удря по правителството.

Тази година конференцията на управляващите консерватори не бе такава. За последните месеци доста се случи в партията и страната – британците гласуваха за излизане от ЕС, след което техният премиер Дейвид Камерън подаде оставка, проведе се кървава надпревара кой да го замени, от която победител излезе “желязната лейди с леопардови обувки” Тереза Мей – втората жена министър-председател на Великобритания.

Темата на тазгодишната конференция – първата за Тереза Мей като лидер на консерваторите – бе предопределена от събитията: Как Британия ще напусне ЕС и какво е нейното място в света. Отговорът на Тереза Мей изненада едни, разочарова други и получи аплодисменти от неочаквани места – речта много се понрави на френската националистка Марин льо Пен например, което говори много за това какъв курс иска да поеме Тереза Мей като премиер.

“Просто чуйте как политиците и коментаторите говорят за публиката”, заяви Мей в закриващата конференцията реч.

Те намират патриотизма ви за неприятен, притесненията ви за имиграцията – тесногръди, мнението ви за престъпността – илиберално, искането ви за сигурност на работното място – неудобно.

Те намират факта, че седемнадесет милиона избиратели решиха да напуснем Европейския съюз, просто за смайващ.

Защото, ако ти е добре устроено и ти е конфортно, Британия е различна страна и тези притеснения не са твоите притеснения.”

Популизмът бе в основата на речта на Мей – обвиняването на елитите и легитимирането на притесненията за имигрантите.

Реториката на Мей предизвика остра реакция, лидерът на шотландските националисти Никола Стърджън заяви, че “визията на Тереза Мей за Британия е изключително грозна”.

“Речта на Тереза Мей показва, че консерваторите са решени да се прицелят в чуждестранните работници в най-срамната проява на реакционна дясна политика в съвременната ни история.

Това е ужасяващо, регресивно и изключително тревожно развитие, което ще остави много хора в Шотландия – и в останалата част от Обединеното кралство и отвъд – удивени, с реална загриженост в каква страна искат консерваторите да се превърнем. Министър-председателят заяви, че тя търси златната среда в политиката – отблъскващата реалност на политиките, които нейната партия планира, не би могла да бъде по-различна.”

Стърджън има своя визия – да изведе шотландците от Обединеното кралство, – но точно шотландските националисти отправят посланието за откритост, проевропейска политика и разум. Реториката на британския премиер Мей само подсилва популярностa на Стърджън заради контраста, който се създава между двете.

Ако вярваш, че си гражданин на света, то ти си ничий гражданин. Не разбираш какво означава думата “гражданство” – отговаря Тереза Мей на онези, които се смятат за космополитни.

Британия поема по курса на “блестящата изолация”, въпреки че Мей обещава страната ѝ да не обръща гръб на света. Но отвъд популистките лозунги си проличава, че реториката на британския премиер не е подплатена с реални решения.

До края на март 2017 г. Британия ще стартира процедурата за излизане от ЕС – решение, което срина стойността на паунда до най-ниските му стойности от 31 години насам. 

И последва обещанието на Мей, че иска да даде “максимална свобода” на британските компании да търгуват с европейския пазар и европейският бизнес да прави същото във Великобритания. Послание, което би трябвало да успокои бизнеса.

И навярно щеше, ако следващото ѝ изречение не бе “ние не напускаме Европейския съюз само за да дадем контрола върху имиграцията отново на него”. С което Тереза Мей ясно заяви, че смята да напусне свободния пазар на Европа, защото в него е застъпена свободата на придвижване като неизменно право. Тереза Мей се надява, че ЕС ще й разреши Британия да остане в свободния пазар, но да не се съобразява с имиграцията.

Тези й надежди бяха бързо посечени от германския канцлер Ангела Меркел. “Ако ние не заявим, че пълният достъп до свободния пазар е обвързан с цялостното приемане на свободата на движение, тогава всички в Европа ще започнат да правят каквото си искат”, отговори Меркел на британския премиер и допълни, че преговорите за напускане на ЕС “няма да са лесни”.

Меркел иска да опази Европейския съюз и това за канцлера може да стане единствено чрез опазване на неговите ценности. Тереза Мей иска да осъществи една от мечтите на британските консерватори за специални отношения с Европа и това тя може единствено да постигне чрез силна реторика, защото на практика Европа няма да ѝ го позволи. А Никола Стърджън си е поставила за цел да извоюва независимостта на Шотландия от Обединеното кралство, за което ѝ трябва да покаже, че пътят на шотландците е далеч по-сигурен, ако напуснат Британия, но останат в ЕС, отколкото обратното.

И трите европейски дами са оплетени в неразрешим пъзел: Какво означава Brexit? И трите звучат категорични в своите позиции и решени да постигнат своите цели. Истината е, че няма как и трите да спечелят от ситуацията. Шотландия или ще се отдели от Британия, или не – вече няма междинна зона. Британия или ще остане в свободния пазар и ще приеме свободата на движение, или не – и ако англичаните напуснат свободния пазар, британската икономика и паундът ще понесат още по-тежък удар, за който повечето икономически експерти предупреждаваха още преди референдума в кралството.

Колкото повече британците се отдалечават от ЕС, толкова повече се увеличават шансовете на Шотландия и Северна Ирландия да се отделят от Великобритания. Същевременно отстъпки от страна на Меркел по отношение на основните ценности на съюза биха довели до раздробяването на самия ЕС.

В новозаветния апокриф “Деянията на Петър” е предадена история за това как, докато Св. Петър бяга от Рим от страх, че ще бъде разпнат, вижда възкръсналия Христос да се задава на пътя. В латинския превод на апокрифа Св. Петър запитва Иисус: Quo vadis? („Накъде отиваш?“), на което Христос отговаря: Romam eo iterum crucifigi („Отивам в Рим да бъда разпнат отново“). След това фразата е използвана и в едноименния роман на полския писател Хенрик Сенкевич, който разказва за падението на Римската империя и разпада нейните ценности. В романа в древния град избухва страховит пожар и император Нерон, уплашен от народното недоволство, обвинява християните за бедствието. Тогава християните са “новодошлите” и различните, неизповядващи езическите порядки на Рим, и те понасят вината за проблемите на империята. Същевременно римският император започва да угажда на римската тълпа чрез зрелища, които да им отвличат вниманието от ежедневните несгоди. В крайна сметка зрелищата и гоненията не помагат на Нерон, за да усмири народното недоволство, но с тях той вече е сринал ценностите на Рим и самата империя. 

Въпросът за Великобритания не е по различен: Quo vadis? („Накъде отиваш?“) За момента той остава без отговор.

SHARE