От Синиша Яков Марушич, Balkan Insight
Европейският съвет, претоварен с Brexit, нанесе голям удар върху надеждите на Албания и Северна Македония и не успя да даде дата за старт на преговори за членство в ЕС в четвъртък. В последни усилия да постигне споразумение по този въпрос, на фона на избледнялата надежда, Съветът пренесе въпроса за разширяването за финалната си сесия днес. Кръглата маса в Брюксел, която освен всичко друго ще бъде посветена на разширяването, започва в 9.30 ч. местно време, след което се очаква Комисията да обяви заключенията си на пресконференция.
Предвид френската опозиция, в четвъртък вечерта президентът на Европейския съвет Доналд Туск звучеше резервирано за евентуален пробив. „Направих всичко възможно, за да подкрепя Северна Македония и Албания, но все още имаме някои членове [които] са скептично настроени към преговорите за присъединяване“, заяви Туск пред северномакедонската Telma TV в Брюксел.
По-рано същия ден сигналите, идващи от Брюксел, бяха песимистични.
„Знаците не предполагат, че ще има решение [за разширяването]“, заяви избраната за президент на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред POLITICO в четвъртък следобед. „Силно съжалявам, защото вярвам, че тези страни (Албания и Северна Македония) положиха неимоверни усилия да се доближат до Европейския съюз, така че е много важно те да получат положителен сигнал.“, добави Фон дер Лийен.
Изказвайки се в Бундестага в четвъртък сутринта, германският канцлер Ангела Меркел призова Европа да „изпълни обещанието си“ към Северна Македония и Албания и да изпрати сигнал, че са на път да станат част от европейския клуб.
Меркел обаче предупреди, че шансовете лидерите на ЕС да разрешат различията си на срещата на върха са малки. В сряда Меркел проведе среща с френския президент Еманюел Макрон, на която, според съобщенията, се е опитала да смекчи заявеното му противопоставяне на разширяването.
В четвъртък Макрон не коментира разширяването.
Но предишния ден той отново настоя, че ЕС първо трябва да реформира процеса на присъединяване, за да го направи обратим, в случай, че новоприсъединените страни дадат заден по този път. Макрон заяви, че не може да каже на френските граждани, че страната му е одобрила преговорите за присъединяване към ЕС за двете балкански страни, когато те остават с много проблеми, които трябва да бъдат решени. Това важи особено за Албания, която е вторият най-голям източник на търсещи убежище във Франция. След като се срещна с еврокомисаря по разширяването Йоханес Хан, албанският премиер Еди Рама настоя, че сега проблемът е в ЕС, а не на Балканите.
„Хан беше кристално ясен. Направихме това, което беше поискано. Но отделно от това, което направихме и което трябва да направим, ние сме в ситуация, в която Европейският съвет трябва да реши какво искат членовете му и какво не искат да правят за семейството си, имайки предвид, че един важен член на семейството [Франция] иска различен подход към целия процес на [разширяването] “, каза Рама.
Северна Македония настоя, че надеждите й не са все още попарени.
„Не бих казал, че съм сигурен, че искането ни за начало на преговори ще бъде твърдо отхвърлено“, заяви президентът Стево Пендаровски в четвъртък, като добави, че той, премиерът Зоран Заев, министърът на външните работи Никола Димитров и министърът по европейските въпроси Бужар Османи все още „Лобираме до последния момент, за да можем да получим формулировки, които да ценят нашите усилия“. Заев призова в сряда в Брюксел лидерите на ЕС да не затварят перспективата на съюза за страната си, след като тя изпълни тежки условия, определени от ЕС, включително уреждането на дългогодишния спор за името й с Гърция.
Заев каза също, че отрицателен сигнал от Брюксел може да разклати правителството му, ръководено от социалдемократи, про-ЕС, което взе властта през 2017 г. с обещания за повторно отваряне на евроатлантическия път на страната.
Докато социалдемократите на Заев в четвъртък изясниха, че не са обсъждали предсрочни избори, опозицията вече поиска предсрочни избори възможно най-скоро, ако страната се озове пред отрицателен резултат в Брюксел.
