Миналата седмица на 18 май Европейската комисия представи своите специфични препоръки към държавите-членки на ЕС. За България заключението е просто – сериозни проблеми във всички сфери на публичния сектор.
Повечето проблеми не са назовани за пръв път, но в случая по категоричен начин се отбелязва връзката между неспособността на държавата да предоставя обществени услуги и слабото развитие на икономиката с необятната корупция, покварила всички институции в страната.
„Корупцията продължава да бъде съществен проблем и отговорът на националните органи продължава да бъде възпрепятстван от слабите и фрагментирани институции.“ се казва в доклада на ЕК.
Кои са проблемните области? Слабо икономическо развитие, здравеопазване, банков сектор, социална политика, образование, обществени поръчки и данъчна събираемост. Това са сферите посочени в доклада, в които българската държава не предприема нужните реформи или с други думи – целият публичен сектор.
Обществени поръчки
Още на 28 април Терминал 3 предрече, че новият Закон за обществените поръчки ще бъде порицан от Европейската комисия. Аргументите ни бяха прости, той не решава нито един от проблемите в процедурата по връчване на обществени поръчки – срокове, висок процент на процедури с един участник, слабо участие на малкия и среден бизнес. Освен това, законът противоречи и на европейските правила за предотвратяване на корупцията и нелоялната конкуренция.
След по-малко от месец, Европейската комисия ясно посочи всички тези проблеми и вредите, които те нанасят на икономиката в страната:
“Системата за възлагане на обществени поръчки в България продължава да страда от структурни слабости, включително системни нередности в процедурите за възлагане на обществени поръчки, липса на административен капацитет и недостатъчни механизми за контрол, съчетани със систематично обжалване в съдилищата, което често забавя дейностите на място. […]Недостатъците в българската система за възлагане на обществени поръчки доведоха до прекъсване на плащанията и финансови корекции в програмите за финансиране от ЕС и засягат също бизнес средата в по-общ план.”
Финансов сектор
Слабости във финансовия сектор са и сред основните причини за слабото ни икономическо развитие и липсата на чуждестранни инвестиции. „Случаи на неразумни бизнес практики във финансовия сектор, съчетани с неефективен надзор, създадоха подходяща среда за натрупване на дисбаланси“ се отбелязва в доклада. Тук е важно да се отбележи, че Комисията вече е критикувала практиките, които използва фалиралата Корпоративна търговска банка. В настоящия си доклад от Брюксел не я назовават поименно, което означава, че проблемът е системен, а не само на една финансова институция.
От Комисията посочват, че държавата трябва да продължи с извършването на започнатите неотдавна прегледи на банковия, застрахователния и пенсионния сектор, но тези прегледи трябва да доведат и до последици, в случаите, в които бъдат установени нарушения. Също така се посочва, че за да има икономическо развитие в страната е нужно да се засили финансовия надзор и намали сенчестата икономика страната.
Освен слабите механизми за надзор, Комисията също така отбелязва и значителните рискове от високата задлъжнялост на предприятията. Тя изрично посочва, че съществуват законови пречки за това дълговете на предприятията да бъдат преструктурирани или намалени.
В допълнение се посочва и ниската събираемост на данъци, която от своя страна води до проблеми в сфери като здравеопазване и социални услуги.
Социална политика
Високи нива на бедност, социално изключване и неравенство за пореден път отбелязва Европейската комисия за България. Причината за всички тези проблеми се крият в неадекватната образователна политика и състоянието на пазара на труда.
„Пречки пред адаптирането на пазара на труда са структурното естество на дългосрочната безработица, намаляващата и остаряваща работна сила, слабото участие на пазара на труда и несъответствието между търсените и предлаганите умения.“
За да разреши тези проблеми социалната политика на България трябва да бъде насочена към подобряването на обхвата на образователната система и включването на социално слабите и лицата от ромски произход в нея.
Този път в допълнение Комисията изрично отбелязва, че е нужно да бъдат създадени ясни критерии за определяне на миналната работна заплата. През последните години тя нараства главно по политически причини без това да отразява икономическата реалност.
„Въпреки че минималната работна заплата в България все още е най-ниската в ЕС, тя се е увеличила значително от 2011 г. насам, като липсата на обективни критерии за определяне на минималната работна заплата създава несигурност.“
Това естествено води и до увеличение на сивата икономика, от там следва и ниската данъчна събираемост, която води след себе си и слабото финансиране на сектори като здравеопазване.
Здравеопазване
Извън отбелязания напредък по изготвянето на национална здравна карта, Комисията отбелязва, че здравната система в страната е нереформирана и неефективна.
„Българската система на здравеопазването е изправена пред съществени предизвикателства, включително ограничен достъп, ниска степен на финансиране и слаби здравни резултати.“
И какво от това?
Като че не съществува обществен сектор, в който България да няма съществени нередности. Това, разбира се, води до ясното заключение, че държавата има системи и всеобхватни проблеми.
От доклада става ясен и порочният кръг – корупцията и импотентните институции водят до липсата на реформи и възход на сивата икономика. Те, от своя страна, са причина за ниската събираемост на данъци, която води до нефункциониращи здравна, социална и образователна система.
Докладът е последният удар по мита за „стабилност“. Такава не съществува; държавата е един безсилен и неадекватен Левиатан, който затормозява развитието на българския бизнес и влошава качеството на живот на българските граждани. Той е толкова немощен, че единственото, на което е способен е да ограничи избирателните права, да срине Фонда за лечение на деца в чужбина и забрани носенето на бурки.
Падението вече е сигурно, поради простата причина, че властта не може да направи нито една положителна стъпка – всичко, както стана ясно от този доклад, е обвързано. Въпросът не е дали, а кога.
