Докато в България „реформа” се е превърнала в мръсна дума, то промените в енергийния сектор на европейско ниво продължават. Законодателните инициативи за либерализиране на електроенергийния и газовия сектори започват още през 1996 г. с т.нар. първи енергиен пакет, през 2003 г. е приет и втори либерализационен пакет, а третият пакет от законодателни промени е приет през 2007 г. Усилията на Европейския съюз (ЕС) не спират дотук и през 2015 г. се полагат основните и на т.нар. Европейски енергиен съюз.
Усилията за продължаване и задълбочаване на либерализацията на електроенергийния и газовия пазари продължава и в края на 2016 г. Европейската комисия публикува нов пакет от законодателни промени, озаглавен „Чиста енергия за всички европейци”. Въпреки че през изминалите 20 години е постигнат значителен напредък по отношение на освобождаването на енергийните пазари, това се отразява по различен начин на отделните потребители. Така например в страните членки са създадени борси за търговия на едро. Постепенно националните борси предприеха обединения с борсите в съседни страни, за да интегрират пазарите си (т.нар. market coupling), което заедно с повече инвестиции в междусистемна свързаност между страните води до по-ефективни и ликвидни пазари. В резултат на това средните цени на едро на електроенергията в ЕС през 2016 г. са около 30 евро/мВтч в сравнение с между 40 и 60 евро/мВтч през 2010 г. и между 60 и 100 евро/мВтч през 2008 г.
В идеално конкурентни пазари би следвало измененията при цените на едро бързо и в пълен размер да бъдат отразени и при цените на дребно, но опитът на електроенергийния пазар в ЕС опровергава тези очаквания. Причини не липсват – бариери пред навлизането на пазара, административно регулирани цени, голям дял на данъците и добавките в крайната сметка за електроенергия и др. В резултат на това намалението на цената за електроенергия на домакинствата в периода 2009-2015 г. е в размер на около 15%, докато този спад е над 25% при цените на едро в същия период.
Спадът в цените за електроенергия на домакинствата обаче е компенсиран с ръст при мрежовите такси от около 3,3% годишно. Това е съпътствано и със стръмно увеличение на данъците и добавките, чиито дял в крайната цена се увеличава от 28% през 2008 г. до 38% през 2015 г., което е резултат от политиката за стимулиране на производство на електроенергия от възобновяеми източници и комбинирано производство на топло- и електроенергия, което в България се извършва чрез цена за задължения към обществото.
Тези различия между ефектите върху различните групи потребители са и една от причините за последния законодателен пакет, който цели да постави потребителите и по-конкретно – домакинствата, в центъра на реформата. По този начин той се превръща в естествено продължение на третия енергиен пакет, чийто приоритет бяха пазарите на едро, като заедно с това въвежда корекции в прилагането на други политики на ЕС като борбата с климатичните изменения.
Един пример за преосмислен подход е гореспоменатата политика за стимулиране на определени производства. Виждаме, че сега се препоръчва премахването на предоставяните субсидии за различните технологии. Заедно с това отпада и ангажиментът за постигане на определен дял на енергийно потребление от възобновяеми енергийни източници на всяка страна членка. В момента целта на ЕС е за постигане на 20% потребление от ВЕИ, а целта на България е 16%.
Един от основните фокуси в новия енергиен пакет са инвестициите в енергийна ефективност и прилагане на по-ефикасни пазарни модели. Действията на ЕК са в посока въвеждане на истински пазарни цени, които се определят от търсенето и предлагането, докато в момента цените за домакинствата обикновено са фиксирани за дълги периоди. Това ще позволи на потребителите да са по-активни (да се превърнат от consumers в prosumers) и да използват електроенергията, когато тя е евтина, а когато е скъпа – да намалят потреблението си. Активното поведение на потребителите може да доведе до по-ефективното използване на ресурсите и по оценки на комисията може да намали нуждите от инсталиране на нови мощности с около 10%.
Разбира се, реформите няма да станат факт от днес за утре – страните членки ще разполагат с пет години след приемането на проектодирективата. Този период следва да се използва както за изготвяне на мерки за предотвратяване на евентуално шоково повишаване на крайните цени, така и за такива за подпомагане на уязвими групи потребители и енергийно бедните. За ограничен период от време последното може да става чрез въвеждане на социална тарифа на електроенергията, но в средносрочен план, ако такава помощ все още е необходима, тя следва да бъде част от социалната политика на съответната страна.
С последните законодателни промени ЕК показва, че не се е отказала от целта си за изграждане на стабилен енергиен съюз с поглед към бъдещето по отношение на климатичните изменения. В същото време е направена обективна оценка и корекции на слабостите при изготвянето и прилагането на третия енергиен пакет, които в немалка степен водят до по-високи разходи за потребителите. Заедно с това фокусът вече пада върху крайните клиенти, като целта е те да са по-активни, което е както в техен интерес – чрез постигане на по-ниски крайни цени в резултат на гъвкаво потребление, така и в интерес на цялата икономика – чрез намаляване на нуждите от нови инсталирани мощности.
Новият подход на ЕК към реформите не залага толкова на твърди цели, като например тези, които трябва да се постигнат до 2020 г., а дава повече свобода на отделните страни и предлага повече координация. По този начин работещите модели в едни страни могат да се разпростират и в останалите страни членки. Резултатите, както и оценката им ще отнемат време, но идейният подход за позволяване на повече гъвкавост изглежда като добра идея.
* Автор: Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика
** Заглавието е на редакцията.
