SHARE

Преди няколко дни си отиде от този свят Ели Визел, един велик човек. Човек на Паметта, човек на духа, човек на вярата, светъл ум, блестящ оратор, писател, хуманист, общественик, пример за поколения.

Преди близо 10 години публикувах неговото класическо произведение „Нощта” – мемоар за войната и концентрационните лагери, за живота и смъртта, и за битието между тях, за болката, загубата, лудостта, трагедията, възшествието на злото и победата на човека над него. За дългата, тъмна, страшна, убийствена, кървава, безнадеждна, безсмислена, нечовешка Нощ на нацизма. И за идването на светлината, за вечното й присъствие, за силата й, за вярата, за човеците, неподвластни на унищожение, и за човечността, която ни съхранява. Една от най-силните, важни, дълбоки, лични и ясни книги за безумието на Холокоста. Книга, показваща ужаса и невъобразимото зло, унищожило милиони човешки същества, и още по-тежкото – унищожило човечността.

В човешката история сме преминали през хиляди драматични сътресения и кризи на духовността и доброто, но никога не е имало такова човеконенавистно, мизантропично, стерилно чисто и кристално ясно отрицание на човешкото единение и всички общочовешки ценности, с такива апокалиптични последици и толкова много невинни жертви, както нацизма и комунизма през 20 век. Поставям и двете идеологически платформи под един знаменател и едно ниво, защото те в самата си същност, и още повече в реализацията си, са абсолютно еднакви и успяват да изкарат на преден план най-мътните, грозни, зли и унищожителни същности на човешката природа, създавайки най-зловещите примери за това, какво можем да си причиним един на друг хората.

И същевременно сега, в началото на 21 век, ние забравяме тези актове на злото, неговата баналност и бруталност, промивайки паметта си със сиропираните истории на популисти, политикани, ламтящи за власт псевдо патриоти и стардащи от болни амбиции лидери.

Ели Визел посвети живота си на Паметта. На това да не забравяме жертвите. Както самия той каза: „Да забравим мъртвите, означава да ги убием отново.” Той даде всичките си сили, времето си, ума си, енергията си, да не се превърнем в съучастници, и още повече в убийци на всички тези милиони хора, загубили живота си в месомелачката на Втората световна война и Холокоста. Опита се да ни помири с Бог, да ни даде силата, надеждата и вярата в човека, която да укрепи единственото ни възможно истинско човешко съществуване – не ВЪПРЕКИ миналото, а С него. Само така бихме живели като човеци, бихме останали такива и никога, за нищо на света, не бихме допуснали да се повторят извращенията и ужасите на Холокоста отново.

Човешката памет често е кратка, ние помним хубавите неща много повече, и по-лесно, отколкото злото. Така сме устроени, така е по-леко, по-светло. Но мракът на Нощта е винаги около нас, готов да падне отново върху всичко, което обичаме, което си заслужава, и ни прави хора. Трябва да помним, и Ели Визел е достойна еманация на тази Памет, която е нашата единствена молитва, единствена сила, гарантираща възможното ни бъдеще,  за да оцелеем като човеци. За да не дойде отново „Нощта”.