SHARE

Европейската комисия публикува двегодишния си доклад по конвергенцията, в който оценява готовността на държавите членки, които в някакъв момент ще се присъединят към еврото, да се присъединят към валутния механизъм.

„Заключението на доклада е, че България изпълнява три от четирите икономически критерия, нужни за приемане на еврото: критериите по отношение на стабилност на цените, публични финанси и дългосрочни лихвени проценти. България не изпълнява критерия за обмен на курса и законодателството на България не е изцяло съвместимо с договорите“, посочва Европейската комисия.

В доклада ясно се посочва, че през последните две години страната не е изпълнила почти никакви препоръки, поради което анализът е почти идентичен с този през 2016 г.

„Законодателната основа за Българската народна банка (БНБ – централната банка на България), Законът за БНБ от 1997 г., бе променен до известна степен от доклада по конвергенция през 2016 г. Въпреки това никакви промени не са извършени по отношение на несъвместимостите, подчертани в доклада на Комисията по конвергенция от 2016 г. Следователно тазгодишният коментар до голяма степен ще преповтори оценките от предходния доклад“, се посочва в доклада на ЕК.

Основен проблем е структурата на БНБ и независимостта ѝ като централна банка, като за първи проблем е посочен методът за отстраняването на управителя на БНБ. Споменато е и несъответствие между българското и европейското законодателство по отношение на конфликта на интереси.

В доклада са изредени множество други законодателни проблеми – свързани с управлението на финанси, – които трябва страната ни да извърши.

При средносрочните рискове за България се споменава, че те са „умерено балансирани“. Най-значим от тях е свързан със световната енергетика и цените на храните, предвид относително големия дял на секторите в потребителската кошница. Допълнителни рискове от инфланция съществуват от вътрешнополитически развития, включително налагани промени в цените и нарастването на заплатите.

В доклада е споменато, че „българската икономика нараства стабилно, като двигателите на растежа са се изместили от външни фактори към вътрешно търсене през 2017 г. Ръстът на реалното БВП се изчислява на 3,6% през 2017 г, с 0,3% по-нисък от 2016 г.“

В края на април българският премиер измести очакванията да кандидатстваме за „чакалнята на еврозоната“ ERM II от първата половина на тази година на следващата година, като заяви, че очаква от ЕЦБ да предложат пътна карта на България как това да стане.

От своя страна френският президент Еманюел Макрон и други европейски лидери настояха приемането на България в ERM II да бъде обвързано с предварително приемане на страната в банковия съюз на ЕС, което ще позволи по-добър мониторинг на големите български банки от Брюксел – идея, срещу която българските управляващи са против.

„Заключението на анализа е, че България изпитва макроикономически дисбаланси, свързани със слабости във финансовия сектор, заедно с висока задлъжнялост и неизплатени облигации в частния сектор. Властите направиха напредък в приемането на препоръките за качеството на активите и прегледа на балансите, но остават наследствените проблеми със слабото управление, качеството на активите и надзора, с които страната още не се е справила.“

Целия доклад на комисията можете да прочетете тук. 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.