SHARE

С желанието да хвърли известна светлина върху мрачния свят на интернет троловете, една журналистка, съвместно с финландска национална медия канят публиката да сподели своя опит от срещите си с руската „армия от тролове – шумна и често отровна сила от онлайн агитатори“.

Така започва статията на New York Times “Усилията да се разкрие руската „армия от тролове“ посрещат свиреп ответен удар“.

Така започва и много близката до българската реалност история на Джесика Аро, 35 г., разследваща журналистка, отличена с финландската национална награда за журналистика.

Когато тя пуска запитването за случаи, в които зрителите са попадали на руски тролове, не очаква, че ще бъде така залята с отговори. Част от обратната връзка е от хора, които са се сблъсквали с руска пропаганда, но въпросът ѝ провокира далеч по-мощна ответна кампания, основана на обиди и заплахи от същите тези руски тролове, от които тя се интересува.

Целият ми живот отиде по дяволите заради тези тролове“ споделя г-жа Аро на американското издание. Атаките срещу нея се увеличили рязко след като миналата година тя отишла в Санкт Петербург, за да провери достоверността на сигналите, че там има базирана „фабрика за тролове“. Открива, че такава съществува и от там се бълват фалшиви новини и коментари, главно насочени към дискредитиране на критиците на Русия и към формиарне на мнение за ситуацията в Украйна.

В отговор на нейния репортаж проруските активисти в Хелзинки организират протест пред сградата на финландската национална телевизия Yle Kioski, обвинявайки медията, че всъщност тя е разпространител на пропаганда. „Само шепа хора се появиха на протеста“, предава New York Times.

Тази история ни изглежда до болка позната и с очакваното й развитие. Г-жа Аро бива залята от обидни имейли и обвинения в социалната мрежа, че е дилър на дрога и подигравки, че е „заблудена блондинка“.

Толкова много са пластовете на лъжата, че направо се губиш в тях“, казва Джесика Аро.

Не само анонимни тролове, обаче, се изправят срещу нея. Подобно на българския сценарий, атаката идва и от известни русофили, най-открояващ се от които е Йохан Бакман – социолог, абониран за ефира, яростен защитник на Владимир Путин, член на Руския институт за стратегически изследвания, чийто директор е бивш офицер на КГБ.

По думите на Бакман не съществуват руски тролове, а граждани, които злоупотребяват със свободата на словото. Също така истинската пропаганда идвала от Запада и нападките срещу журналистката били защитна реакция към „русофобските тенденции, които тя представлявала“. Също така той е на мнение, че развитието на тази история било в полза на Русия, защото „щяло да накара другите да се замислят дали да критикуват Москва“, разказва вестникът.

След като Джесика Аро отправя своя първи апел към зрителите през септември 2014г., г-н Бакман незабавно обявява, че тя е „агент на американските и балтийски тайни служби“ – очевидно това е финландската версия на „агенти на ЦРУ и грантаджии“, която познаваме по българските ширини.

По същото време тя  „получава обаждане късно през нощта от украински номер. Без говор, единственото, което се чува е огнестрелен изстрел. [Обаждането] е последвано от SMS и имейл, в който журналистката е обявена за „курва на НАТО“ и от съобщение от името на баща ѝ – който е починал преди 20 г. – в което се казва, че той я „наблюдавал“, предава заплахата New York Times.

Тази година последва и нов удар. Финландският новинарски сайт със седалище в Испания – MVLehti.net – чиято основна дейност е да очерня имигрантите, публикува статия, озаглавена „Информационния експерт на НАТО Джесика Аро се оказа, че е осъден наркодилър“. Публикацията е придружена и с нейни снимки, в които тя танцува в дискотека, носейки подходящо за такова място облекло.

Публикацията е лъжа. Г-жа Аро е осъдена за упортеба на наркотици когато е била на 20 г., но по никакъв начин делото не предполага, че тя е разпространявала дрога. Финландската полиция открива разследване срещу проруския сайт за тормоз и реч на омразата.

Интересен факт е, че когато идва атаката срещу финландската журналистка, двайсет главни редактора на финландски медии се обявяват в нейна подкрепа и осъждат действията на руската пропагандна машина. „Не знам дали тези хора действат по нареждане от Русия, но те очевидно са, по думите на Ленин, „полезни идиоти“, казва Мика Петерсон, един от организаторите на писмото в подкрепа на Джесика Аро. „Те играят по свирката на Путин. Националистическите движения във Финландия и в други европейски държави искат да дестабилизират Европейския съюз и НАТО, а точно това се ползва от наратива на Путин“.

Разбира се, и г-н Бакман, и основателят на проруския сайт Илия Янитскин отричат да са финансирани от Русия. Г-н Янитскин дори не смята, че статиите му против имигрантите ползват Путин, тъй като той просто бил фен на антимигрантското послание на Доналд Тръмп.

Финландия се превръща в център на руската пропаганда, защото в обществото на дневен ред е дебатът дали страната да се присъедини към НАТО, акцентира американското издание. Това, разбира се, е благодатна почва, руските тролове и прокси-говорители по телевизиите да нагнетяват разговора и да го принизяват до личните обиди и нападки.

Тяхната основна цел е да държат Финландия далеч от НАТО“, заявява Сара Янтунен, изследовател, работещ за финландската отбрана, пред New York Times. „Те запълват информационното пространство с толкова много нападки и конспиративни теории, че дори разумните хора започват да си губят разсъдъка.“

И тези думи като че звучат много актуално и на другия край на Европа – у нас. Видно от случилото се във Финландия, руската пропаганда използва едни и същи способи навсякъде – националистическа реч на омразата, приказки за световни конспирации, покварен обществен дебат, лични нападки, офицери от миналото и лъжи, уронващи престижа на нормалните хора. Наскоро в Терминал 3 публикувахме материал за доклад на естонските служби за сигурност с абсолютно същите акценти относно пропагандната война на Путин в прибалтийската държава.

Те ти влизат в съзнанието и ти започваш да си мислиш: Ако аз направя това, каква ще бъде реакцията на троловете?“, заявява героинята на тази история – Джесика Аро и така (за сега) приключва нейната история.

* По текста работи Йордан Цалов