Преди точно една година на 8 ноември Доналд Тръмп бе избран за президент на САЩ. Оттогава насетне видяхме как САЩ започнаха постепенното си изтегляне както от търговски сделки, така и от глобални инициативи – като Парижкото споразумение за борба с климата.
Оттогава бе ясно, че САЩ ще поемат по нов път, но очакванията домино ефектът от Brexit и изборът на Тръмп да погълнат Европа не се случиха. Напротив, днес Европа изглежда по-стабилна и амбициозно гледаща към своето бъдеще от всякога (макар да не трябва да се подценява надигащото се крайно дясно и на континента).
Но, оказа се, от факта, че САЩ се вглъбиха в собствените си проблеми – били те ценностни като расизма или криминални като разследването за сътрудничество между Русия и кампанията на Тръмп, – това не остави вакуум на световната сцена.
Напротив, залязването на САЩ стана повод за надигането на нови сили. Освен ЕС, който се амбицира да бъде лидер на свободния свят, все по-голямо става участието на Китай – който се конкурира с Русия и Индия да бъдат лидерите на несвободния свят. Но ако Русия е набелязана за ясен враг от Запада заради агресията ѝ, пропагандата ѝ и анексирането на чужда територия, то комунистически Китай е далеч по-тих, но също толкова опасен играч – който дори иска да замести САЩ като лидер в борбата с климата. И както чухме от лидера Си Дзинпин – започва нова ера за Китай, в която страната няма да се притеснява от това да играе на световната сцена.
На този фон днес е и срещата между Доналд Тръмп и Си Дзинпин – лидерът, който сдаде лидерската роля в света, и лидерът, който иска да я поеме.
Тръмп иска нови малки търговски сделки между САЩ и страните от Индо-Тихоокеанския регион, които да развалят постигнатите преговори по търговското споразумение TPP – Транстихоокеанското партньорство, което щеше да освободи търговията между САЩ, Австралия, Канада, Нова Зеландия, Япония, Чили, Малайзия, Мексико, Перу, Сингапур и Виетнам.
Но макар САЩ да се оттеглят от TPP, то останалите страни възнамеряват да го подпишат. Очаква се и друго споразумение – RCEP, между Китай, Индия, Япония, Южна Корея и други 12 страни, да бъде подписано, което ще свали митата на над четвърт от световната икономика.
Европа също имаше амбиции да подпише търговско споразумение със САЩ – TTIP, но отново преговорите по него за момента са замразени. Това обаче не спря Европейския съюз – напротив, амбицира го да търси споразумения с други страни. Така освен вече завършените преговори по сделката с Канада CETA и партньорството с Япония ЕС започна преговори за търговски сделки с Южна Америка, Мексико, Австралия и Нова Зеландия.
Както научиха американците бързо след избора на Тръмп, така и останалата част на човечеството разбра, че светът не свършва с избора на един президент на САЩ.
Глобализацията и борбата с климата продължават да вървят под пълна пара. За съжаление обаче без лидерството на САЩ – а то в новия свят на надигащите се опасности е по-нужно от всякога.
