Има едни хора с огромна власт и влияние в държавата. Една част от тях са в управлението, а друга в политиката, съдебната система, бизнеса. Някои отскоро, други от десетина години, трети по време на целия така наречен преход. Общото между тях е, че генезисът им обикновено е от средите на бившите тайни служби на тоталитарния режим или от видни комунистически фамилии. Различното е, че някои от тях са били само обслужващ персонал на онази власт – нейният втори или трети ешелон, който сега сбъдна лелеяната си мечта да стане първи ешелон, поради което тези хора са още по-лакоми за власт и материални блага.
Тези хора, които нямаха достъпа до дипломатическите квартали и елитни предградия на столицата, сега, съвсем комплексарски, започнаха да колекционират луксозни имоти с огромна квадратура, да ги обзавеждат по последен писък на модата, да завземат общи части, които да превръщат в огромни тераси със сауни и барбекюта… И да изповядат сделките си на или под данъчни оценки или чрез скандални заменки. Това са новите градски парвенюта с примитивен мозък, но с огромно его и чудовищна амбиция да бъдат властелини на илюзорната си империя от престъпна власт и цинична слава!
Тези хора обичайно не попадат в полезрението на прокуратурата и антикорупционните органи, рядко стават подсъдими, но дори и да се окажат в това положение по стечение на политическите игри и обстоятелства, винаги излизат от съда с оправдателни присъди. И продължават да приемат законите, поръчани от техните благодетели и мастити олигарси, да провеждат обществени поръчки, да раздават концесии, да разпределят и раздават държавни пари, да назначават роднини и партийни кадри на всички нива в администрацията. Съставляват 2-3 % от населението, а действията им се ръководят от не повече от 40-50 човека в държавата, почти всички свързани с ДС. И най-вече от един наскоро законно придобит сарай на скритата власт.
Има и други хора, малко на брой, но „опасни“ – тези, които се противопоставят на беззаконието и грабителските действия на горните. Опасни са, защото задават въпроси, заемат позиция, отказват да обслужват схемите на властта. Някои от тях са общественици, други журналисти, трети дори успяват да спечелят някой избор за местни органи на властта, където все още има елементи на истинска мажоритарност и да станат (за кратко) кметове или общински съветници. Бързо стават неудобни и срещу тях започват проверки, разследвания, обвинения, задържания и ако „не клекнат“, се оказват в съдебната зала с обвинителни актове. За последното властта дори си учреди Спецсъд и Спецпрокуратура, за да вървят по-лесно процесите срещу неудобните.
По това ще ги различите двата вида: едните, със завидно благосъстояние, са на свобода и ни учат на закон и морал по медиите, а ако все пак някой се наложи поради външни фактори да бъде привлечен като обвиняем, то му се определя мярка „парична гаранция“ или „подписка“ и се скрива за известно време, докато бурята отмине…
Другите живеят в малки скромни жилища, не карат скъпи коли, не обикалят света на чужда сметка, не живеят безплатно в жилища на роднини кръстници, не са в ръководствата и листите за избори на водещите партии. Те са проверявани, ревизирани, разследвани, обвинявани и публично унизявани. И обичайно се задържат в ареста, докато трае разследването срещу тях, за да се спре контактът им с обществото и медиите!
В категорията на първите са почти всички подали оставки министри, зам.-министри и депутати, скандални магистрати и видни бизнесмени, както и кметове, като този на един морски град примерно.
В категорията на вторите са видни общественици, неудобни бизнесмени, политици от малки извънпарламентарни опозиционни партии, изпълнители от средно и ниско ниво, кметове на малки населени места, разследващи журналисти. Но в тази категория могат да попаднат дори и почтени магистрати, дори и председателят на Върховния касационен съд, който отговаря за точното и еднакво приложение на Закона.
Скалъпените обвинения обикновено пропадат в досъдебното производство или в съда, но преди това минават години, в които обществото бива убеждавано, че точно те са истинските престъпници. Така се подменя истината, изкривява се Правото и се нарушава справедливостта, но по-важното е, че се подриват устоите на самата демократична държава, защото Правото е нейната основа!
Вчера бях в съдебна зала на финала на един такъв съдебен процес… Имаше едни сравнително млади хора с червени тоги, натоварени с доста тежката задача да защитават обвинителен акт при вече компрометирани доказателства в съдебна фаза. Мънкаха и искаха „наказания около средните“ по НК и конфискация на цялото имущество на подсъдимите, а един от тях говореше за корупцията, като много опасно явление и тежък бич за обществото. Дали не беше същият, който прекрати разследването по „Ало, Банов съм“? За съжаление тогата не прави професията, нито отстоява Правото, но може тежко да го компрометира! И все пак има надежда, но е в черните, а не в червените тоги сега…
Независимото правосъдие е гаранцията за демокрацията, свободата и защитата на правата ни, него трябва да защитим и завещаем на децата си!
