SHARE

От рубриката на ТеримналНО “Те павираха пътя им”*

Пилот на изтребител и президент, проруски и все пак верен съюзник на Запада? Българският държавен глава е интригуваща фигура с удивителна кариера.

Кристофър Неринг за Дойче веле, публикувано в немската секция на 16 май 2022

Това посещение е свързано изцяло с руската агресивна война срещу Украйна: На 16 май 2022 г. българският президент Румен Радев посещава федералния президент Франк-Валтер Щайнмайер [статията е публикувана в същия ден  бел. ред.]. Посещението е деликатно, защото от началото на инвазията на 24 февруари политическата орбита на бившия пилот на изтребител Радев, който за последно се представи като реформатор в родината си, се върна там, откъдето е започнал: в Москва.

Роден е на 18 юни 1963 г. в Димитровград в Южна България и първоначално като че ли не му е заложено в биографията, че един ден ще бъде президент в родината си. Най-важното решение в живота на тогавашния 19-годишен мъж е постъпването му в Българската армия през 1982 г. Там прави кариерата си до президентската кампанияпрез 2016 г.

През 1987 г. Радев завършва офицерския курс на Военно-въздушното училище и едновременно с това се присъединява към БКП, която управлява страната от 1945 г. По-късно той определя тази стъпка като „задължителна за офицерите“. През 1990 г. отново напуска БКП, но все още е свързан с нейната наследничка – Българскатасоциалистическа партия (БСП). В крайна сметка обаче дълго време няма индикации за политически амбиции.

По-скоро сърцето на Радев принадлежи на военната авиация. Официалната му автобиография гордо изброява повече от 1400 летателни часа, които е изпълнил с изтребителите-бомбардировачи МиГ-29, съветско производство. През 2000-те той се издига до командването на различни авиобази, преди да поеме командването на българските ВВС през 2014 г. с чин генерал-майор. Той се отказа от този пост, едва когато, малко изненадващо, печели президентските избори през ноември 2016 г., подкрепен от БСП и с помощта на Москва.

Руски връзки

Как се случи това? Лидерът на БСП Корнелия Нинова призна след изборите, че е обсъждала кандидатурата на Радев с Леонид Решетников, пенсиониран генерал от разузнаването и шеф на Московския институт за стратегически изследвания („РИСС“). Решетников преди това е провел проучване в България, за да определи най-обещаващия профил на кандидатите. Той използва лидера на русофилското движение Николай Малинов, който оттогава е обвинен, че е „руски агент на влияние“. Резултатът от изследванията е именно Румен Радев, за когото Решетников се надява да преориентира България от Запад към Русия.

[ТерминалНО беше първата медия, която разказа за Планът Решетников още през 2016-а година. бел. на редакцията на ТерминалНО)]

Първото президентство на Радев е доминирано от враждебността му към дългогодишния български премиер, Бойко Борисов. В процеса се сблъскват явни контрасти: прозападна и проруска ориентация, популярен и елитарен политически стил, пожарникар и офицер. Зад тези контрасти бушува мръсна борба за власт: след като Радев иска да попречи на назначаването на главния прокурор Иван Гешев, който е силно критикуван от ЕС, той организира нападение в президентската администрация с подкрепата на Борисов.

Радев на свой ред призовава хората да излязат на улицата срещу „мафиотите“ около Борисов. Твърди се, че той стои и зад уличаващи снимки на оръжие, пари и оскъдно облечен Борисов (поне според версията на експремиера), които са направени в резиденцията на премиера през 2020 г. и след това са публикувани.

Най-големият му преврат

Извън подобни на горните кални битки, Радев остава политически доста блед. Великият му час идва, когато масовите протести в България, които той подкрепи, отстраняват Борисов от поста му през 2020/21. Назначеното от Радев временно правителство го катапултира в челните редици на реформаторското движение.

Щастливите назначения при избора на министрите, включително сегашния премиер Кирил Петков и вицепремиера Асен Василев, несъмнено са най-големият му преврат. Той не само му осигурява постоянно високи нива на популярност, но също така укрепва имиджа му на реформатор и му гарантира влияние върху ежедневната политика, което не е предвидено от конституцията. И двете обаче се топят всеки ден след започването на войната в Украйна.

Радев си пробива път в обществения живот, демонстрирайки войнишко поведение. Емоционален само когато става дума за армията, иначе имитира обединяващ лидер. Дългогодишен служител в президентската администрация го описва като учтив и приветлив в интервю за DW: „Той се отнася еднакво към всички хора и служители, никога не е снизходителен. Но никога не напуска президентската роля.“ Радев оставясъщото впечатление в телевизионния дуел с другия претендент за президентския пост –Анастас Герджиков – през ноември 2021 г. Най-добрият му съветник? Неговата съвест. Най-добрият му приятел? Всеки български пилот. Най-голямата му сила? Решителността.

24 февруари 2022 г.

Но след атаката на Русия на Путин срещу Украйна, политическото развитие на Радев прави пълен кръг: той започва като човек на Москва – и изглежда, че отново се връща към тази си роля. Не е ясно дали симпатиите му към Русия произтичат от дълбоко убеждение или връзка с русофилството, което е широко разпространено в България. Но от 24 февруари 2022 г. президентът е въвлечен в изключително опасно балансиране.

От една страна, Радев осъжда руската атака и публично декларира лоялността на България към НАТО, на която организация страната е член от 2004 г. В същото време, както DW научи от средите на НАТО в София, той предизвиква голямо учудване, когато се изказва срещу обезпечаването на българското въздушно пространство от силите на НАТО, които имат за цел да компенсират незавидното състояние на родните ВВС.

Радев отхвърля военната помощ за Украйна, защото тя „удължавала войната“ и представлявала „опасна стъпка към директно влизане във войната„. Предупрежденията за „самоунищожението на Европа“ и призивите за български „неутралитет“ също напоследък станаха част от неговия реторичен репертоар. Радев подклажда възникналия конфликт с прозападния премиер Петков през последните седмици, ескалирайки спора със Северна Македония или атакувайки правителствената система за управление на кризи след спиране на доставките на руски газ.

Ще има малко следи от всичко това по време на посещението на Радев в Берлин. Неговата проруска, националистическа, антинатовска реторика е запазена за българската вътрешна политика. Когато се появява на международната сцена, той се приписва ролята на лоялен съюзник и носител на мира, който се стреми да балансира нещата. Както по време на посещението си в Прага на 10 май 2022 г., той ще осъди руската агресивна война, ще се застъпи за добросъседските отношения на Балканите и ще призове за диверсификация на европейския внос на енергия. Накратко: той ще играе ролята на президента Румен Радев, която е подготвил за изявите си в западните страни.

Тук можете да видите и текста за Румен Радев, публикуван в рамките на предизборната кампания от руската секция на Свободна Европа и никога не публикуван в българската с обяснението, че не отговаря на журналистическите стандарти (бел. на ред. на ТерминалНО).

*“Героите” на нашето време не са се появили за един ден. Те имат биографии, дълги биографии и някой е павирал пътя им – медии, анализатори, политици. Нашата рубрика “Те павираха пътя им” е #НаСтранатаНаИстината и изнася факти за това кой и как е отговорен за произвеждането на “героите” ни днес.

SHARE