Често размишлявам за бъдещето на България през нейната история. Струва ми се, че по-добре може да бъде разбрана през два цикъла на руското присъствие у нас. Разделям ги така:
Първи цикъл:
Низходяща фаза на зависимост (1878-1918)
През тази фаза младата българска държава лека-полека извоюва своята пълна независимост. Ключови събития: Съединението (1885), Независимостта (1908) и най-вече Брест-Литовският мирен договор с капитулацията на Русия (3.3.1918 г.).
Възходяща фаза на зависимост (1919 – 1968 г.)
Тази фаза започва с болшевизацията на БКП, която започва да работи като изцяло инструмент на съветските имперски интереси. Ключови събития: 1923 г. (Септемврийско въстание), 1925 г. (Атентатът на „Света Неделя“), 1944 г. (държавен преврат с помощта на съветската армия), 1963 г. (опит България да стане 16-а република на СССР) и 1968 г. (интервенцията в Чехословакия).
Втори цикъл:
Низходяща фаза на зависимост (1968 г.- 1999 г.)
С приключването на екстензивния растеж на социалистическото стопанство в края на 60-те години започва да намалява икономическата зависимост на България от съветските ресурси, а „времето на застоя“ в СССР кара българските комунисти да търсят усилено канали за чужда валута, с която да предотвратят поредната икономическа катастрофа. Все още основен източник за твърда валута е реекспортът на съветски нефт, но други източници са износът на оръжие, контрабандата, трафикът на дрога, придобиването на предприятия в Западна Европа с цел кражба на технологии, но и като източник на валутни постъпления.
Така или иначе се наблюдава спад на икономическата, а впоследствие и на политическата зависимост от СССР, чийто първи явен признак е забраната на съветската програма „Время“ през 1988 г. и на някои списания.
След падането на комунистическия режим с променлив успех влиянието на Русия продължава да отслабва вследствие и на борбата за власт в нея. България използва своя исторически шанс, за да засили своята европейска интеграция с молбата за членство в НАТО (1997 г) и поканата за започване на преговори с ЕС (1999 г.), които се увенчават с членство (2004 и 2007 г.).
Възходяща фаза (2000 -…)
С утвърждаването на новия руски президент започва лека-полека да се затяга хватката около България. Реално този процес започва по-отчетливо след 2007 г., но и преди това са направени ключови „концесии“ на руското влияние, каквито са запазване газовата зависимост от „Газпром“, продажбата на „Нефтохим“, липса на лустрация на службите от старите им кадри; реабилитацията на „Мултигруп“ и др. Но възходът на КТБ е еманация и на руското влияние в България. Нейният фалит ни остави с монопол върху медиите в България – страхотен плацдарм за хибридни войни и с нови досиета на почти целия политически елит.
Все по-трудно се прави разлика между доминиращата гледна точка в българските медии и на руската пропаганда.
В голяма степен дължината на тази фаза ще е свързана със събитията в Русия и нейното бъдеще като суверенна демокрация, чиста диктатура или монархия. Очаквам, когато настъпи новият преломен момент там, да се отслаби и хватката върху България.
Както сте забелязали, не предвиждам голямо влияние на ЕС върху практическата власт в България – дано бъда опроверган.
