SHARE

В края на всяка година се обявяват различни класации – включително за дума на годината. Много пъти от днес нататък ще слушаме някой да се позовава на думата на годината – и убедено хората ще сочат…различни думи.

За думата на  2018 този процес вече започна. Объркващи са спекулациите, с които ни заливат,  какво значели думите и защо били избрани.

Няма единствена дума на годината, думите наистина са множество, те са избрани по различни критерии от различни институции, свързани с езика, динамиката му и честотата на употреба на думите. В англоезичния свят такива са:

Както се вижда, постистина, дезинформация и мисинформация са избирани за дума на годината  в три класации през три различни години. Няма единствена институция, която   да се е посветила специално на този сюжет и всяка година да избира нова дума точно свързана точно с нашите отношения с истината  – като disinformation, echo chamber, confirmation bias, filter bubble, conspiracy theory, fake news, post-fact, post-truth, homophily, influencer, gatekeeper.

В последните дни има доста свободни упражнения около обхвата и същността на мисинформацията, една от думите на годината.  Dictionary.com обясняват ясноне се изисква намерение да заблуждаваш, важното е, че го правиш, разликата с дезинформацията е в намерението.

Текстът е препубликуван от блога на автора “Медийно право”

Бел. ред:
nomophobia – номофобия – страх, че мобилният ви телефон не е под ръка (от английското no mobile и латинската дума за страх phobia) homophily –  хомофилия – човешкия инстинкт да става част от племе, да отказва да мисли като личност, а като част от „стадото“ (от древногр. ὁμοῦ хомо – еднакво, заедно, и φιλία филия – любов, приятелство)

youthquake – игра на думи, букв. младежотресение, значително културно, политическо, социално движение, водено от младежи

single-use – продукт за еднократна употреба. От Collins поставят думата на първо място, за да обърнат внимание на замърсяването на природата, най-често извършвано чрез продукти за еднократна употреба.

SHARE
Нели Огнянова е експерт по медийно и дигитално право в България. Доктор по право, доктор на политологическите науки и професор в СУ, в момента тя Завежда катедра "Европеистика" във Философския факултет, където и преподава.