Държавата ще я познаете по това как се грижи за бъдещето си: децата. Рекордно ниска оценка получи държавата по този параграф – слаб (2,88). Ако бяхме в училище или висше учебно заведение, България нямаше да вземе изпита. И явно има нужда да повтаря – отново и отново.
За щастие съществуват доклади като „Бележник: какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“ на Национална мрежа за децата, които констатират реалността и предлагат решения. Той се фокусира над пет области: „Основни принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето“, „Семейна среда и алтернативни грижи“, „Здравеопазване“, „Образование“ и „Правосъдие“.
Съответните оценки на родители, професионалисти и на самите деца може да видите сумирани в долната графика.
Какво означава това? Означава, че децата ни нямат сигурност; че те са системно дискриминирани и държавата не се справя адекватно с това; че тяхното психично и физическо здраве е пренебрегвано, а болничната помощ е неадекватна. Че децата ни умират. Означава, че образованието ни е слабо, а правосъдието – чиято роля е да ги предпази – е неефективно.
Означава, че всяко едно българско дете е сираче, що се отнася до грижата от държавата – която напълно отсъства.
„Повечето деца са чували, че има права и е важно те да се спазват. В същото време им е трудно да посочат точно какво представляват самите права. За много деца въпросът да споделиш мнение е свързан с борба или противопоставяне, или пък липса на вяра, че това би било от значение.“
За сметка на това децата знаят какво е бедност и как се живее в нея. Децата очакват държавата и родителите да работят срещу бедността, както и държавните институции да помагат на родителите.
Междувременно броят на деца, които живеят извън родните си семейства, е стабилен през годините, докато намалява броят на специализираните институции и на настанените в тях деца.
„Според повечето деца в новите малки домове е по-добре, отколкото в големия дом, тъй като не ги бият и имат възможност да научават повече различни неща за живота.“
Във всички категории нещата изглеждат идентично: слабите оценки се дължат на факта, че държавата е поела ангажимент, който не е изпълнила в срок. Първият ангажимент относно недискриминацията например е да бъде актуализиран планът за действие и изпълнение на национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“ в срок 2017/18 г.
Реалността е, че през 2017 г. липсват стратегически приети документи в социалната сфера, а спорните промени в Закона за социално подпомагане дават абсолютно неясна дефиниция за социалните услуги, въвеждат условия за достъп до тях и т.н. Проведена е една-единствена среща на работна група за разработване на закон за социалните услуги. Въпреки че тази група изразява подкрепа за предложенията на множество НПО, реално действие от държавата – няма.
Най-шокиращ е може би фактът, че въпреки Националната стратегия за намаляване на живеещите в бедност до 2020 г. делът на децата, които живеят в бедност и риск от бедност, се увеличава спрямо предходната година. Държавни средства се инвестират неадекватно, което означава, че „макар да има увеличение в размера на социалните плащания, делът на бедните деца и живеещите в риск от бедност и социално изключване се увеличава. Липсва интегриран подход и услуги на системите – социална, здравна и образователна, които в дългосрочен план с активни мерки да преодоляват бедността сред децата“, сочи докладът.
639 са образуваните досъдебни производства за ранно съжителство с деца или принуда на дете към съпружеско съжителство към 2017 г.
„Обучения на учители, здравни медиатори, лекари, социални работници и други специалисти по темите за превенция на ранното съжителство, спирането от училище, бременността в детска възраст, сексуалното и репродуктивно здраве всъщност не е организирала нито една държавна институция и нито една община през 2017 г., независимо че това тяхно задължение е изрично вписано в Националната програма за закрила на детето 2017 г. и в Плана за изпълнение на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България за 2017 г. Здравни медиатори и учители са получили обучение по тези теми единствено от Българската асоциация по сексуално здраве и семейно планиране, при това чрез финансиране от самата организация или Националната мрежа за здравни медиатори.“
Малко над 1% (27 523 лв.) от планираните за 2017 г. разходи (2 490 000 лв.) са изразходвани за изпълнение на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве през 2017 г., казва докладът. Амбулаторните центрове за деца в страната са едва 7 – София, Варна, Русе, Пловдив, Търговище, Кюстендил и Плевен.
„Липсва сериозен напредък и политическа воля за реформи в здравната, образователната и социалната сфера, които да доведат до реален прогрес и измерими резултати за всички деца в ранна възраст и техните семейства„, категоричен е докладът, що се отнася до образованието и услугите за ранно детско развитие.
Процентът на отпадащите или на учениците, които не посещават училище, достига до 30% в селата и над 15% в малките градове.
Броят на учителите под 35 г. е едва 11% от близо 80 хил. души. За това ви разказахме по-подробно тук.
Страната напълно се проваля в изготвянето на пакет от законодателни изменения, с които да предложи изменения в НК и да приеме специални закони, които засягат детското правосъдие и биха уредили възможностите за отклоняване на непълнолетни от наказателно производство, както и дефиниране на възпитателни мерки при освобождаване.
Положителен индикатор е, че учебните програми за начален и среден етап на образованието вече включват основни знания и умения, свързани с повишаването на дигитално-медийната грамотност на учениците.
Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата, заявява в своето обръщение, че „макар и напредъкът в отделните сфери да е описан подробно, а усилията на министерствата поощрени, от тазгодишния доклад става ясно, че за нас, гражданските организации, е дошло крайно време да се работи за повече ефикасност за сметка на приети на хартия стратегии“.
Според него „работата на парче“, която се наблюдава в политиката на институциите, няма да доведе до положителен резултат. Богданов посочва притеснителната тенденция гражданският сектор да бъде възприеман не като партньор, а като „заплаха за стабилността на институциите и дори на цялото ни общество“.
Неговата надежда е, че тази информация и конструктивните решения, които предлагат, както и стратегиите, които са разработени от Националната мрежа за децата, ще успеят да бъдат мост между тях и властта – в името на нашите деца.
Всеки един от нас би трябвало да подкрепя тази идея. И да се погрижим за децата си – като общество, което прави държавата.
Целия доклад препоръчваме да прочетете тук.
