SHARE

Публикуваме част от обзора на специалния прокурор Робърт Мълър за връзките между кампанията на Тръмп и Кремъл, който обрисува случилото се по време на изборите. Извадката до голяма степен обяснява и зависимостите на отделните лица в кампанията от Кремъл и как так те не достигат до конспирация до голяма степен, защото участниците от САЩ – макар да търсят и показват своето желание за сътрудничество – са едностранно манипулирани от руските служби. 

Руските контакти на кампанията (том I, стр. 5-8 от Доклада за разследването за намесата на русия в президентските избори през 2016 г.)

Кампанията в социалните мрежи и хакерските операции на ГРУ съвпадат със серия от контакти между служители на кампанията на Тръмп и лица, обвързани с руското правителство. Специалният прокурор разследва дали тези връзки отразяват или достигат до конспирация или координация с изборната намеса на Русия. Въпреки че разследването установи, че руското правителство е вярвало, че ще получи облага от президентство на Тръмп и е работило за подобен изход, както и че кампанията е очаквала, че ще получи облага за изборите от информацията – открадната и разпространена от Русия, – то разследването не установи членове на кампанията на Тръмп да са влезли в конспирация или координация с руското правителство в неговата дейност за изборна намеса.

Руските контакти представляват бизнес връзки, предложения за помощ към кампанията, покани за лична среща между кандидата Тръмп и Путин, покани към служители на кампанията да се срещнат с представители на руското правителство и политики, целящи да подобрят отношенията на САЩ и Русия. Дял IV на този доклад описва в детайли контактите между Русия и кампанията на Тръмп по време на кампанията и прехода [в месеците след изборите и встъпването в длъжност], най-значимите от които са обобщени в долните редове в хронологичен ред:

2015 г.

Някои от най-ранните контакти са установени във връзка с проекта на организацията „Тръмп“ в Русия, известен като Trump Tower Moscow. През ноември 2015 кандидатът Тръмп е подписал писмо, описващо плана за Trump Tower Moscow, а през януари 2016 г. високопоставеният служител на организацията „Тръмп“ Майкъл Коен изпраща имейл и говори за проекта с кабинета на говорителя на руското правителство Дмитрий Песков. Организацията „Тръмп“ търси осъществяване на проекта поне до юни 2016 г., включително обмисляйки пътуване до Москва от страна на Коен и кандидата Тръмп.

Пролетта на 2016 г.

Външнополитическият съветник на кампанията Джордж Пападопулус прави ранна връзка с Джозеф Мифсуд – живеещ в Лондон професор, който има връзки към Русия и пътува за Москва през април 2016 г. Незабавно след връщането си в Лондон от тази визита Мифсуд споделя на Пападопулус, че руското правителство има „мръсотия“ за Хилъри Клинтън под формата на имейли. Седмица по-късно, в първата седмица на май 2016 г., Пападопулус споделя пред представител на чуждо правителство, че кампанията на Тръмп е получила индикации от руското правителство, че то може да помогне на кампанията чрез анонимно разпространение на информация, ощетяваща кандидата Клинтън. През този времеви период и няколко месеца по-късно Пападопулус продължава да работи с Мифсуд и двама руски граждани, за да осъществят среща между кампанията и руското правителство. Такава не се осъществява.

Лятото на 2016 г.

Руските опити за връзка с кампанията на Тръмп продължават през лятото на 2016 г., когато става ясно, че кандидатът Тръмп ще бъде републиканската номинация за президент. На 9 юни 2016 г. например руски адвокат се среща с високопоставените служители на кампанията на Тръмп – Тръмп-мл., Джаред Къшнър и председателя на кампанията Пол Манафорт, за да предостави това, което имейлът, насрочващ срещата, описва като „документи и информация, която ще очерни Хилъри“. Материалите са предложени на Тръмп-мл. като „част от усилията на Русия и нейното правителство да подкрепят г-н Тръмп“. Писмената кореспонденция за насрочване на срещата показва, че кампанията е очаквала да получи информация, която ще подпомогне изборните шансове на кандидата Тръмп, но по време на срещата руският адвокат не предоставя такава информация.

Дни след срещата на 9 юни, на 14 юни 2016 г., фирма по киберсигурност и щабът на Демократическата партия обявяват, че хакерите на руското правителство успешно са се внедрили в щаба и получили достъп до редица документи, сред които и проучванията на демократите срещу кандидата Тръмп.

През юли 2016 г. външнополитическият съветник на кампанията Картър Пейдж отпътува в лично качество за Москва, където държи реч пред Нова икономическа школа. Пейдж е живеел и работил в Русия между 2003 и 2007 г. След завръщането си в Съединените щати Пейдж се запознава с поне двама агенти на руското разузнаване – един от тях осъден през 2015 г. в конспирация като нерегистрират агент на Русия. Пътуването на Пейдж през юли 2016 г. в Москва и неговото застъпване за проруска външна политика привлича погледа на медиите. Кампанията се дистанцира от Пейдж и през септември 2016 г. той е отстранен от кампанията.

Юли 2016 г. е също така месеца, в който WikiLeaks разпространява първите имейли, които руското военно разузнаване краде от щаба на демократите. Дни по-късно бе отразено заключението на американските разузнавателни агенции, че с „висока степен на увереност“ те смятат, че руското правителство стои зад кражбата на имейли и документи от щаба на демократите. Седмица след анонса чуждо правителство информира ФБР за заявките през май 2016 на Пападопулус, че руското правителство ще помогне на кампанията на Тръмп. На 31 юли, основавайки се на тази информация от чуждо правителство, ФБР откри разследване за потенциално сътрудничество между руското правителство и лица, свързани с кампанията на Тръмп.

Отделно на 2 август 2016 г. председателят на кампанията на Тръмп Пол Манафорт се среща в Ню Йорк с неговия дългогодишен бизнес партньор Константин Килимник, който ФБР разглежда като обвързан с руското разузнаване. Килимник иска срещата, за да връчи лично „план за мир в Украйна“, който Манафорт призна пред специалния прокурор, е „задна врата“ Русия да превземе част от Източна Украйна. И двамата смятат, че планът се нуждае от одобрението на Тръмп (ако той бъде избран за президент). Те също така обсъждат кампанията на Тръмп и стратегията на Манафорт да спечели гласове на демократите в среднозападните щати [които се оказват ключови за победата на Тръмп – бел. ред]. Месеци преди срещата Манафорт започва да споделя изборни проучвания с Килимник и това споделяне продължава за известен период след августовата им среща.

Есента на 2016 г. 

На 7 октомври 2016 г. медиите разпространяват видео на кандидата Тръмп, използващ нецензурни изрази за жени години по-рано, което е смятано за ощетяващо кандидатурата му. След по-малко от час WikiLeaks разпространява втори транш: хиляди имейли на  [мениджъра на кампанията на Клинтън] Джон Подеста, които са били откраднати от ГРУ в края на март 2016 г. ФБР и други институции на американското правителство продължаваха своето разследване за опитите на руското правителство да се намеси в президентските избори.

На същия ден, 7 октомври, Департаментът по вътрешна безопасност и кабинета на директора по национално разузнаване публикуват общо изявление, че „руското правителство стои зад разпространението на скорошните траншове от имейли на американски лица и институции, включително американски политически организации“. Тази „кражба“ и „разпространение“ на откраднатите материали чрез онлайн платформи като „Уикилийкс“, продължава изявлението, „целят намеса в американския избирателен процес“.

След изборите през 2016.

Незабавно след изборите на 8 ноември руското правителство и видни руски бизнесмени се опитват да достигнат до новата администрация. Най-високите етажи на руското правителство окуражават тези усилия. Руското посолство урежда следизборни часове за връзка, по време на които да бъде поздравен избраният следващ президент и да бъде договорен разговор с президента Путин. Няколко руски бизнесмени отправят допълнителни увертюри оттук насетне.

Кирил Дмитриев, изпълнителния директор на Руския суверенен фонд, е сред руснаците, които се опитват да осъществят контат с идващата администрация. В началото на декември познат свързва Дмитриев с Ерик Принс, сподвижник на кампанитяа на Тръмп, обвързан с високопоставеният съветник Стив Банън. По-късно, през януари 2017 г., Дмитриев и Принс се срещат лице в лице на Сейшелите и обсъждат отношенията между САЩ и Русия. По същото време друг познат свързва Дмитриев с приятел на Джаред Къшнър, който не служи нито в кампанията, нито в преходния към президентството екип. Дмитриев и приятелят на Къшнър си сътрудничат в изготвянето на кратък помирителен план между Съединените щати и Русия, който Дмитриев представя като одобрен от Путин. Приятелят дава предложението на Къшнър преди встъпването в длъжност и Къшнър от своя страна го връчва на Банън и идващия държавен секретар Рекс Тилърсън.

На 29 декември 2016 г. тогавашният президент Обама налага санкции на Русия за намеса в изборите. Идващият съветник по национална сигурност Майкъл Флин се обажда на посланик Сергей Кисляк и го моли Русия да не предприема насрещни мерки в отговор на санкциите по това време. Часове по-късно избраният, но все още не встъпил в длъжност президент Тръмп ще изпрати туийт „Страхотен ход да изчака (от В. Путин)“. На следващия ден, на 31 декември 2016 г., Кисляк се обажда на Флини и му съобщава, че молбата му е била разгледана от най-високите етажи в Русия и е решено да не се отвръща в резултат.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.