SHARE

Днес в Париж започва форумът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), в която членуват развитите държави или 37-те богати пазарни икономики от Австралия до Литва.

България, и по-специално правителството на Бойко Борисов, от години иска да се присъедини към този клуб, но макар други източноевропейски страни като Полша, Чехия и Словакия да са приети, то страната ни няма достатъчно развити пазарни механизми и все още не може да се каже, че е достигнала момента, в който е развита страна.

Друга държава също кандидатства след края на Студената война в OECD – Русия. И тя дълги години не може да бъде приета, докато през 2014 г. кандидатурата ѝ не е замразена заради незаконното анексиране на Крим от Украйна.

И по някаква случайност – докато проспериращите страни се събират в Париж да обсъждат развитието на икономиките си, то Борисов и Путин ще се срещнат в Русия да обсъждат „великите енергийни проекти“ – сред които и възраждането на АЕЦ „Белене“ – проект, който според чуждестранни и български анализи е икономически неиздържан и опасен заради сеизмичността на Белене.

И докато развитите икономики преминават към възобновяеми източници и енергийна независимост, то България и Русия строят атомна централа, която да задължи българския данъкоплатец и захрани родната олигархична класа – зависима от Кремъл.

Борисов иска България да стане член на еврозоната и ОЕСD, а реално страната все повече се отдалечава от това – както показа поредният доклад, в който ЕК заяви, че не сме готови за еврозоната – и докато богатите страни се събират да обсъждат бъдещето на най-развитите икономики, Борисов отива при Путин да обсъжда възраждането на архаични ядрени реотани и тръби.

Какви са изводите от това:

– България има едни и същи национални цели от десетилетие, но единственото, което могат да постигнат българските управляващи, е да са част от икономическите и геополитическите амбиции на други страни – най-вече защото този модел захранва родната олигархия, която няма интерес от развитието на пазарна икономика и върховенство на правото в страната.

– Именно тези интереси пречат и на развитието на свободната пазарна икономика и зараждането на български компании и навлизането на чуждестранни инвестиции.

– Затова българската държава като своебразно АД е в центъра на икономиката и преговаря за мегапроекти с единствените „партньори“, за които състоянието на правото и олигархията в страната не е проблем.

– Така все повече се затваря порочният цикъл на родни, зависими от държавата и евросубсидиите олигарси, чийто единствен път на развитие е през държавата и потенциалните мегапроекти на Кремъл и все повече това отдалечава страната от националните ѝ цели.

Следва въпросът какво може да се направи?

И следва въпросът може ли този модел да се разпадне от само себе си или ако не „прекалят“ – т.е. докато задълженията на България остават под 60% от БВП, можем да кретаме така безкрайно?

SHARE