Почина поредната жертва на домашно насилие. Тази, избрала сама да сложи край на живота си, като се залива с бензин и се запалва след честите физически посегателства от съпруга й.
Този случай обаче е показателен за един много по-сериозен проблем, който пролича през последните дни и седмици – като публикуваме реакцията на Илиян Василев по темата:
Докато някои се упражняват в политизиране и идеологизиране на ратификацията на Истанбулската конвенция и истеризират опасността от джендъризация на чистия и святия им пол, насилието взе поредната си жертва.
Спите ли спокойно?
Това, че насилието е навсякъде ОКОЛО нас, не е новост, страшното е, че не признаваме, че е и В нас. За това и се съпротивляваме срещу подобни конвенции, защото трябва да признаем, че до този момент сме били съучастници ако не с действие, то с бездействие. Фарисеите няма да се трогнат. Зная доводите – със или без конвенция, тази жена е щяла да бъде жертва.
Не е добре да се спекулира с такава трагедия, но си представете, точно така както казваше Джон Ленън, че беше видяла някаква надежда в обществения дебат и в решителността на Народното събрание да ратифицира конвенцията и беше спряла.
Един международен акт, който изобщо не е достатъчен, но показва Пътя. А ние спорим дали да тръгнем по него.
Докато четете тези редове, някой някого пак насилва, но вместо да се обединим и да спрем злото, някои предпочитат да плашат с Бог и да страхуват с отлъчване от църквата.
Питам Синодалните отци – Бог с кого е? С тях, с наднорменото тегло и тежките позлатени одежди, или с унизените и оскърбените?
Зная, че е грях да се отнема всеки живот – и чужд, и свой, но дано Господ й прости.
Ще се помоля и поискам прошка, че не сторих достатъчното, за да убедя моя народ, че не други са му виновни за това, че тънем в грях. И не конвенцията е линията между злото и доброто.
А собствените ни дела и помисли.
