Акцентите от седмицата според редакцията на Терминал 3 са започналата забавена мисия на 4-ма европейски прокурори, които ще изготвят доклад за работата и проблемите в българската прокуратура, избора на председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията и забавения избор на нов председател на Комисията за финансов надзор, въпреки изтичането на мандата на Стоян Мавродиев.
Едва ли има по-подходящ коментатор по тези теми от доц. д-р Кристиан Таков, който, стана ясно е бил интервюиран от четиримата прокурори. Какво им е казал ще разберете от интервюто.
Кристиан Таков е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и председател на Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата.
Новината от тази седмица, безспорно, е започналата забавена мисия от чужди прокурори, които да ревизират ситуацията в българската прокуратура. Не закъсня и реакцията на главния прокурор, който вече има някакви обструкции, свързани с конфиденциалността на доклада, свързани с оповестяването на това с кого ще се срещат прокурорите, най-вече кого ще интервюират. Междувременно министърът на правосъдието Екатерина Захариева обяви от Брюксел, че е договорено, че докладите на прокурорите ще бъдат публични. Коментар?
Коментарът е, може би странно, този път съм частично съгласен с главния прокурор. Ако конфиденциалността трябва да бъде вдигната от резултатите над доклада и над текстовете, в крайна сметка, на докладите, които ще бъдат изготвени, то аз с две ръце подкрепям неговото предложение. Защото, иначе, действително има опасност доклади, които се правят по договорени критерии, но са с неясен за широката общественост резултат – резултат, който както казва Гео Милев “потъва „дълбоко сред мрак и мъгла“ – са напълно безпредметни.
Вярно е, че те, вероятно, могат да послужат за изготвянето на следващия мониторингов доклад на Европейската комисия, само че, като знаем колко беззъб и по тази причина неефективен е той, няма особен смисъл от изпращането на ревизия, както Вие се изразихте, която няма да има правомощията да наложи, каквито и да е наказания или някакви последствия да има резултатът от нейната работа. Т.е., идването на тези проверяващи прокурори може да се окаже кьорфишек – в смисъл, че се канализира обществено недоволство, будят се някакви очаквания, дългосрочността на изготвянето на доклада разсейва обществена енергия и може да се окаже, че това се оказва като някакъв предпазен винтил, повече отколкото някаква реална помощ.
По тази причина, в обобщение, призивът на главния прокурор – резултатите, т.е. текстовете на докладите да не бъдат конфидециални, а да бъдат публикувани, среща моята абсолютна еднозначна подкрепа.
В другата част на неговото предложение, което, доколкото чета и доколкото се вярва на точното цитиране на неговите думи – за начина на изготвянето на докладите и най-вече разкриване на персоналитета на лицата, с които проверяващите прокурори говорят – т.е. източниците им на информация – искането е напълно неуместно, ако приемем, че такова искане има.
Отсега заявявам, за сведение на главния прокурор, че лично аз съм говорил с проверяващите прокурори. Ако г-н главният прокурор има интерес, съм си водил бележки и мога да му разкажа в личен порядък или публично какво съм казал. Но това няма да е някаква особена тайна и не знам дали го интересувам аз.
Мисля че го интересуват други лице и го интересуват не просто юристи, не дори хора от съдебната система, не съдии. Мисля че го интересуват поименно прокурорите, с които проверяващите прокурори от европейските държави са говорили и от които набавят информация, за да може да се упражнява натиск върху тях. Като, вероятно, се има предвид този натиск да е превантивен. Имайки предвид изключително впечатляващата ситуация, че при около 2000 съдии и около 2000 прокурори и следователи в републиката досега, да кажем, една десета от съдиите по някакъв начин са си позволявали да заявяват своята обществена позиция, от една страна, а от друга страна нито един единствен прокурор не си е позволил да направи подобно нещо, с изключение на следователя Бойко Атанасов.
Много симптоматично е това мълчание. Съмнявам се, че то се дължи на пълна безпроблемност в прокуратурата. По-скоро всеки може да събере две и две и да си направи извода откъде е проблема. Въобще не искам да кажа, че проблемът е в г-н Цацаров. Проблемът започва от нереформирането на прокуратурата от 1989 г. и минава през личността на абсолютно всички главни прокурори с най-голяма… даже не бих казал вина, а тежък кармичен грях, е г-н Никола Филчев, който създаде атмосфера в прокуратурата, която обаче беше продължена от неговите следовници и в момента доста интензивно като че ли се използва от сегашния главен прокурор. Така, че искането да се разкрие конфиденциалността на интервюираните, означава да се осуети достъпа на информация до проверяващите. Толкова е обидно просто, че не би следвало да бъде коментирано.
Но тъй като изказването е против конфиденциалността въобще, не би трябвало само, защото го казва някой, който е тъй да се каже… от нашите опоненти, да се отрича напълно. Дълбоко разумно е конфиденциалността на докладите да падне, но е дълбоко нецелесъобразно конфиденциалността на интервюираните да падне.
Това е все едно да кажете „нека да има свобода на пресата, но това означава и пълно разкриване на източниците на информация, с които журналистите работят“. Едното въобще не се връзва с другото и въобще не може да бъде поставено под един и същи знаменател.
И е основополагащо за свободата на словото.
Е, да (смее се) и ако това е основополагащо за свободата на словото при пресата – да може да разказва всичко, до което е достигнала, но и да защитава източниците си – не по малко основополагащо за реформирането на прокуратурата е да е ясно къде са нейните проблеми, но без да се разкриват изворите на информация, които са спомогнали за идентифицирането на тези проблеми.
Подадохте ми топката. Няма как да не попитам какво казахте на четиримата прокурори?
Прекалено дълго е, но ще опитам в най-бегли линии да го обобщя. Според мен, прокуратурата има проблеми на две равнища, като тези проблеми са в две съвършено различни групи.
Едната група проблеми е на централно равнище. Тя е свързана с тежките прозрения за политическо взаимодействие, за сливане между различните власти и за непозволени престации помежду. Това е централното равнище.
На местното равнище става дума за съвсем друг тип проблеми, ако ми позволите да ги нарека – от провинциален тип. Става дума понякога за сговаряне, което не е подконтролно и подвластно всякога на централизираната и колкото и да е йерархична прокуратура – между местни прокурори и местен престъпен свят. Между отдавна живеещи на едно място хора и други, отдавна живеещи на същото място хора, които по силата на чисто лични взаимоотношения препятстват едните да си вършат работата. А именно – прокурор, който познава твърде добре хората около себе си, е в ненормална ситуация. Първо хората се опитват непрестанно да го корумпират – не с пари в плик, а с поведение, с услуги, с добро отношение, с почтителност, с раболепие ако щете, от една страна. А от друга страна, той вероятно ще се подаде в някакъв момент на това корумпиране, освен ако не е пълен темерут и социопат и ще има трудности да си върши работата спрямо местния престъпен свят.
Единият и другият тип проблеми може да се разрешат по съвършено различни способи. Но преди всичко, те трябва да бъдат идентифицирани като проблеми, да се види къде е техният корен, за да се набележат конкретни мерки за тяхното разрешаване. Така или иначе, мерките за тяхното разрешаване са отдавна известни. Има достатъчно международни мостри, опити, начини за справяне с такъв тип проблематика. Не е необходимо да откриваме нито топлата вода, нито колелото. Достатъчно е да ги напаснем към нашата система.
И само тук искам да подхвърля като пример, а не като панацея, в никакъв случай. Идеята за мобилност и на съдии и на прокурори. Една много хубава идея, тя функционира безпроблемно в мобилни общества като например американското. Но много трудно ще функционира в българското, защото това означава вие да си дигнете цялото семейство и от Тутракан да отидете в Кърджали, от там да отидете в Русе за малко и после да отскочите до гр. Кула.
Вярно е, че такова сериозно изпитание за личността не може да бъде направено, но то не е и необходимо, защото е напълно мислимо имате ли нужда, да кажем, по-голяма натовареност някои съдии и прокурори да бъдат командировани за конкретни дела, за конкретни заседания или при развитие на електронно правосъдие тези материали да им бъдат изпращани дистанционно и само доколкото е необходимо тяхното физическо присъствие, те да отиват за известно време в друго населено място. По този начин може да се постигне именно разкъсване на тези неизбежно създаващи се обръчи от зависимости в малки общества от провинциален тип, каквото е нашето.
Това го казвам само като един от многото, многото, многото способи за преодоляване на нещата.
Другото нещо, за което говорих с колегите от европейски държави беше симптоматиката на бездействието или лошото действие на прокуратурата. Досега съм го казвал нееднократно. Става дума за два основни симптомни проблема.
Първият е когато прокуратурата бездейства, там където тя трябва да действа. Като по същия способ държи и на къс повод онзи срещу когото следва да предприеме действие, а не ги предприема докато той слуша и папка.
Следващият начин е, когато прокуратурата започва действия, там където би трябвало да бездейства. Става въпрос за чист и откровен тормоз чрез държавната институция прокуратура, за която всички плащаме от нашите пари чрез данъци.
Този тормоз, разбира се, е укор не само към прокуратурата, а и към абсолютно всички останали държавни регулатори. Започвайки от ХЕИ, минавайки през БНБ, през Комисията за финансов надзор, през Комисията за защита на конкуренцията. Наскоро ги броих – те са десетки държавни регулатори, които на всеки конкретен бизнес могат да му се изредят от един до дванайсет, тринайсет.
Така че, тук не става въпрос за укор на прокуратурата, а укор към цялата държавна машина, която се е поставила /самопоставила/ в услуга на неясни интереси и лица – прословутият #КОЙ, и която нефункционира в интерес на своите граждани. Тъй да се каже captured state.
Други неща, за които говорихме с колегите бяха конкретни мерки, които биха могли да допринесат за подобряване на ситуацията, но и пред тях и пред Вас правя уговорката, че аз не съм специалист по наказателен процес и не мога да вляза в най-тънките детайли. Разбира се, реформата на цялата правосъдна система минава и през дълбоко преосмисляне на наказателния процес, но тя минава и през сериозна реформа на съдийската част от съдебната система.
Тази част от реформата беше, ако не друго, поне започната и слава Богу. Тази реформа, обаче, не трябва да забравяме, че минава и през сериозно самопреосмисляне на адвокатурата, която е в доста впечатляващо лошо състояние в момента поради пълната безконтролност на приемане на нови членове като адвокати. Но това е съвсем друга тема. Тя че е огромна, такава е, но не може всичко да стане предмет на този разговор.
Избрахме нов състав на КЗК. Като председател на Арбитражния съд при Българска търговско-промишлена палата, това Ви е до голяма степен в сферата.
Аз нямам директно отношение като председател на най-стария и голям арбитражен съд в България към избора на нов състав на Комисията за защита на конкуренцията, но като гражданин имам директно отношение към този избор.
Този избор продължава една стародавна и трагична за България традиция. Не казвам, че това е избор на некадърници, не познавам колегите, които са новоизбрани. И е твърде рано да се говори за това как те ще се справят. От професионалните им биографии не личи те да са някакви изтъкнати специалисти по конкурентно право, но доколкото в малка държава като България специалисти по конкуретно право има сравнително малко, не може да очакваме сериозно всеки един от новоназначените от Народното събрание членове да е блестящ специалист именно в тази област. Така че, там където не достигат силите, толкова по-похвално ще е желанието – Ut desint vires, tamen est laudanda voluntas.
Но като казахте „избрахме“ нов състав – аз не съм участвал в избора и моля да не ми бъде преписван този избор. Защото още веднъж, аз няма да плюя срещу никого от новоизбраните поради липса на експертиза. Както казах за това има добри причини.
Това, което е дълбоко смущаващо е, че като че ли единственият, за мен поне, безспорен кандидати – Георги Ганев (предложение на четири неправителствени организации, член на гражданския съвет на РБ и предложен от няколко депутати от РБ), може да се каже, че това е гражданският кандидат – именно гражданският кандидат не получи необходимата подкрепа. Дори за кьоравия става вече очевидно, че всичко безспорно кадърно, можещо и независимо по никакъв начин не бива допускано до решаващия важен държавен пост.
Което е много обезпокоително. Това означава, че вече в пълна откровеност управляващите са решили да действат безконтролно. Ясно е, че като един от мнозината членове на КЗК, г-н Ганев нямаше да може да предотвратява неправилни или безобразни дори нейни решения. Нещо повече – аз мисля, че за негов личен аспект това е добро развитие на ситуацията, защото ще пощади нервите му в голяма степен. Но то говори за истерията на управляващите, които не искат да допускат, каквито и да е рискове и да допуснат някой в тъй важния орган КЗК, който по какъвто и да е било начин може да им обърка сметките. Например, най-малкото, чрез публичното говорене по определени парливи проблеми.
Да Ви кажа това има и още един ефект. Става дума за отчайващото съобщение към меритокрацията в България. Всъщност, като казвам меритокрация, това е абсолютно погрешно. Хора, заслужили в България има много, но те никога не са били управляващи или ако са били управляващи, то е било твърде за малко.
Така че, като погледнете един от най-важните регулатори в икономиката – Българска народна банка, която търпи поредица от провали в своята дейност; Комисията за финансов надзор – мандатът на чийто председател се пролонгира чрез бездействието на Народното събрание; и Комисията за защита на конкуренцията, в която не бива избран единственият, като че ли, безспорен кандидат – виждаме една много тъжна и отчайваща картина, която напомня на призива на ректора на УНСС от времето на Орешарски към студентите, които протестираха. Г-н Стати Статев им каза „Като не ви харесва, напускайте!“
Това, явно, е призивът на управляващите в последните десетилетия, боя се. Не става дума за последното правителство. Нито само за второто правителство на ГЕРБ. Нито за първото. Не говоря и за това на Орешарски, което беше тръгнало направо през просото. Говоря за една генерална линия, която, хайде да бъдем честни, тя не е започнала и 89 г. Тя, между другото, не е започнала, колкото и да не ни се ще да го признаем, и през 44 г. Тя винаги е присъствала като тънка червена линия на левичарството на българския народ, който е мразел своите особено изтъкнати представители.
Те или са млъквали резигнирани, или ако не са млъквали, той им е помогал да го направят чрез едного или другиго, съзнателно или не.
* Снимка: Надежда Чипева за Капитал и Дневник
