Тази седмица едно момче от гр. Стара Загора успя да изненада България с наглед напълно естествена постъпка. Величко Донков, който събира количките на паркинга на местния магазин „МЕТРО“, открива тежка чанта и без да я отваря, я предава на охраната в обекта, за да бъде тя върната на собственика й. Впоследствие става ясно, че чантата е била пълна с пари, а в нея е имало и лични документи на собственика. Случката бързо попадна в медиите, които в търсене на емоционален елемент в нея акцентираха върху факта, че Величко е израснал в дом за деца, лишени от родителски грижи.
Новината от Стара Загора съвпадна с конференцията за бъдещето на Европейския социален фонд в София, където Алекс Кристопулос, заместник изпълнителен директор на фондация „Лумос“, съобщи, че над 8 милиона деца по света живеят в институции. По думите му всяко едно от тях по някакъв начин е увредено или физически, или емоционално, или психически. Както и да се е отразила на Величко липсата на семейна среда, той реагира по единствения правилен начин в ситуацията на работното си място. Освен това 18-годишният ученик не приема постъпката си като геройство и преди тя да добие медийна популярност, споделя за нея само на един свой приятел.
Погледнати в дълбочина, действията на Величко не са просто демонстрация на еднократна проява на благородство от страна на едно институционализирано дете. Случката е показателна за една устойчива тенденция, характеризираща възпитанието в ДДЛРГ „Мария Терезия“, където момчето е отглеждано и възпитавано през последните 13 години.
На 9 март миналата година, докато се връщат от тренировка по футбол, 14-годишната Наска Бончева и 16-годишният Стефан Ангелов намират на улицата плик с 380 лв. Двамата без колебание решават да предадат парите на дежурния възпитател в дома, който уведомява за случая районното управление и парите са върнати на собственика им.
В същата институция е настанена и Мария Звездева от спортното училище в Стара Загора, която спаси шофьора и пътниците на тролейбус преди 2 години. Тогава водачът на превозното средство, в което тя се вози, си гълта езика, започва да се задушава и припада на волана. Мария успява спре тролейбуса и да помогне на шофьора.
В дом „Мария Терезия“ живееше и Исус Чавдаров, един от голмайсторите на националния „Отбор на надеждата“ от световното първенство по футбол за бездомни хора в Чили през 2014 година.
Година по-късно старозагорецът стана първият бивш играч в света, който беше поканен да бъде рефер на следващия социален Мондиал. И той се справи със задачата си по прекрасен начин. Днес Исус е военен, живее самостоятелно и постига целите си една след друга. Често обаче ходи и до дома, за да оставя пари на по-малките си братя и сестра, настанени там.
Със сигурност петимата не са единствените деца, станали прекрасни хора в дом „Мария Терезия“, ръководен от директорката Латинка Петрова. Видимо работещите в институцията са свършили страхотна работа, като се има предвид, че средният брой на възпитаниците допреди началото на деинституционализацията е към 80, а днес е около два пъти по-малък. Всяко дете от дома е получавало подкрепа да се занимава с това, с което иска, а след навършване на пълнолетие му е осигурявано съдействие за намиране на работа и квартира. Няма точна статистика за резултатите от реформата в социалните институции за деца в България, но от случващото се в дом „Мария Терезия“ ясно се вижда, че най-важен е човешкият фактор, а не форматът, в който се случват нещата.
Другото, което обединява и петте деца от дома, споменати по-горе, е спортът. Директорката Латинка Петрова винаги е стимулирала възпитаниците на институцията да спортуват, защото осъзнава колко е важно това за изграждането на личностните качества на подрастващите. Мария е тренирала плуване, Исус – джудо и футбол, Наска и Стефан също са футболисти. А Вили беше вратар на онзи състав на „Отбор на надеждата“ до 17 години, който през 2013 година представяше България на световното първенство по футбол за деца от институции във Варшава. В момента в „Мария Терезия“ има и момиче, което е национална състезателка по футбол.
Очевидно рецептата за успешна реализация в живота на институционализираните деца на България е ясна. Остава отговорните държавни органи да намерят средства за достойни възнаграждения на работещите в тази сфера, за да бъдат привлечени повече човеколюбиви професионалисти в нея, както и да акцентират върху спорта като инструмент за социално включване. А междувременно всеки българин би могъл да отдаде заслужено признание за всеотдайната работа на Латинка Петрова и целия й екип в Дом за деца, лишени от родителска грижа, „Мария Терезия“.
* Снимки от личния архив на автора
