SHARE

Алън Дълес е най-дългогодишно управлявалият директор на ЦРУ (1953-1961). Той поема службите в разгара на Студената война, дестабилизирал е не един и два просъветски режима, изпълнявал е операции за свалянето на правителствата на Иран и Гватемал, изгражда стратегията за борба с СССР и дори е спекулиран за подготвяне на убийството на президента Джон Кенеди.

След като Дълес напуска службите, той решава да издаде книга за основите на разузнаването “Изкуството на разузнаването” (The Craft of Intelligence), в която посвещава глава за митовете и легендите около службите. Един от тях е митът за съветския супер шпионин.

Той описва какви според него са основните слабости на съветското разузнаване и че в крайна сметка то е “прекалено уверено, прекалено сложно и надценявано”, а техните мрежи се разпадат от собственото си тегло и системните им проблеми, които руснаците, изглежда, не искат да решат. Дълес вижда следните системни проблеми:

1. “Съветското обучение на разузнавателни офицери и агенти се опитва да премахне неизвестните от разузнавателната работа, но това е непостижимо.”

Често когато няма отговор в учебника и комуникация с щаба, а се иска взимане на инициативата, техните агенти се провалят. КГБ се опитва да подготви техните агенти за всяка ситуация, но в реалния живот има непредвидими ситуации и фактори, в които техните агенти не знаят какво да правят.

2. “Съветите не могат да елиминират любовта и секса и алчността като фактори. При положение че те ги използват като инструменти за улов на хора, е странно, че не могат да осъзнаят, че това са и факторите, които им провалят внимателно планираните операции.

Дълес дава примери как руските агенти харчат твърде много пари с неустановен произход и започват да повдигат съмнение,  други са алкохолици и рано или късно се издават в разговор на по чаша, трети се влюбват във врага и предават службите.

Съветското разузнаване използва човешките слабости, за да вербува агенти. Това обаче води до проблема, че хора със силни зависимости и слабости стават част от разузнаването. Тяхното основно оръжие е и тяхна най-голяма слабост и Дълес специално отбелязва, че Съветите очевидно не осъзнават тази си грешка.

3. “Съветите и техните сателити непрестанно правят сериозни грешки в психологическата преценка за хората, които вербуват. Те подценяват силата на куража и честността. Тяхното цинично разбиране за лоялност, различна от техния вид такава, ги заслепява за водещите мотивации на свободните хора.” 

Такъв е случаят през 1953 г. с избягалия от Румъния предприемач Джорджеско, когото руски шпиони се опитали да вербуват. Те го заплашили, че той няма да си види повече оставените в Румъния деца, ако не им съдейства, а иначе щели да им позволят и те да отидат в САЩ. Сметките им не излезли, защото направили погрешна преценка за водещите мотивации на свободните хора.

Румънецът казал всичко на американските власти, те раздули по медиите историята, а президентът Айзенхауер лично помолил децата да бъдат изпратени в Щатите. Румънското правителство решило, че така ще си подобри отношенията с американците, и го направило.

4. “Истинската заплаха не е в митичните способности на съветските шпиони, въпреки че някои от тях са много умели, а в мащаба на разузнавателните им дела, парите, които харчат, бройката хора, която наемат, крайностите, до които са способни да стигнат, за да постигнат целите си, и загубите, на които са готови и способни да устоят”, е заключението на Дълес.

Съветското разузнаване разчита на бройката, а не на качеството. То е най-добро в набирането на хора с проблеми, но после трябва да разчита на тези проблемни лица. За това Съветите се опитват да предвидят всяка ситуация, но това често оставя агентите им неподготвени. Тяхното цинично отношение към морала и ценностите не им позволява нито да разберат противника си, нито да осъзнаят грешките си.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.