Днес Конституционният съд отхвърли Истанбулската конвенция като противоконституционна. Действие, не просто противоречащо на всички 32 европейски страни, приели конвенцията за насилието над жените и домашното насилие, но изпълнено с тотални правни абсурди.
Как изглежда аргументацията на 8-те съдии, произнесли се против конвенцията, с докладчик съдия Анастас Атанасов от ГЕРБ, завършил Висш институт „Георги Димитров” на МВР:
1. Признават, че Истанбулската конвенция не се занива със „социален пол“, „трансджендъри“ и т.н.
„Въпреки че не урежда конкретно правата на самите „трансджендър“ хора (transgender people), Конвенцията е и първият международен договор, подписан от Република България, който изрично включва признака „идентичност, основана на пола“.
2. Изрично е споменато, че единственият призив на Конвенцията в това отношение е да няма никаква дискриминация по никакъв признак, което защитава и българската Конституция.
„Разпоредбата на чл. 4, § 3 от Конвенцията изисква страните по нея да прилагат разпоредбите на Конвенцията, по-специално мерките за защита на правата на жертвите „…без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут.“*
3. И тук идва гениалната правна аргументация – щом като Конвенцията не дава определение, то значи ние ще приемем това, което е в „политиката на Съвета на Европа“ (т.е. по общи приказки, без правна стойност):
„Предвид липсата на определение за понятието gender identity/l’identité de genre („идентичност, основана на пола“) в Конвенцията, неговото съдържание следва да бъде разбирано, освен чрез Обяснителния доклад, така и в светлината на политиката на Съвета на Европа за защита на някои права на „трансджендър“ лицата. Актовете на Съвета на Европа, посочени по-горе, насочени срещу дискриминацията и насилието въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност несъмнено служат за изясняване на смисъла, вложен в понятията gender („пол“) и gender identity („идентичност, основана на пола“) в контекста на подхода на Съвета на Европа за насърчаване на разбирането, че биологичното и социалното измерение на пола не са неразривно свързани и съществуват независимо едно от друго, за възможността на хората за полово самоопределяне, както и с оглед гарантиране от държавата на цялостно правно признаване на смяната на пола.“
„Така изложеното разбиране изразява аспекти на „джендър идеологията“ – сбор от идеи, убеждения и вярвания, че биологично детерминираните характеристики на пола са ирелевантни, а има значение само половата самоидентификация.“
5. И тази „джендър идеология“, която, както сам казва Конституционният съд, не присъства в Конвенцията, е противоконституционна, защото в България жените имат различни „социални функции“ от мъжете.
„Традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност, т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности.“
Подобно твърдение е в пълна противоположност с текста на Конституцията:
Чл. 6 от Конституцията на Република България гласи:
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
С други думи, аргументацията е следната:
Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията, защото НЕ се занимава с проблем, който НЕ е дефиниран от нея, но той противоречи на Конституцията, защото на база на „международното положение“ ние смятаме, че в Европа има „джендър идеология“, а в България жените имат различни „социални функции“.
На тази гениална аргументация са се противопоставали единствено: Румен Ненков, Георги Ангелов, Константин Пенчев и Филип Димитров.
Важно е да се спомене, че президентът Румен Радев също е смятал Истанбулската конвенция за противоконституционна, както виждаме от решението:
„У президента на Република България е застъпено виждането, че Конвенцията съдържа понятия и изрази с неясен смисъл, което дава основание за различни и противоречиви тълкувания, създава предпоставки за натоварването на тези понятия и изрази с „допълнителни” значения отвъд познатото им и утвърдено съдържание, но преди всичко – отвъд ядрото от ценности на българската Конституция.“
Както министърът на външните работи Екатерина Захариева, така и правосъдният министър Цецка Цачева са подкрепили текстове:
„Министърът на външните работи счита, че „понятията, нормите и режимът на Конвенцията са в пълно съответствие с конституционните принципи, норми и традиции“. Прави общ преглед на действащото българско законодателство и на съществуващите международноправни ангажименти и стига до заключението, че понятията gender, „социално изградени роли“ и „стереотипни роли“, заимствани от социологията, не са нови нито за международноправната доктрина, нито за вътрешното право на Република България.
В становището на министъра на правосъдието се излага позицията, че Конвенцията изцяло съответства на Конституцията и поставя най-напред задължението за предотвратяване и борба с насилието срещу жени в по-широката рамка за постигане на равнопоставеност между жените и мъжете.“
Публикуваме и първи реакции от социалната мрежа след решението на съда.
Асен Асенов, директор на Фондация „Едно“ за култура и изкуства
Жалки институции в държава, заклещена от предразсъдъците на миналото.
Конституционният ни съд току-що катастрофира. Отзвукът далеч няма да е само локален, защото това е ярка форма на институционален цинизъм в държава – член на ЕС.
Разпадът навлиза в своята последна фаза преди Големия взрив.
Емил Робърт Коен, редактор в „Маргиналия“
Днес е ден за траур, за скръб по идеята, че България е „правова държава“. Тази идея, многократно потъпквана, но все пак живуркаща, днес бе погребана от Конституционния съд, който с 8 на 4 гласа реши, че Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията. Този слаб международен договор, чиято единствена цел е защитата на жените от насилие е ратифициран от ислямистка Турция и от най-католическата страна в света – Полша.
В тези страни тя не противоречи на конституциите!
Но у нас КС – за кой ли път – се олюля под натиска на т.нар. „обществено мнение“ и захвърли правото, законността и справедливостта на боклука. Отхвърлянето на Конвенцията ще предизвика неистова радост у най-ретроградните кръгове в българското общество – като почнем от християнските фанатици, минем през всички бои „патреоти“ и стигнем до все по-открито фашизиращата се БСП. Самото отхвърляне е стъпка към налагане на дива, фашистка по характера си обществена атмосфера, в която измислиците, инсинуациите, разпалването на изкуствено създадени страхове и след това експлоатацията на ефекта им са основни лостове на една ставаща все по-авторитарна власт.
Това решение е и позор за „европейската“ партия ГЕРБ, която не намери – или не искаше да намери – в себе си сили да обясни на обърканата общественост същността на Конвенцията и нейното предназначение. Вместо това ГЕРБ си мълчеше свенливо като девица на първа среща и даде пълната възможност на адските сили да се развихрят и да тровят обществото.
Горко на България – тя бяга от Европа вече със скоростта на галопиращ кон.
Надежда Дерменджиева, Български фонд за жените
Днес, 27.07.2018 г., Конституционният съд реши, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 г. в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 г., не съответства на Конституцията на Република България, делегитимирайки себе си като институция в очите на редица правозащитни организации и активисти за човешки права.
Днес победиха Българията на фалшивите новини, бесният национализъм, религиозният фундаментализъм, сексизмът, мизогинията, неравнопоставеността, омразата, хомофобията, расизмът, трансфобията, на страха от другия, различния.
Днес, когато отново беше убита една жена от Благоевград и когато, поглеждайки назад към началото на годината, математическата сметка сочи, че на всеки две седмици у нас умира по една жена от ръката на настоящ или бивш партньор, КС отхвърли документ, който имаше фундаментален, цялостен подход към борбата с насилието над жени и насилието изобщо.
Днес КС предпочита да жертва всички жени в България само и само да не защити от насилие всички хора, включително различни уязвими групи. Днес в мотивите за решението на КС можем да прочетем едно към едно реториката на фалшивите новини, които тръгнаха на 3 януари 2018 година. Днес много хора, „нормални“ хора, изгубихме битката за „нормална“ държава и вече е ясно, че срещу нас войната тепърва започва.
И съжалявам да го кажа, но днес, всички онези, на които скандалът около Конвенцията им се струваше безумен, смешен, невъзможен, носят отговорност за тази загуба. Защото това е огромна загуба за всички нас, които със зъби и нокти се борим с насилието. Това е положението, доброто невинаги побеждава.
