SHARE

С настъпването на пролетта българският законодател се събуди отново за промените в Закона за черноморското крайбрежие. Проектът на изменение и допълнение за закона е внесен в Народното събрание на 26.02.2019 г. и е разпределен на водещата Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. В заключение на мотивите, подписани от министър-председателя Бойко Борисов се посочва, че новите текстове ще определят изрично видовете принудителни и административно мерки, които биха били прилагани от министъра на туризма за извършени нарушения на ЗУЧК, като така ще го приведат съответно на чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания. Проектът се мотивира и с навременното провеждане на тръжните процедури, сключването на договорите за наем и тяхното ефективно изпълнение в услуга на правилното планиране. Принудителното изпълнение на заповедите пък се основава според проекта на нуждата от защита на интереса на гражданите, държавата и обществото.

Дали проектът на закона защитава наистина гражданите, при положение че предварителната му оценка за въздействие е едва частична и при все че смело заявява, че има намерение да профилира туристически услуги на стратегическо ниво, не е идентифицирал (въпреки че приложеният формуляр подсказва…) ,нито отделна, нито група “неправителствени организации, граждани/техни представители”, които обективно от години са едни от най-активните съсловия в процеса по уреждането на измененията на Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Освен министъра на туризма, областните управители, общините и сто тридесет и двете юридически лица (132), (изброени изрично?) законодателят не открива други заинтересовани лица, към които да адресира въздействието на закона. Гражданите напълно отсъстват в този опит за законотворчески пъзел и се появяват на най-неочаквано противоконституционно място, както ще разберем в края на този текст.

Иначе проектът се занимава с възможността за налагане на глоби, отнасящи се до нарушения по осигуряването на 50% от активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности, регламента по поставянето на преместваеми обекти, осигуряването на свободния достъп към активната плажна зона, обозначаването ѝ, както достъпа до морските плажове въобще, включително пешеходния до тях. Предложените глоби варират от 2000 до 12 000 лева средно, в зависимост от установено или повторно нарушение. Изключение прави нарушаване на забраната за строително-монтажни работи (15 май – 1 октомври), където възможната глоба нараства драстично до 10 000 лв. или 50 000 лева имуществена санкция, а при повторно нарушение до 100 000 лв.

Да се върнем на гражданите.

При оглед на сегашното положение на регулации и резултати за жалост може да се установи, че лицето на черноморското ни крайбрежие е трайно увредено от строителни набези през годините на прехода до днес. Крайбрежието е регистрирало огромен списък скандални посегателства, без оглед на “способ” на сделката („Дюнигейт“), характер на “архитектурата”, липсата на инфраструктура и разбитите околни пространства, в чиито център стърчи хотел, до който стигаш с гумени ботуши. А често и по-лошо и засега непоправимо, ако приведем зловещия пример на “Мъртвият град” – Коста дел Кроко, край Царево, върху близо 60 декара и над 100 000 кв. м. РЗП, включително къщички на картинка в залива.

Днес той е достоен и страшен паметник на времето, в което живеем, надвиснал на груб строеж над малкия залив, обезобразил природата, излъгал собствениците на терените, загърбил обещанията за няколко милионни инвестиции в общината. Лицата, които се свързват със собствеността му, Андрей Панпурин и Константин Циганов, емблематични за мрачната история на руската мафия, отдавна изглеждат безразлични към изпраната инвестиция, ако са все още сред нас, а българската община не обича темата поради пълната си безпомощност засега да премахне масираното строителство и да възстанови унищоженото. Ето как “най-голямата инвестиция за времето си” (60 млн. лева) днес е запазена марка на щетите по крайбрежието ни. През 2016 за нея е обявен търг с начална цена 12.8 млн. лв. От съобщението на съдебния изпълнител Делян Николов става ясно, че взискател е Уникредит Булбанк заедно с „БНБ Париба“ и фирмите „Тима“ ООД и „Флайт тайм мобиле“.

Гражданите спират появата на възможен втори “мъртъв град” на юг от Бургас.

Емблематична е аферата с възпрепятствания от гражданското общество друг казус, няколкократно надвишаващ мащаба на руския мъртъв град. Това е казусът“ Корал“ .

“След като първоначално получихме всички разрешения за строеж, различни неправителствени организации успяха да надигнат общественото мнение срещу проекта…”, се казва в актуално становище на “Ибердрола инмобилиария риъл естейт инвестмънтс” – испанската компания, един от двата едри собственици на терените зад плаж за природосъобразен туризъм “Корал”. Оборотът на Iberdrola Inmobiliaria за 2017 година възлиза на 31,2 млрд. евро.

Скандалът тук тръгва от 2002 г, когато кметът Петко Арнаудов, Царево, решава да продаде общинските земи зад плажа. Инвеститорът, купил въпросните над 120 декара, е „Витатур инвест“, учредена малко преди това от г-н Сава Чоролеев, познат от различни бизнеси в Слънчев бряг до заводите за захарни изделия “Победа – Бургас”. Цените тръгват от 7 USD/кв.м и след поредица препродажби и свързани компании и лица стигат до испанска компания, вложила над 38 милиона евро в терен и проектиране на бъдещата инвестиция.

Компаниите на Сава Чоролеев с проекта си “Корал резиденс” пък е вторият едър инвеститор с инвестиционно намерение за мащабен комплекс в южния край над плажа „Корал“ . Двата комплекса правят общо заявка за строителство с ясен потенциал да се унищожи целокупно и трайно ландшафтът в района, разполагайки РЗП над 290 000 кв.м. Въпреки витиеватата записка на целите на проекта и замисъла на арх. Стефан Добрев, проектирал за „Ибердрола“ , мащабът на строителството и 16-метровата широчина на алеите, осигуряващи пешеходен достъп дълбоко в плажната зона, на практика подписват завинаги унищожаването на уникалната непокътната природа на мястото, без да броим планираните над 1000 подземни гаража в блатото на умишлено заличената през 2003 г. територия “Блатно кокиче”. Но това не се случва.

В рамките на 10 години силен и компетентен граждански активизъм спира проектите макар и огромния материален интерес. Днес и за двата инвеститора зад плажа важи принудителна административна мярка на Министерството на околната среда и водите от 2014 г., минала през ВАС в началото на 2018, която напълно забранява строителство в района. Близо 40 строителни разрешения за проектите въпреки неравната борба с инвеститорите, които също водят дела, отпадат като незаконосъобразни или нищожни.

Но активните граждани, които са подминати в частичната оценка за въздействие на промените в ЗУЧК, не спират дотук. Днес те искат да се намесят в обсъждането на общия устройствен план на Царево, като не допуснат урбанизация върху последните останали непокътнати места на Черноморието ни. Искат още и още гаранции през превантивни защити с устройване на зони от 500 м около плажовете за природосъобразен туризъм, реагират на всяко посегателство върху последните черти от лицето на Черноморието ни. Не искат да допуснат окончателната му разруха въпреки вече нанесената тежка щета. И тази тема вече не е просто екологична. Тази тема се отнася до достойнството на всеки един от нас, който милее за родината си и свободата си.

И тогава законодателя, изглежда, решава да обяви война.

Да поговорим за къмпинг културата. Съвсем не е парадокс, че именно запазените непокътнати места по цялото ни Черноморие са местата, на които се къмпира. Да, точно тези места. Да вземем най-ярките им примери, но преди това да обясним защо е така. Макар и в началото на XX век къмпирането да е занимание на елитите, днес това хоби се радва на многомилионен интерес във всички съсловия. Къмпирането, не е “бивакуване”, както на шега или умишлено се правят опити да бъде дефинирано, поради една проста разлика. Освен че къмпингът не е военен вражески лагер, хората, които го обичат, ползват за целите на преживяването специфично къмпинг оборудване, развито през годините до мегапечеливша индустрия с траен ръст и възвръщаемост. Заедно с нейните показатели расте с бързи крачки и търсенето на тази възможност за почивка и различните държави много внимателно се отнасят към пулса на гражданите си в тази насока, като създават съвсем конкретни регулации. Наистина конкретни. По данни на Евростат от последното десетилетие в Европа над 350 милиона нощувки годишно са били ангажирани именно на къмпинг и затова всеки разумен управник се отнася с респект и внимание към този сектор и към съсловието. За да изясним още по-добре, къмпингът не е туристическа разходка, къмпингът не е и пикник. Рибарите не са непременно къмпингари, както и хората, които се забавляват с преходи в планините. Къмпинг в развития свят можеш да правиш за повече от една вечер на открито (това е част от международните дефиниции) с къмпинг оборудване, при пълно спазване на условията да не оставиш след себе си следа на мястото, на което си бил. Ето защо го наричат no trace camping. Къмпингът е lifelsyle за хора, които искат да избягат от стреса на ежедневието, хора с творчески, но не само, професии, хора с деца и без деца, младежи и възрастни, хора с каравани, кемпери от 10 000 до 100 000 лева и нагоре или палатки всякакъв клас, в зависимост от това кой жанр повече им допада. Казваме всичко това за народните ни представители, които виждат например вместо гласоподаватели в такова широко съсловие, извор на проблеми за осъществяване на зависимостите, оплели българското Черноморие, от които идва най-силният глас срещу презастрояването и обезобразяването на Черноморието ни.

Прочутият чл. 17а и още по-прочутите актуални предложения към Закона за изменение на ЗУЧК.

Предложенията за изменения на Закона за опазване на черноморското крайбрежие и работата по тях върви драматично. Драматичен беше и поводът, който ги предизвика – многолюдни протести в София и страната, стигнали до впечатляващо протестно шествие на кемпери в центъра на столицата през 2016 г.

В периода след 2013 година са правени многократни недопуснати опити, срещнали остро недоволство за ограничаване и забрана на свободното къмпиране в България, а в периода до 2013 г., след началото на “прехода”, многобройните къмпинги, с които страната ни имаше международна известност, често надхвърляща пределите на соцлагера, бяха унищожени. Тук е и “кармичната” връзка между хората, които обичат къмпинга, и интересите, които в годините унищожиха местата, на които израснаха поколения, всяко от тях със специфичен субкултурен облик, белязал времето си и до днес.

Къмпингите бяха унищожени, преотредени, заличени, за да бъдат застроени. За сравнение, България едва успя да се представи на изложението CMT, едно от най-големите туристически изложения в Европа от 12 до 20 януари 2019 в Щутгарт, Германия, с 22 къмпинга, докато порталът https://en.camping.info дава следните данни за съседни и съпоставими държави: Албания – 51 къмпинга, Хърватска 312, Чехия 347, Гърция 524, Унгария 220, Русия…46. В този портал в България са регистрирани 38 къмпинга. Данните са предпоставка за любопитни интерпретации и търсене за взаимовръзки от сравнения с икономическото развитие на страните, демографията, а защо не и свободата на словото.

Процесът по заличаване на обичаните къмпинги у нас вървеше трудно и много от тях се превърнаха в своеобразен “Франкенщайн” от изоставени постройки, нови бунгала, всяко за себе си, без оглед на общия облик на околното пространство, нелепа инфраструктура, а често и за жалост размазали плажовете, с които граничат, заедно с дюните върху тях, които днес малцина помнят. Буквално на пръсти се броят съхранените места и те са именно тези, върху които 30 години се къмпира свободно, тези места, които са нямали наемател, концесионер или друг велможа, а тези оставени на грижите на свободните хора, като Корал, Карадере и Иракли ( от последния остана само половината…) и още няколко местенца, които няма да изброяваме, за да не пропуснем някое и неволно да засегнем някой, който го пази и обича. Днес отново се прави опит за забрана именно на тези хора.

Детайли на дивото законотворчество.

Ето как изглежда понастоящем чл. 17 а от ЗУЧК.

Чл. 17а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г.) Забранява се строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения, промяната на предназначението и учредяването на ограничени вещни права върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, освен в случаите, когато с влязъл в сила подробен устройствен план е предвидено изграждане на:
1. обекти с национално значение;
2. (обявена за противоконституционна с РКС № 12 от 2013 г. – ДВ, бр. 105 от 2013 г., изм. – ДВ, бр. 40 от 2014 г.) подземни линейни обекти на техническата инфраструктура, непопадащи в т. 1 и 3 – когато няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно;
3. специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
(2) Забраните по чл. 10, ал. 2 и чл. 11, ал. 2 се прилагат и за обектите по ал. 1.

Проблем? Не. Ето как искат да изглежда той утре:

Създава се нова ал. 2:

(2) Забранява се поставянето на плажни принадлежности и палатки, паркирането и престоя на пътни превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границата на зона А, зона Б или в урбанизираните територии на населени места след границата на зона А, освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1.

И оттук почва веселата част. Между първо и второ четене се внасят пет предложения, всяко от които все повече и повече вгледано в детайлите на предложената странна алинея, която очевидно повлича след себе си съвсем основателни противоречия.

Първи представителите на партия „Воля“ рязко правят иначе интересни предложения към закона за управление на отпадъците. Разбираемо е защо и неразбираемо защо тук.

Следва предложение на председателя на комисията Искрен Веселинов, който единствен демонстрира стремеж да потърси път за регулация, мотивира и дефинира възможност за обособяване на места за къмпиране, при очертани условия, извън териториите на обособените къмпинги. Предлага глоба за свободно къмпиране от 1500 до 3000 лв. и глоба за нерегламентирано устройване на такива нови терени до 60 000 лв.

Следва предложение на седмина представители на партия ГЕРБ, в което се вижда палатката като най-опасна при свободно къмпиране и за нея се отделя самостоятелен член, като предложената глоба е от 500 до 1000 лева или имуществена санкция до 3000 лв. В същото предложение законодателите откриват, че понятието “плажни принадлежности” създава проблеми и твърдят, че ако не се премахне, ще предизвиква спорове, а и “няма да ограничи ползването им (на принадлежностите) от хората без оправдана цел”. Силно озадачаващо съждение, но добре. Продължаваме нататък.

Идва предложението на г-н Валери Симеонов и двама съмишленици, в което се прецизират условията за търгове и отдаването под наем на морски плажове и формулировките за заведенията за хранене, пешеходния и автомобилен достъп и регулациите за преместваеми обекти, по отношение на изработка на схемите им и одобряването им.

Предложението на депутатите в чл. 17а заличава също думите “плажни принадлежности” и я заменя с “чадъри, шезлонги, маси, столове, шатри”, в известен смисъл объркана мотивация при прочит, а “пътни превозни”, става “превозни” средства. С други думи, тук народните представители изглеждат съгласни с оригиналната част на забраните за палатки в законопроекта.

Тук идва кулминацията при предложенията и то е на г-н Христиан Митев от „Обединени патриоти“ . Г-н Митев добавя към чл. 17а нова алинея 4, в която се обуславя внимателното строителство върху дюни “ако с проекта на подробния устройствен план и инвестиционния проект е предвидено тяхното опазване и съхраняване”. Даже в мотивите си г-н Матев отбелязва изрично, че българските дюни не се намират на Атлантическия океан, Северно и Балтийско море, на средиземноморското крайбрежие, не са континентални, стари и декалцифицирани и съответно дори не попадат под защитата на Директива 92/43/ЕИО от 1992 г. В последващо предложения народният представител изравнява преместваемите обекти с палатките и предлага от 5000 до 10 000 лева глоба или до 50 000 лева имуществена санкция при нарушение. Така глобите по това предложение се изравняват скандално с глобите при нарушаване на забраната за строителни работи. Г-н Митев се мотивира с превенция на отпадъците. Митев допълва и предложение за глоби срещу палатки или друг вид “съоръжения”?? за разполагане върху дюни, попадащи в урбанизираните територии и предлага глоба за нарушението от 2000 до 5000 лева или имуществена санкция до 10 000 лв. След това Митев прави екстравагантно предложение как да намерим дюните, които кадастърът не открива, като предлага те да се установяват чрез нарочни комисии, като се е задълбочил да предложи и състава им: от метеоролог до геолог.

И тук ние възкликваме: къде, за Бога, са дюните?

Подвижни ли са “подвижните” дюни и дълбоко скрити ли са “облесените”?

Още един скандален факт е, че гражданите все още нямат пълен достъп до актуалните специализирани карти на плажовете, които показват разположението на пясъчните дюни, лиманите, крайбрежните езера, лагуните, влажните зони, островите, включително и изкуствените.

Съгласно чл. 51 от Закона за кадастъра и имотния регистър Агенцията по геодезия, картография и кадастър има задължение да поддържа кадастралната карта и кадастралните регистри в актуално състояния, а чл. 6 от ЗУЧК регламентира реда за изготвяне на карти и регистър за обекти публична държавна собственост. Според ал. 4, т.4 пък за пясъчните дюни следва да се изработят специализирани карти. След извършена проверка в публикуваната информация в сайта на АГКК се установява, че се виждат специализирани карти, но при отбелязване на слой дюни в информационната система на АГКК информацията не се зарежда или не отразява в пълнота специализираната карта.

При събиране на резултатите от замерванията от периода 2012 – 2014 г. за актуализация на специализираните карти на морските плажове се установява, че територията на дюните в обхвата на 297 черноморски плажа е 4654 декара. Такива са данните на министерствата на регионалното развитие и на околната среда. От 4654 дка 3273 дка попадат в терени частна собственост. За 140 частни имота, в които има дюни с площ 2600 дка, вече са издадени устройствени планове, т.е. предвидено е застрояване. Това съобщава министърът на регионалното развитие тогава Лиляна Павлова по време на кръгла маса за проблемите по Черноморието. По-голяма част от тези частни имоти с дюни са „залепени“ за плажната ивица, която е изключителна държавна собственост, останалите са в т.нар. Зона Б на черноморското крайбрежие, казва министърът.

В момента, в който специализираните карти на плажовете са изрядно попълнени и качени за публично ползване в достъпен вид, те се превръщат в мощен инструмент за гражданското общество. С подходящо приложение всеки би видял в реално време дали даден проект, съществуваща масивна или временна постройка на плажа е незаконна, както и да сигнализира институциите. Виждаме ли проблем за задкулисието? Да, виждаме.

Виждаме и проблем, а дори и предпоставка за корупционен елемент, когато се въвежда санкционен режим при условия на неясна база и дефиниция. С други думи, собственик на хотел с бизнес интерес много по-лесно би се оказал върху недюна, отколкото обикновеният гражданин с малката си палатка, който му пречи да застроява недоопропастения ландшафт на българското Черноморие.

Законът дори казва, че тези природни и пясъчни образувания са изключителна държавна собственост, с тях не могат да се правят разпоредителни сделки, нито да се застрояват. Когато не са – законът за държавната собственост дори регламентира ред, по който да бъдат върнати (отчуждени) на държавата. Тоест специализираните карти на дюните могат да се окажат най-сигурният, използваем и незабавен начин да се опазят последните незастроени кътчета на Черноморието, но вместо това парламентът решава да удари по най-уязвимата част от българското общество – собствените му свободни граждани, които повече от който и да било друг познават темата и ѝ се противопоставят.

В заключение, Конституцията на България – спасение от репресиите.

Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.

На основание на българската конституция въвеждането на забрани срещу свободното къмпиране са противоконституционни. Така разглежда българският съд проблема и подчертава, че дори закон не би могъл да промени това, освен ако тази дейност не застрашава националната сигурност, народното здраве и свободите на други граждани.

Път за никъде. Това не е екологична тема. This Ain’t an Eco Song.

Незрелият и репресивен държавен апарат и днес търси начини за справяне с всички среди, откъдето би могъл да идва отпор срещу интересите на тъмната страна в една от най-корумпираните държави в Европа. Казвам всичко това със съжаление, защото бяхме се събрали да говорим за закона, който да трябва да опази последните крехки кътчета от най-ценния ресурс на България – природата ѝ, а покрай него и достойнството на хората, без което утре няма да продължим наникъде

SHARE
Мирослава Петрова е дългогодишен консултант в областта на строителството и архитектурата. Съосновател на инициативи като “Обещай, че ще гласуваш!”, Читалище.то, “Да запазим Корал”, Софийски дискусионен форум и др. Вярва в автентичната сила на гражданската енергия, от която зависи устойчивото свободно и достойно общество.