Годината, в която Доналд Тръмп публикува своя опус „Изкуството на сделката“ – 1987 г. (написан de facto от съавтора Тони Шуарц), бъдещият президент на САЩ вече е във финансов колапс, губещ десетки милиони долари от най-различни бизнеси, дори казина. Това разкриват данъчните постъпления на Тръмп за периода 1985-1994 г., с които се сдоби и представи New York Times.
Цифрите разкриват обаче и нещо друго – образът, който Доналд Тръмп изгражда за себе си – на милиардер, успешен бизнесмен със строителна империя, се основава най-вече на „дим и огледала“ – инструментите на фокусника, който пленява с приказки, зрителна измама и трикове.
За десетте години, за които New York Times получава данъчна информация, картината зад този имидж е повече от катастрофична. През 1985 г. Тръмп вече понася загуби в размер на $46,1 млн. – основно от казина, хотели и имотни сделки. През следващите години загубите продължават стремглаво надолу, достигайки общо $1,17 милиарда за десетилетие.
Всъщност Тръмп изглежда е изгубил повече пари от всеки друг амеракански данъкоплатец, пише New York Times, сравнявайки данните на бирниците. За 1990 и 1991 г. неговият основен бизнес губи по $250 милиона на година – двойно повече от този на следващия данъклопатец на загуба за тези години.
За последващите периоди обществото все още не знае какво се крие в данъчните декларации на Доналд Тръмп, тъй като той бе единственият кандидат за президент от десетилетия, който отказа да ги публикува – но това може да се промени в най-скоро време заради щатската управа на Ню Йорк.
В крайна сметка загубите през 1985 до 1994 г. са такива, че в 8 от 10-те въпросни години Тръмп успява да избегне плащането на данък общ доход.
Това се превръща и в оправданието на президента, както написа самият той в twitter:
„Строителните предприемачи през 80-те и 90-те, преди повече от 30 години, можеха да получават огромни данъчни отстъпки, които – ако строиш активно – ще покажат загуби и данъчни облекчения в почти всички случаи. Много от тях не са парични. Някой може да ги определи като „данъчни убежища“ за строене и дори купуване. Винаги искаш да имаш загуби заради данъците… почти всички строителни предприемачи го правиха – и често предоговаряха с банките, това бе играта. В допълнение тази много стара информация е изключително неточна партенка на Фалшивите новини“, завършва с един от любимите си рефрени президентът.
Оставяйки настрана липсата на всякаква логика в това да обявиш, че материал, отразяващ данъчните ти постъпления, е „изключително неточен“, след като вече си казал, че си направил описаното в него с някаква цел, то има и няколко проблема с оправданието на Тръмп.
На първо място, данните показват, че Доналд Тръмп не е действал като всеки друг строителен предприемач, тъй като той е данъкоплатецът с най-големи загуби – двойно по-големи от следващия през 1990 и 1991 г. Още в „Изкуството на сделката“ Тръмп твърди – дори се хвали, – че реално това са фиктивни загуби за данъчни облекчения. Проблемът обаче е, че подобен ход, изчисляват данъчни ескепрти за New York Times, би довел до опрощаване на 4% от облагаемия доход – или $16 млн. средно за година – на светлини години от загубите, които Тръмп понася.
На второ място, това да показваш пред правителството едни сметки, а после да „предоговориш с банките“ – обикновено не е „играта“, а престъпление – укриване на данъци. И не е ясно дали Тръмп лъже днес обществото, че е извършвал данъчни измами, за да замаже колосалните загуби, или обратното – тогава наистина е укривал приходите си, но е важно да се отбележи, че именно в този период всички банки спират да му отпускат пари. След това се появяват отношенията на Тръмп с Deutsche Bank, за които понастоящем той е разследван за банкови измами, а самата банка е неколкократно съдена за пране на руски пари.
И на последно място, оправданието влиза в пряко противоречие с няколко ключови факта от историята.
Изкуството на загубите
През 1985 г. Доналд Тръмп изглежда да е на върха – първите му проекти, сред които ноторният днес Trump Tower в Манхатън, са успешни и синът на строителния предприемач Фред Тръмп получава собствена слава.
Но тогава бъдещият президент започва да взима огромни заеми, с които закупува множество нови земи и строи нови проекти – хотели, казина, жилищни сгради, самолетна компания и перлата в короната на империята му – Тадж Махал, огромното казино и хотел в Атлантик сити, за което той се задължава за над $800 млн.
Казиното не успява да направи такава печалба, че да покрие дълговете на Тръмп – нещо повече, тъй като то се намира в същия Атлантик сити, където са и другите му казина (Замъкът „Тръмп“ и „Тръмп плаза“) – „Тадж Махал“ води до това и те да излязат на загуба. С други думи, Тръмп унищожава конкуренцията, която обаче си е самият той. А след това се оказва, че проектът, с който е унищожил останалия си бизнес, е твърде голям, за да го поддържа.
В резултат през 1990 и 1991 г. загубите на Тръмп достигат общо до колосалните $517 милиона и през следващите три години бизнесменът започва да губи и останалите си амбициозни проекти – с обявяване на фалит, прехвърляне на имоти за погасяване на задължения или ако проектът е известен – кредиторите поемат контрол, но запазват бранда Trump, без носителят му да може да се разпорежда със самия бизнес.
Освен тези загуби – от 1992 до 1994 г. останалите бизнеси на Тръмп също са на минус в размер на $286 милиона. Общо от 1985 до 1994 г. Тръмп понася $1.17 милиарда в загуби.
Изкуството на илюзиите
Спасението идва – на първо място от бащата на Тръмп, който през годините влага все повече и повече пари в империята на сина си. Фред Тръмп прехвърля по различни начини (често заобикаляйки закона) поне $413 млн. към Доналд, като дори веднъж купува чипове за $3,5 милиона от казино на сина си и след това изхвърля чиповете (de facto дарява парите на сина си; метод, близък до ползваните за пране на пари в казино).
На второ място, самият Доналд Тръмп има няколкото успешни проекта – от спекулации на стоковия пазар, през мистериозно постъпление от $52.9 млн., до последващите му опити за измами като Университета „Тръмп“ (училище, което обещава да разкрие на платилите студенти тайните на сделката и успешния бизнес, но не прави нищо подобно. За него Тръмп бе осъден да заплати обещетения в размер на $25 млн.) и Фондацията „Тръмп“ (дарителски фонд, който провежда „благотворителни кампании“, а финансите отиват в най-различни лични облаги като закупуването на портрет с лика на Доналд Тръмп за $60 000; през 2018 г. фондацията бе закрита след „непрекъснато незаконно поведение“ от щатската прокуратура на Ню Йорк и в момента се водят граждански дела и наказателни разследвания за обещетения и глоби в размер на милиони).
Но трето място, това е бъдещата роля на Deutsche Bank, която иска да се наложи на американския пазар и залага на агресивен подход – включително давайки пари на човека, който никоя друга банка не иска да докосне – Доналд Тръмп.
От 1999 г. Deutsche Bank започва да дава заеми на Доналд Тръмп, въпреки че изпълнителните директори на банката виждат много червени лампи във финансите на строителния предприемач – зле управлявани дългове, фалшифициране на подписи, правни проблеми и дори случай, в който Тръмп оправдава невъзможността да изплати задълженията си, твърдейки че финансовата криза е непредвидено природно бедствие.
Но Deutsche Bank вижда в подобни високорискови клиенти своя шанс да пробие на американския пазар и с подкрепата на двама различни изпълнителни директори за последните две десетилетия банката предоставя над $2 млрд. на Тръмп.
Но нито един от гореизброените спасители – бащата, банката, спекулациите и измамите, не покрива същинската причина Тръмп да запази името си.
Истинският спасител е риалити шоуто, което Тръмп започва да води – „Чиракът“, в което той се представя за успешен бизнесмен, милиардер и представя на участниците и зрителите възможност да се докоснат до жестокия, но фамозен свят на бизнеса в Ню Йорк – свят на хеликопетери, лимузини, конферентни зали, уволнения и изпитания.
Риалити бизнесменът – метафора за самия Тръмп. Изкуството, в което той, оказва се, е наистина добър, не е това на „сделката“, а това на дима и огледалата.
Почти три десетилетия след като Доналд Тръмп се превръща в бизнесмена с най-големи загуби, той най-сетне намира арената, в която лъжите, преувеличенията, измамата, илюзиите и тарикатлъкът са неговото най-могъщо оръжие – политиката.
Текстът е основан на няколко разследвания на New York Times и Washington Post за бизнеса на Доналд Тръмп. В оригинал и с много повече подробности те са:
За данъчните декларации и загуби на Тръмп в периода 1985-1994 г., New York Times:
Decade in the Red: Trump Tax Figures Show Over $1 Billion in Business Losses
За Deutsche Bank и причините банката да дава заеми на Тръмп, New York Times:
A Mar-a-Lago Weekend and an Act of God: Trump’s History With Deutsche Bank
За Фред Тръмп, който спасява сина си и двамата заобикалят данъчните закони, New York Times:
Trump Engaged in Suspect Tax Schemes as He Reaped Riches From His Father
За измамите на Университета „Тръмп“, Washington Post:
Donald Trump said ‘university’ was all about education. Actually, its goal was: ‘Sell, sell, sell!’
За измамите на Фондацията „Тръмп“, Washington Post:
How Donald Trump retooled his charity to spend other people’s money
Заглавна снимка: Donald J. Trump, 1986 Ted Thai/The LIFE Picture Collection
