„Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили“ – Васил Левски
Преди десет години България прекрачи прага на Европа. И превърна датата 1 януари 2007 г. в едно от най-значимите събития в съвременната история на страната.
Равносметката за страната за тези десет години – три кризисни периода; ендемична корупция поради слабо прилагане на вътрешни механизми; по-голямо доверие в институциите на Европейския съюз, отколкото в българския държавен апарат.
Това са част от изводите в доклада на Центъра за либерални стратегии, съставен от водещи специалисти в областта на икономиката, политиката, правото, политологията и социалните науки. Целия доклад можете да прочетете тук.
“Самото участие на една бивша комунистическа страна в политическо пространство на свобода, демокрация и солидарност практически е свързано с неизчислими позитиви, защото тя получава пълноправен и равнопоставен статут с 27 от най-развитите и утвърдени държави в света. Този статут представлява своеобразно осъществяване на българския възрожденски идеал “да бъдем равни на другите европейски народи”, се казва в доклада.
Периодът е белязан от три големи кризи: икономическата рецесия през 2008/2009 г., фалита на КТБ през 2014 г. и миграционната криза от 2015 г. Позицията на страната в ЕС е ключова за разрешаването на тези конфликти и запазването на устойчивостта на България – с инвестиции по време на световната криза, стабилизиране на банковата система в координация с Европейската централна банка през 2014 г. и субсидии за подсилване на границата през 2016 г.
Европейският съюз е сред най-силните световни икономики с БВП за 2015 г. на стойност 26% от световния вътрешен продукт (САЩ – 24%, Китай – 15%, Русия – 2%).
Българите изпитват по-голямо доверие към институциите на ЕС, отколкото към собствените си управляващи, упражняват правата си на европейци в 27 страни и се ползват от право на защита от дипломатическите представителства на страните членки в целия свят.
“България се опира на водеща дипломатическа роля и европейска солидарност при отстояването на основни принципи на правото, включително правото на ненамеса във вътрешните работи и суверенитет спрямо държави от региона, демонстриращи стари имперски амбиции.”
В съпоставка с балканските си съседи, които не са членки на ЕС, България показва по-добри индикатори на демократична консолидация. Перспективата за еврочленство (каквато има България след 2001-ва и Сърбия след 2005-а) увеличава демократичния индикатор на страните.
В сравнение със страни като Беларус, присъединила се към Евразийския икономически съюз, България показва по-стабилна икономическа среда, по-нисък процент на общ публичен дълг и по-ниска инфлация.
Въпреки тежестта на световната криза от 2008 г. безработицата в страната е по-ниска от годината преди присъединяването ни към ЕС. Постигнати са значителни подобрения в областта на екологията, защита на потребителите, права на пациентите и социалното равенство.
От другата страна на предимствата стоят проблемите.
Като базови недостатъци на България са сочени трудностите за създаване на благоприятна среда за икономическо развитие и борбата с корупцията – казус, определен като изцяло вътрешен, и според доклада “се дължат (факторите – бел.ред.) на съпротивата на част от политическия и бизнес елит в страната”.
Двeте звена са неразривно свързани – липсата на независим и утвърден правов механизъм прави държавата непривлекателна за инвеститори, като за причина се посочват недостатъци в сферата на “защита на имуществените права и изпълнението на договорите”.
“Досега в България броят на конкретните дела за корупция по високите етажи на властта, завършили с влезли в сила осъдителни присъди, е много ограничен (…) Цялостната институционална структура за борба срещу корупцията в България продължава да е разпокъсана и поради тази причина — до голяма степен неефективна”, гласи становище на Европейската комисия, цитирано в доклада.
В сравнение с държавите от Централна Европа България все още изостава, с “тревожно” развитие в областта на свободата на медиите, борбата с корупцията и установяване на правова държава.
Тези негативни тенденции са част от глобален феномен, но показателите на България в това отношение остават по-ниски от средните.
От политическа перспектива членството на страната ни в ЕС и НАТО остава безалтернативно – “дори партии като „Атака“, които са заявявали различни позиции по този въпрос през годините, днес участват във формати, деклариращи проевропейска ориентация”, продължава докладът.
Българската партийна система дава еднозначното си съгласие за членството в съюза, като общата позиция набляга на ползите от европейската интеграция.
Ползите на България от членството в ЕС са многобройни и за съжаление не могат да бъдат побрани в един материал. Проблемите на държавата ни по отношение на интеграцията в съюза – също.
Прогресът и предимството на съседна Румъния, с която България стартира наравно в Европа, са достатъчен аргумент срещу безпочвеното прехвърляне на отговорност за ситуацията в държавата.
Европейският съюз защитава, следи и се бори за интересите на България вече десет години. Привилегията на страната да бъде част от подобен мащабен европейски проект е безпрецедентна. Дали държавата ще продължава да се оглежда колебливо в новия си европейски дом, или ще навлезе смело в следващото десетилетие зависи единствено и само от нея. И ако това не се случи – никой не ни е виновен.
