Денят на Конституцията от 1991

SHARE

На 12 юли 1991 година е приета настоящата българска Конституция. Конституцията от 12 юли 1991 година е може би първата в пълния смисъл на думата демократична конституция на България.

В чл. 4, ал. 1 Конституцията определя, че „Република България е правова държава“. В това изречение повече от всеки друг текст се крие смисълът и истинското значение, което тази Конституция би следвало да има.

Защото истинският смисъл на съществуването на един конституционнен акт, не е в просто наличие на такъв, за да отчетем, че имаме конституция и само по себе си това е положение на особена ценност. Още по-малко конституцията съществува за собствено удоволствие на юристите, чиито изконен стремеж към подреденост на нормите, ясна и структурирана правна уредба, налагат съществуването на подобен акт.

Особеният смисъл на една конституция е да бъде гарантирано реалното съществуване на правова държава. А правова държава не е просто държава, в която има право. Или държава, в която има „върховенство на закона“, или формална законност. Защото формална законност е съществувала и в най-мракобесните режими на света, избили милиони хора… Правова държва е тази държава, в която властта е ограничена от основните права на гражданите и е подчинена на върховенството на правото, което се прилага еднакво за всички. Държава, в която основните права на гражданите са най-важното условие за легитимното упражняване на властта. Държава, в която властта е разделена, за да не се упражнява произволно в разрез с тези права. За да не могат отделни носители на власт да я узурпират и своят, все едно е завещана от дядо им. Държава, в която едно конкретно и текущо управление не може да пренарежда всичко, защото държи държавното кормило в един конкретен момент от времето. Дори да е излъчено с демократични избори…

Днес България е много далеч от този модел на правова държава, който предполага Конституцията от 1991 година. Първо, защото в самата Конституция няма заложен ефективен механизъм за защита на основните права. А правова държава без ефективна защита на основните права просто не съществува.

Второ, защото прогресивното задълбочаване на корпуцията във всички форми на публична власт, налагането ѝ като смисъл и същност на политическия живот, на упражняването на публична власт и най-вече, появата и разрастването на мафиотски феномен, всъщност изпразват конституцията от реално ѝ съдържание като основна гаранция за съществуването на правова държава и демокрация. А проникналите в ключови институции на властта мафиотски мрежи изпразват и самата държава от смисъла на нейното същестуване.

Трето, защото в съвременни условия правова държава без демокрация е невъзможна. И обратното. А демокрацията в България е поставена под въпрос. Поради редица причини, най-страшните от които може би са преминаването към политически и икономически репресии чрез правоохранителнтие органи и прокуратурата, и разпадането на демократичната среда на публична комуникация, в резултат на ожълтяването, меркантилизацията, обладаването и оскотяването на основната част от медиите в България.

Та 12 юли би следвало да е истински празник на демокрацията и правовия ред в България. Но настроението някак не е като да празнуваме. Окуражаващото на фона на проблемите, пред които сме изправени, е че немалка част от обществото не е изгубила чувството си за свобода, разбирането си за добро и стремежа към справедливост. И че е готова да се бори, за да живее в европейска и демократична България. И събитията от послендите дни го доказват.

Ако и когато успеем, извадим корупционните мрежи и мафията от основните държавни институции, и когато те отново започнат да работят според конституционния си замисъл в интерес на обществото и законността, тогава наистина ще имаме повод да празнуаваме. А дотогава нека не забравяме нито за миг непреходната мисъл на Живко Сталев, че държава без върховенство на правото всъщност е форма на организирана престъпност.

Препубликувано от Фейсбук

SHARE
Христо Христев е преподавател по Право на ЕС в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Завършил е право в Софийския университет и право на ЕС в Университета в Нанси, Франция. Доктор по публичноправни науки и право на ЕС от Университета в Нанси.